club50plus.bg

Във Фейсбук прочетох:

"....Oпитай да помолиш онова, което те натъжава да си тръгне, да те освободи."

И аз реших да освободя миналото си... това, което ме натъжава в него е самото то и това, че вече е минало...

Мъката от миналото ме натъжава, защото я помня, а радостта от мъката ме натъжава, защото вече е няма...

Как се освобождава минало? С бъдеще? С настояще...?

В матерала, който прочетох,  Михаела Петрова  пише.. .

" ето така: Благодаря, освобождавам те... просто опитвай - все едно имаш една бутилка с мътна вода и започваш да наливаш в нея чиста вода, докато постепенно мътилката, горчилката, тъгата се разтворят и изчезнат от внесената чистота. Благодарността, дори и за неприятните обстоятелства е една от най-мощните и силни енергии. И в такива моменти си спомняй онова, което Ричард Бах беше казал в "Илюзии" - не съществува проблем, който да не ни носи подарък. Ние търсим проблемите, защото имаме нужда от техните дарове. Призови състраданието, призови благодарността и просто остави тези енергии да си свършат работата..."

Носталгията по хубавите дни ме изпълва с болка и тежест и аз не искам да си я спомням, защото се натъжавам. Знам,че няма как да се върне и тази невъзможност ме изпълва с неописуема мъка. Подтиска ме. Затваря ме. Приключваме...

Ако е било толкова хубаво, защо да не може да се повтори? Защо вече няма да бъдем така млади и безгрижни? Защо всичко, което ми е било толкова ценно тогава го няма и сега? Защо хубавите неща от живота ми си отиват и то често без предупреждение? Просто напускат. Заварват ме толкова болезнено неготова...

Усещам, че съм се вкопчила здраво, толкова здраво в хубавите моменти от миналото, защото не вярвам, че може да ми се случи нещо подобно и в бъдеще. Няма как да преживея нещо подобно. А и трябва ли? Трябва ли нещата да са същите?

Да се науча да се разделям, да пусна реката на живота през себе си. Всяка вечер да се разделям с деня, защото само така ще дойде следващия...

Потече... живота потече... заслучва се толкова хубаво... премивава през мен и самия поток ме гали и радва. Движението на течението ме радва и милва... заживя...