Родители на пораснали деца

Normal_mother_daughter_talk_rich_holeton_flickrcc

Училище по щастие

Колкото и да се учим, все има нещо ново, което трябва да го донаучим. Така е най-вече с родителството. Никога не е скучно. Учим, стараем се да напреднем, да догоним поколението след нас и ... все оставаме на няколко крачки след него. Смешно старомодни ли сме в техните очи? Може би. Но не това ме притеснява, аз никога не съм била запален фен на модата, в която и да е област. Има много неща, които си спомням с носталгия от миналото и не искам да ги загубвам тичайки напред.

Но от тази година вече нямам малки и малолетни деца...

И малката ми дъщеря, най-малката и в разширеното ни семейство навърши 18 години...

Това ме превръща в майка на големи деца... А какво значи това?

1. Това значи отново прераждане на преоритетите.

Когато те се родиха – двете ми дъщери се появиха почти една след друга с година и половина разлика или както се смееха приятелите ми "Виктория си ходи все бременна" – преоритетите се смениха автоматично и аз отминах много назад от тях. Животът се завъртя около тях, грижи, организиране, образование, приятели, развитие, а бе все такива дребни и големи грижи и грижички...

Сега вместо да се тръшкам от това, че дъщеря ми ми каза – "майко, ти разбира се, че си по важност след приятелите ми..." трябва да се замисля, Ако аз съм преминала в нечий живот по-назад в стълбицата на приоритетите,  то трябва ли той да остане на първо място в моята подредба?

И реших, че не! Дори и когато става въпрос за детето ми...

Тогава първото място се освободи и остана празно, но не за дълго... сетих че, че и аз съм там. Постепенно, като замръзнало месо от камерата на хладилника, се окопитвам и си спомням, какво в същност обичах да правя преди те да се родят, преди да потъна в безкрайната въртележка на майчинството.... преди за "замразя" своите мечти, забавления, хобита, желания...

2. Да се откъсна енергийно от необходимостта за непрекъснат контакт, връзка, зареждане, т.е. да освободя тях и себе си енергийно.

Какво значи това

Ние родителите, особено майките си оставаме свързани с децата си и след като прерязваме пъпната връв при раждането им. В нас остава задействана и една друга "връв" – енергийната. Това е като тръбичка, която е свързана с енергийните центрове в телата ни. Често тази връзка остава задействана и е причината за забавянето на развитието на самостоятелността на децата ни, сигурно ще се очудите, но и нашата. Не може един вързан човек да бъде свободен, самостоятелен, да крачи смело и дръзко към мечтите си.

Освобождавайки децата си, ние освободаваме и себе си от тази заробваща привързаност и се спасяваме от това да живеем от посещение до посещение или поне до телефонен звън, в очакване , че някой ще се сети за нас.

Човекът, който трябва да помисли за нас, това сме самите ние!

3. След като съм се освободила от прикрепените ми системи, да се почувствам цялостна, а не "половин човек, който не става за нищо", т.е. да си възвърна доброто самочувствие, което зависи само от мен, а не и от признанието на хората около мен. Тази процес вече го преминах при развода. Оказа се, че струвам, въпреки, че съм разведена и без мъжа до себе си и това с нищо не намалява моята стойност и цена.

4. "Да се взема в ръце", "да се събера", да се насоча, фокусирам към своя живот, своето бъдеще и да се превърна наистина в номер едно!, което в никакъв случай не значи и сама.

5. Това съвсем не означава, че не обичам децата си, защото свободата е неразделна част от любовта, нали? Затова дайте свобода на децата си, за да направят своите избори, а вие направете своите.

Бъдете родители на пораснали деца... оставете бебешките модели в миналото...та са ни тесни, точно както и дрешките, нали!?

 

 Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.

Създадена на 17.08.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Е.Велкова написа:

    Преди повече от 9 години

    съгласна съм с авторката,че децата си имат своя живот,а ние като родители можем само да ги подкрепяме по трудния път.Не бих обвинила децата си.че съм се пожертвала заради тях.Всеки трябва да е свободен за своя избор и да преследва мечтите си.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Катерина Александров написа:

    Преди повече от 9 години

    Поздравления за тази смела майка,жена, човек.
    Намери се някой най-накрая да свали фалшивата маска на вечното майчинство , зад което се крият уплашени и неиндентифицирани жени .
    Добре е ,че има хора ,като авторката , да ни напомни, че децата не са винаги всичко.
    Те са много скъпи гости и не ни принадлежат.