Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
В една слънчева, зимно-пролетна утрин преди няколко години тръгнахме с мой приятел на разходка към хижа „Момина сълза“. Изходният пункт бе „Железния мост“ на Асеновград, откъдето поехме по долната пътека покрай реката. Подминахме „Тепавицата“ в посока към „Пружинния мост“, когато ненадейно видяхме, че до замръзналата река бе приседнал рибар. Видяхме го в гръб – с ботуши, с каскет и шуба. Замислен и умълчан в снежното безвремие, с невиждащ поглед, взрян в неподвижната плувка на примитивната си въдица.
Необичаен бе само белият цвят на одеждите му, защото той целият беше изваян от сняг. Умела ръка, вдъхновена от красивото място и живеца на съгряващото слънце, бе сътворила с любов тази снежна скулптура. Възхитихме се на професионализма на автора, на неговата скромност да създаде нещо анонимно – без публика и хонорар, без слава и тържествено откриване. Човекът не бе пожалил труда си, макар да е знаел, че нетрайната му творба скоро ще изчезне.
Наистина, добре, че този ден носех със себе си фотоапарат и направих няколко снимки, с които се опитах да запазя магията на самотния рибар до заледената река. Рибарят, който бе приседнал на слънце и се топеше. Сълзите и одеждите му полека-лека се стичаха на тънки струйки. След ден или два от него нямаше да остане и следа. Благодатното слънце щеше да сгрее студената му душа и тихомълком щеше да се слее с реката, която бе наблюдавал замислено няколко дни. Това е то животът. Естествен кръговрат – неотменим, неподкупен, пречистващ.
Едва след време разбрахме, че „Снежният рибар” е направен от един талантлив художник и скулптор от Асеновград – Христо Чилингиров. Тих и скромен, уважаван творец. Трябва да сме благодарни на такива хора, които на добра воля, импулсивно, внасят красота и радост в живота, които правят света по-добър…
В галерията по-долу съм качил снимките на рибаря от река Чая….
Стефан Сираков
Владимир Николов написа:
Преди повече от 6 години
С Ицо сме приятели от студентските години, всъщност познаваме се още от годините, когато учехме в гимназия. Той не е човек като повечето хора. Много негови качества будят възхита. Аз бих направил аналогия между него и "тихият ангел" дядо Добри. Те са хората, които ни показват правилния път към един по-добър свят. За съжаление такива като тях днес са твърде малко. Не че останалите са по-лоши, по-недостойни хора. Позволете ми да ви кажа, а и моля за извинение и теб Христо, че ще се опитам да обясня с един факт от твоя живот какво означава да бъдеш Христо Чилингиров. Знам Ицо ,че ти стига да имаш за храна една ябълка и парче хляб на ден и да можеш в ателието си необезпокояван да работиш върху това ,което те вълнува, твоите проекти-скулптури. Това ти стига за да си щастлив . Ние останалите не можем да преживеем и няколко дни по този начин. Добре е хората да научат повече за Христо Чилингиров. Аз с удоволствие бих разказал много неща за него, ако разбира се ми позволи. Той, Ицо не обича показността, както отбелязва и господин Стефан Сираков в статията си 'Рибарят от река Чая,.
Стефан Сираков написа:
Преди повече от 6 години
Здравейте, читатели! Статията наистина написах без да познавам автора на скулптурата, изцяло под впечатлението, което изпитах там на момента, при срещата с Рибаря… Радвам се, че моята оценка за твореца съвпада с тези коментари на хора, които го познават. Това още повече издига Христо Чилингиров в моите очи. Макар, че сме съграждани, ние все още не се познаваме. Но това не пречи да го уважавам и да се радвам за него…
Ето още един коментар за него, споделен във фейсбук от човек, който го познава добре.
Petq Lovchinova: Толкова е талантлив този Чилингиров. Ядосвам му се. Може да сътвори такива чудесии, а работи само за собствено удоволствие.
….
Petq Lovchinova: Да познавам го. Ако искаш при удобен случай мога да ви срещна. Той е чудноват, духовно образован, не е материалист. Живее много скромно. Среща се с определени хора. Малко говори. Повече се усмихва. Знае, че има талант. Канят го за големи и печеливши проекти. Има награди. Отказва почти на всички. Живее свой си живот. Можеше да е много богат с проектите, които са му предлагали. Нищо не го блазни. Не знам дали някой може да му повлияе да работи за хората т.е. да остави творенията си за доброто на хората, за тяхното възпитание към усет за красивото. Мисля, че с теб би се отпуснал.
Камен написа:
Преди около 6 години
Хареса ми!