club50plus.bg

Позитивното мислене в ситуация на криза в интимните отношения

- Как си тази вечер приказна?
- Фантастично.
- Радвам се да го чуя!
- А чу ли го?
- Да!
- Заядливке...
- Много чуващ човек си, ей! Така е.

А колко слушат, но не чуват

Тишина.
- Така е! Тази нощ съм особено чуващ. Чувам всичко, дори това което не искам...
- Изострена сетивност, а?
- Ама че сложни думи - големи уши му се казва...Да, искам да отворя сетивата си и да поглъщам всичко...
- С твоята фина поетична душа попиваш всичко, че и повече...
- Прекалено фина се оказа... Само трябва да я настроя кое е добро и кое – не...
- Добро, лошо, кой казва кое какво е?
- Това от което ме боли е лошо, това което ме кара да се смея е добро-толкова е просто...
- Е, някои сме чупливи по особен начин. А за доброто и лошото – кое ни помага да пораснем? Понякога страданието.
- Да, но растем повредени...
- Нали Бог изпраща изпитания на най-любимите си чада, които имат шанса да пораснат? Повредени?

Най-трудните етапи от живота ми, се оказаха най-щастливи

Разбрах това след много време и осъзнах смисъла му. Нямаше да съм това, което съм, без болката. Да... И сега страдам, но вече не умирам всеки път.

- Не мога да приема думите ти! Не може в момент на изпепеляваща болка да се чувстваме щастливи! От какво, от загубата ли? Да, болката ни прави по-силни всеки път, когато я преодоляваме, но понякога има и непреодолими моменти... В стремежа си натам някои просто угасват...И нима, че не умираме вече всеки ден, ни е хубаво? Не може без болка, но аз я мразя!
- Сега – да, да така е. Но то няма да е все така. Помни – НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА!!! Ти не си само една болка – много повече си. ТЯ ТЕ ИЗПЪЛВА, НО НЕ ТЕ ИЗЧЕРПВА... Мислила съм точно като теб в трагичните моменти от живота си. А бяха много трагични. Не мога да знам колко голяма е болката ти, но вярвай ми – непоправима е само смъртта...Предпочитам да си ядосан, отколкото толкова тъжен, колкото те усещам...И разбирам, колкото ми позволяваш, разбирам. Подкрепям те.
Бих плакала с теб. Сега.
- Не плачи... Не плачи, аз ще плача когато съм сам, в съня си... Да, слаб съм, колкото и да не ми се иска да си го призная...

- Признай го. Всички сме слаби понякога

- Благодаря ти!
- Лека нощ ли казваш.
- Не, не мога да заспя сега... На теб спи ли ти се?
- Не много, но утре е пореден тежък ден. Ще остана още с теб.
- Недей, отиди се наспи! Утре на мен ще се сърдиш...
- Никога не ти сърдя. Само когато се предаваш.
- Какво ще има утре, та ще е толкова тежко...
- Ще нося тежки камъни в душите на хората...
- Не съм се предал щом дишам и се боря нали...
- Бориш се – за глътка въздух...
- Да, само дето искам да дишам през нейните устни...Пак закопах...
- Измъкване няма. НЕ СЕ БОРИ. ОСТАВИ СЕ.
- Да, не, докога...
- Докогато трябва, докогато може, докогато...
- Как пишеш само...
- Пиша само когато нещо наистина стигне до мен и ме докосне.
- Не съм те пипал с пръст даже...
- Надълбоко бъркаш, но нежно докосваш струните. Лека нощ, приятелю!