Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Училище по щастие
Сега ще ви разкрия най-великата си тайна – дебела съм. А според някои категории към много дебела. И точно този факт определя целия ми живот. През целия си съзнателен живот се крия, крия се най-вече от себе си.
Коя съм аз в собствения си живот?
Задавали ли сте си този въпрос? Аз – Да.
Ето моят отговор: В моя живот аз съм една дебела жена, грозна жена, която стои настрана, за да не заема прекалено много място (в собствения си живот), която се крие в ъгъла, която се свива от страх, че ще получи поредния шамар. Словесния шамар, който боли като удар с бич. Която е готова да отстъпи на всеки срещнат, готов поне за малко да влезе в живота й.
Стигна се до там, че мен изобщо ме няма в моят живот. Превърнах се в „Никой", в „Дупка", „Въздух", „Нула" или най-точно във „Въздуха в дупката на една нула." Пиша, а душата ми се свива в очакване на удара. Толкова съм свикнала с тях, че вече не чакам от другите – сама се бичувам от сутрин до мрак, понякога и в съня си чак. Толкова обидни думи са ми казвали само „Защото съм дебела", защото имам „Дебела кожа" и мога да издържа, защото „поемам всичко", защото „на мен всичко може да се каже и сподели". Аз съм тренирана от най-тежките думи във фитнес салона на ежедневието „Погледни се , от теб нищо няма да излезе", „Ти си безнадежден случай".
„Каквото да направиш все ще си останеш там на дъното", „Ти никога няма да успееш".Те говореха, а аз се заех така да живея, че да докажа, че те са прави. Не ми беше лесно, но „успях". Сега, когато ви разказах, когато се разкрих, когато подложих душата си на ново изтезание, когато най-голямата си тайна споделих, аз ще продължа в моя ден, излязла от ъгъла на своя живот и напредваща към неговия център.
Път, който ми отнема години. Дълъг път, понякога тежък, но с времето става все по-интересен, все по-цветен, все по-весел, все по-населен, но-оживен.Защото това съм аз, господа – дебела, хубава жена.
Променяйки ежедневието си, пишейки всичко това аз си обещавам:
– Забранявам си да се бичувам;
– Всекидневно да се забавлявам;
– Да се усмихвам многократно;
– Миналото да захвърля обратно;
– Да си подаря този ден обикновен, но за мен лично сътворен.
Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.
Ина Атанасова написа:
Преди почти 13 години
БРАВО!
Имаме нужда от положителни, написани с чувство за хумор материали!
Хора, радвайте се!
Живее се и с хляб, маргарин и ябълка!
Важното е да ти е весело на сърцето, да имаш чиста съвест!
beibi написа:
Преди почти 13 години
Za6to sa tezi pritesneniq. Nikoi ne se e kupil ot pazar, vsekigo Gospod go e dal.Moje da ste debeli, no pak v lice i v du6a, ste krasivi.Za tova mili dami ne biva da budite izli6ni pritesneniq.
alisa morning написа:
Преди почти 13 години
Животът ни е даден от Бога и трябва да му се радваме и да благодарим за всичко...
Русанка Колева написа:
Преди почти 13 години
Благодаря за написаното Виктория! Аз също съм с "малко" наднормено тегло, старая се да се приема, но нещо не ми се получава, трудно ми е! До преди поне 5 години си бях съвсем в нормите, даже и слаба, а може би е за това! Затова не мога да се приема! Това е една помощ за мен!
Христина 2 написа:
Преди почти 13 години
Здравейте Виктория .
Приветствам Ви за написаното от Вас. Искам да ви кажа,че ние с вас сме на една възраст.Аз тежа 132 кг . и въпреки това съм много обичана жена .Имам толкова много истински приятели .Не крия разбира се че килограмите ми тежат ,но хората ме приемат и ме обичат заради характера .Бих желала да науча повече за Вас . С поздрави.
Victoria написа:
Преди почти 13 години
Прекрасноедасе чувстваш добре в кожата си. Успехи.
Валентина Петрова написа:
Преди почти 13 години
Моите поздравления, госпожо красива дебелана! Толкова е хубаво животът ни да е изпълнен с нас самите и да се чувстваме комфортно в мястото (няма значение колко е голямо), което заемаме.И което ни се полага.
ГРОЗДЕНА БЛАГОВА написа:
Преди повече от 11 години
Кой успя ,мила,да ти втълпи,че килограмите са животорешаващи в твоя живот?НИКОЙ НЯМА ТОВА ПРАВО !!! Чудесно е ,че си го надскочила.Бъди щастлива!
ели написа:
Преди повече от 11 години
Дами , обичайте и се уважавайте такива - каквито сте , радвайте се на хората около себе си и няма да съжалявате,че сте пропиляли живота си в самосъжаление !
Asia написа:
Преди повече от 11 години
Аз съм на същия хал, нямам снимка на профила си дане уплаша някой. До 40 год.67кг. на ръст 178 см. След дъжда на Чернобил, две операции, после щитовидна жлеза и живота спусна завесата си. Стигнах 160 кг. Никога не се присмивайте на дебелите хора, много тежи, много е обидно!!!!