Приятелят остава
Лято е. Годината е 1914 – сърцата на войниците са завладяни от страх и ужас. Германия е обявила война на Русия - Първата световна война е факт. Младите войници са залегнали в окопите с лице към земята, притайли дъх за сетен път, от непрекъсната стрелба и свистенето на куршумите над главите им. Много от техните другари бяха повалени от вражеските оръжия, но паднаха и много в плен, ранени, но незабравени на чуждата земя.
Тишина, младият войник надигна глава, погледна командира си в очите и каза:
- Сър, разрешете да напусна поста си!
- Може да отидеш, но аз не мисля, че ще си струва. – каза капитанът - приятелят ти най-вероятно вече е мъртъв.
Денят залязваше. Войниците бяха уморени и всеки търсеше място в окопа, на което да отпусне поне за малко умореното си тяло. Изведнъж в окопа паднаха заедно две тела. Всички скочиха и ги поеха, капитана веднага позна своя смел войник, носещ на плещите си мъртвия си другар.
- Казах ти, че няма смисъл - каза капитанът – мъртъв е.
- Да, сър - отговори със сетни сили войникът - но си струваше и ако трябва бих отишъл отново, защото когато стигнах до него, той все още беше жив и имах честта да чуя думите му: „Димитър ... знаех, че ще дойдеш."
Нека всеки един от вас да бъде благословен с вярното рамо на истинския приятели. А истински приятел е човекът, който остава, когато останалата част от света бяга.
Все още няма коментари