club50plus.bg

Позволете да ви погъделичкам

Откакто си казах, че повече няма да се ядосвам, облаците над главата ми се разсеяха и видях смешната страна на нещата и закономерностите не ми се сториха страшни.

Позитивните и усмихнатите хора също си имат проблеми, но „козметично” не им личи, защото усмивката им е като меча на крал Артур. Осъзнавайки това, аз избрах да бъда позитивна.

Като избухне семеен скандал се ядосвам за малко, а после ми става смешно колко глупости може да изговори човек в пристъп на ярост и колко глупости може да надроби за закуска. Пуфффф - парата излиза и се чудиш на собствения си акъл.

Отиваш на работа. Не стига, че вкъщи е като след земетресение, а и на работното ти място някой ще те жилне, за да си начеше егото. Задържаш дъха си и си казваш: „О,не!”, обаче човешката простотия и наглост нямат спирачки. Засилваш мислите си и слагаш натрапника на мястото му.

Карам си един ден колата, а насреща ми - издокарана дама със скъп автомобил, напира и не отстъпва от пътя. Аз я гледам като теле, тя мен – като разярен бик. Бау! Дамата отстъпва. Помислям си – в такава ситуация ако изляза и започна да имитирам тазманийски дявол, колко ли ще се сащиса тузарката, и ми става смешно.

Шефът ми всява страх и напрежение

Стоя, мълча, събирам яд. И като ми писне, ставам и си тръгвам. Отивам къде? На бар! Разревана и съкрушена, обаче си тръгвам спокойна и сама. Изглежда ли ви лесно? Лесно е. Само ме е малко срам на другия ден, когато отида отново на работа. Изненада, опс, гледат ме с разбиране, по-внимателни са и моето мнение и самочувствие вече имат значение.

Децата са своенравни и бързи. Обичаш ги, премълчаваш, поплакваш си. Но идва ден, в който отвръщаш с няколко изречения и настояваш за уважение. После започваш да се грижиш за себе си, повтарям - за себе си, ставаш самоуверена и кръгът от хора около теб се променя. Като чуеш детето да казва: „Това си е моят живот!”, а ти му отговориш: „Да, а това си е моят живот!” – и хоп, като в приказката за Пепеляшка, изведнъж чудото става и ти имаш  и себе си, и уважението на децата си. Край с отсъствията.

Има толкова причини да се ядосваш, също толкова причини да не се ядосваш

Ако не можеш да промениш света, то можеш да промениш себе си и личния си свят, а това е достатъчно – стига да го искаш.

Не желая да се обременявам с простотията и последствията на другите, та нали си имам своите глупави постъпки, над които да разсъждавам или да се посмея.

Искам да си нахраня душичката с положителни емоции, да свърша полезни неща, да си кажа две изречения с мъдри и добри хора, да се порадвам на красотата около себе си. Не ме интересуват хорските интриги, жълтите вестници, мръсното бельо на съседите, звездоманските амбиции на мутреси и плащащите им, не ме интересува и глупостта на самозабравилите се.

Аз вярвам в доброто и любовта,

не правя лошо на другите и живея, както преценя, без да нарушавам правилата.

Вярвам в Бог!

И това ми стига и се чувствам щастлива.

Отивам да се изкъпя и да се порадвам на сланинките си, после ще готвя (напоследък забравям да сложа сол - ха), ще си поиграя на „Бързам, нямам време!” и довечера ще си завлека тялото на р-а-б-о-т-а, вместо на кино, после ще дремя на лаптопа, докато ми се доспи и така нататък. Тъпо ли ви звучи? Може би, но на мен ми е добре така.

Желая ви позитивен, вълнуващ и незабравим ден!

Някой път ще ви разкажа весела и много забавна история за Африка и за новия Бай Ганьо сред пустинята, обаче това е за другия път... 

Следва продължение ...