club50plus.bg

За младите с вяра, надежда и любов

Часът е ранен следобед, термометърът сочи 17 градуса, дали ще вали!? – за ужас на абитуриенти и родители. Загрявката започва със семейния купон, предшестващ съдбовната нощ. В центъра на вниманието е лъснатият абитуриент. Интериорът се допълва от весела компания, хубава музика, питиета, мезета, подаръци, цветя, балони, усмивки и пожелания за светло бъдеще. Емоциите растат и сгряват, ако не телата, то поне душите. Няколко часа по-късно хладът и дъждът ще притеснява повече зяпачите, отколкото главните действащи лица, които от месеци тръпнат пред мисълта за бала.

Подготовката е започнала далеч преди празника. Приятели и роднини сега пълнят ресторантите, за да направят специалния ден на абитуриента незабравим. Много е яко всичко! – си казват приятелите. Осъзнават, че се разделят с безгрижието и им предстои да се справят с много отговорности. Но някои са уверени: аз съм инат, обичам нещата да зависят от мен и ще се справя! Пред прага са на истинския живот, оттук нататък лудницата започва! Няма да е все така с цветя и рози, но пък всичко зависи от самите тях.

Усмихнато момиче се цели в журналистиката и политическите науки – там насочва усилията си в предстоящата кандидат студентска кампания. После се планира морски разбивки, след това – да поработи с приятелката си и да спечелят пари да заживеят заедно. В сметките влиза и гаджето, което се поти над археологията и го чакат реки от пот по време на разкопките. Но сега той е тук, на партито, и не я изпуска от прегръдките си.

Времето неусетно лети. След час е срещата в училище. Последен поглед върху фризурата и макиажа, вода се плисва за късмет, удобството на скъпите коли и лимузини е за натъкмената абитуриентка, родата се пъха в автомобилите и кордонът се понася. Както никога, задръстванията не изнервят шофьори и минувачи. Към клаксоните на празнуващите се присъединяват всички преминаващи автомобили. Върху иначе свъсените лица грейват усмивки. Абитуриентите усмихнаха София. Навярно и други градове из страната. абитуриенти, нехаещи за вятъра и опасността, стърчат над возилата и приветстват града. Предстои представлението, в очакване на което тръпнат от месеци.

Тоалети, лимузини и всякакви екстри съпътстват голямото събитие. При автомобилите на почит са мерцедес, беемвета, ауди, както и джипове, открити лимузини. Момчетата са предпочели бели и светли костюми, девойките – разголени одежди.

Училището е все същото, но тези, които прекрачват за последен път прага му, днес са различни,

отдадени на еуфорично настроение. Денят е повече щастлив, отколкото тъжен. Признават, че на път за школото едва сдържали сълзите си, но при срещата с преобразените си съученици вече се чувстват добре. Имат подкрепата и на гаджетата си, обкръжени от компанията на родители и роднини. Приятелите от махалата също са тук, всички до един.

На Петър абитуриентският бал е след два дни, но той прави генерална репетиция днес, на празника на своя приятел и с откровена гордост заявява: „Аз съм звезда, излъчването ми е такова!" Дано да има основание, а от днешния ден да запази спомени все пак! И другите приятели са тук, някои го дават по-сдържано. Плановете за бъдещето ще кроят от следващия ден, но категорично са на мнение, че трябва да продължат образованието си. Катя, Албена и Вики също се готвят за изпити, след като се насладят на щастливите мигове, ще се усамотят над учебниците. Но винаги ще се връщат към училищните спомени заради приятелите, които искат да запазят за цял живот. Както си обещават с грейнали усмивки на стотиците снимки и компютърна памет от камерите.

Днес всички са красиви и се обичат. Няма и лоши учители. Родителите милеят пред порасналите си деца, станали надежда за добро бъдеще. Всичко е прекрасно напук на свъсените облаци, които заплашват всеки миг да изсипят дъжд. Но пък и това е добър знак – ще им върви по вода. кордонът от класни возила бавно потегля към ресторанта, където шоуто ще продължи до зори.

Шумна младежка група минава край нас. Грейнали лица с цветя в ръце, с весели приятелски закачки минават те – абитуриентите. И всяка година по това време. Идват с последните училищни дни и си отиват бързо с абитуриентските балове и училищните празници. Сега не мислят за дипломата, за вълненията на майките около празничните тоалети, не спират и на решенията на „домашния съвет" поел инициативата да реши бъдещето на младия човек. Те броят шумно годините прекарани заедно отзад напред и пищят от възторг, че са стигнали края на своя училищен период. Идват спомени, към които се връщат с малко сълзи и тъга по очарованието и неотразимата привлекателност на миналите години.

След тях ние, възрастните, разбираме че сме изтрили способността по детски просто да се радваме на дребни на вид неща, на наивното доверие към околните.

Между днешната нагласа за възприятията и миналото откриваме емоционална дистанция

Щастие е да запазиш у себе си поетично усвояване на живота, на всичко което ни заобикаля, на силно раздвижената и подскачаща от нетърпение да се прояви мисъл, на творческия поток от идеи и щури хрумвания. Младежкият възторг е „най-големият ни дар, който ни е останал от детството" – констатира мъдро Константин Паустовски. Изненадани спираме на думите му: „Прав е бил изглежда Гьоте, когато е твърдял, че в живота на гениите на няколко пъти се връща младостта!"

Е, всеки не може да стане гений и не му е необходима гениалност на , за да има способността да стига сам до прозрението за непреходните човешки стойности, в които се концентрират всички нравствени и естетически добродетели. Ако е писано, ще се докоснем до големите истини и човешки прозрения, ако пък не – да заменим отчасти емоционалната енергия с по-силно изразени делови и трудови качества. Това ще ни извиси и обогати също така трайно и истински полезно ще осмисли живота ни.

Затова нека се отнесем към порасналите ни деца с ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ, като в старото предание за духовно изпълване и предназначение в бъдещето.