club50plus.bg

Училище по щастие

Какво е то? Как се строи? Как се печели? Как се съхранява? Как и къде се проявява? Може ли една робска душа да има достойнство? Как се раждаме - достойни или роби? Как се превръщаме в роби? Какво е роб – човек с ограничена физическа свобода или умствено ограничен?

Не случайно, когато искат да завладеят една нация, раса, народ, маса от хора или индивид, първо удрят по достойнство – културата, паметниците, спомените, традициите, любимите и ценни хора или вещи. Морално смазаният човек е лесен и победим. Да ти смажат духа, морала, достойнството – това е победа над твоето съзнание. Защото свободата и робството съществуват единствено в нашето съзнание. Да победиш духа на един човек е доста по-трудно, отколкото да го победиш физически.

Ако искаш да го победиш само физически

Какво ни прави такива достойни победители?

Съзнанието, че сме такива. Има хора, които са били свободни и в концлагерите, зад решетките и телените мрежи. А има такива, които са роби и насред полето, сред джунглите на Амазонка, или по склоновете на Тибет.
Да си свободен или роб (жертва) не е физическо състояние, а душевно. Виждали ли сте куче, дресирано с бой? Господарят му го бие, а то му лиже ръката, върти опашка и му се радва. И да го пусне не вързано то няма да избяга. Защото е с пречупена воля, смазано достойнство.

Виждали ли сте и такива хора? Да!? Вярвам ви. Аз също. Бият ги тормозят ги, ритат ги, а те се радват. И отвързани не бягат. Не напускат, не променят нищо. Просто свикват. И дори оправдават побойника – „той си е такъв, това е само защото си е пийнал, иначе е много добър човек и т.н."

Това е само защото виждат в него господар, а себе си като жертва, като роб. Пречупена душа, пречупена воля, с пречупено достойнство.

Веднъж пречупеното достойнство

се лекува трудно, по-трудно от счупена кост, но е възможно. На колкото по-ранна възраст са го пречупили, толкова по-трудно се лекува, защото жертвите не помнят друго състояние, те смятат, че са се родили жертви, роби. Притежават промитото съзнание на жертва.

И като такива, те ще попадат в различни, но и подобни ситуации, в които ще са винаги в ролята на жертви. И няма значение дали са ги излъгали с рестото, дали са им откраднали парите, дали са ги прередили на опашката, дали не са им платили заплатата, или са ги изоставили – те във всяка ситуация са жертви.

Първо в съзнанието си, а след това и на практика в живота.
Затова онези, които вдигнат глава и се осмелят да излязат от тази роля, от този начин на живот

трябва първо да направят промяна в начина си на мислене

и чак след това – в начина си на живот. Защото ако не направят промяната, дори и да напуснат господаря си, то ще е просто, за да заменят с друг.
И това валидно не е само на индивидуално ниво. Съществува и такова колективно съзнание, национално съзнание.

Всенародно съзнание на жертва, т.е. на безпомощност, отчаяние, обреченост. Съзнание на „нищо не може да се промени, нищо не може да се направи, такъв е животът, късметът, съдбата, правителството".
И хора (народи) с такова съзнание се виждат малки и безпомощни, и обикновено чакат помощта, спасението да дойдат отвън. От някой по-голям и по-силен.

Може би бъркам, но ми се струва, че и у нас е разпространено това

Съзнание на малкия, отчаян човек

Напоследък чувам все едно и също: „сега по време на кризата,сега времената са трудни" и т.н. Но така е било и по времето на моите родители, на моите баба и дядо, а сигурно и преди тях. Винаги времената са трудни, винаги има кризи, въпросът е какво правим с тях.

Може би в българската история вече има няколко „спасявания" от „Големия брат", може би имаме и 500 години, през които ни е налагано робското съзнание, може би сме преживявали и доста войни, може би сме и една не толкова голяма държава, но факт е, че има и други такива държави с по-малко от българското население, по-малко природни дадености, по-малка площ , но които имат по-високо национално самочувствие и това е най-голямото им национално богатство.

Те не са заети през цялото време да се оплакват от живота си, правителството, съседите, цените, кризата, безработицата, жената, мъжа, децата... те просто правят лимонада от лимоните, които им предлага животът, съдбата, кризата, историята, времената. Дали и ние не можем така?

Може би просто трябва да се събудим

и да разберем, че сами трябва да поемем отговорност за положение, в което сме, да запретнем ръкави и да си свършим работата. Само така, сами, дърпайки се за косата, ще излезем от блатото.

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.