club50plus.bg

За пълното, празното и важното

Беше ден обикновен, като вчера, а може би такъв ще бъде и утре. Студентите седяха мълчаливо на дървените скамейки и всеки по свой начин се опитваше да прогони отегчението и скуката.

Професорът по философия влезе и застана пред аудиторията. В ръцете си носеше три празни буркана и три торбички, пълни съответно със скални отломки, камъни и пясък. Постави ги внимателно на катедрата пред себе си, нагласи удобно очилата на носа си и безмълвно вдигна поглед към пробудилите се бъдещи учени.

Взе първия празен буркан и започна да го пълни със скалните отломки. Сложи едва пет или шест и бурканът беше напълнен. Попита студентите :
- Бурканът пълен ли е според вас?
- Да! - отговориха в един глас студентите.
Професорът го остави настрани и взе втория буркан. Започна да го пълни с камъни. Всеки път, щом стигнеше върха на буркана, той го разклащаше леко, камъните се понаместваха и така успя да събере около десетина камъка, докато бурканът се напълни.
- Бурканът пълен ли е според вас? - попита отново той.
- Да! - отговориха отново студентите.

Ученият отмести втория пълен буркан до първия и взе последния. Изсипа целия пясък, бурканът се напълни до горе и попита:
- Бурканът пълен ли е според вас?
- Да! - беше отговорът на студентите.
- Сега - каза професорът - Искам да си представите, че тези три буркана представляват вашият живот.

Скалите са най-малко, но са най-важните за вас неща - семейството , здравето , децата , приятелите , близките - все неща, които дори и да загубите всичко останало и ви останат само те, животът ви все още ще бъде пълен и със смисъл.
Камъните са малко повече и са другите важни за вас неща - домът , работата , колата , часовника от дядо...
А пясъкът е всичко останало – всички онези малки неща, които имате и правят живота ви по-лесен, удобен и щастлив, всички удобства и привилегии, материални блага и богатство. – продължаваше преподавателят - и сега си представете, че имате уникалния шанс вие да подредите сами живота си, но само в един буркан.

Професорът замълча за момент, обиколи с поглед пълната зала и продължи:
- Почти сигурен съм, че доста от вас ще се подлъжат и ще сложат първо от пясъка - той е най-дребен и голямо количество от него ще напълни малка част от буркана. Но в същото време ще ви бъде и най-трудно да спрете да сипвате от него, защото хубавото никога не стига. Ето защо ако сложите първо пясъка в буркана , няма да има място за камъните и скалите. Същото важи и за живота ви.

Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са истински важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които са от решаващо значение за вашето щастие и щастието на семейството и приятелите ви. Играйте с децата си. Обичайте родителите си, бъдете истински приятели. Работете така, че да не ви отнеме много време да се превърнете в човека, който искате да бъдете.

Защото заслугите ви тук, на черната дъска, няма да ви направят почтени човешки същества, трябва да сте упорити и с много труд и борба сами да извоювате правото да подредите живота си така, както желаете, като сложите първо и най-много скали в него - неща, които наистина си заслужават, именно те ще са вашата силна основа, върху която ще градите камъните и пясъка.
Задайте своите приоритети, защото всичко останалото е само пясък!

Звънецът удари.