Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Училище по щастие
Нека сложи открито картите на масата. Да, аз съм жена. Родила съм се такава. Е, не естествено за голяма радост на мама и татко, защото съм се родила по време, когато да ти се роди дъщеря е било „срам за бащата”. И на баща ми му се подиграваха, а и той правеше същото сам със себе си, като се наричаше „петел в кокошарник”, т.е. – ние трите с майка ми и сестра ми и той.
И така израстнах – с убеждението, че да си жена, не е голямо предимство, а голям недостатък. Дълго време се старах да бъда „момчето на татко", с надеждата и желанието да го накарам да ми обърне повече внимание, но уви! Той не искаше да ни учи на любимия си шах, само защото сме момичета, а „момичета шах не играят".
Да, прави сте – днес момичетата играят и футбол, и бокс, вдигат тежести и практикуват мъжки професии, но тогава – не! Имаше точно и ясно разпределение между функциите на жената и мъжа в семейството, в живота, в работа. Имаше ред. А сега? Редът се обърка, а и аз с него. Не мога да разбера следното – от една страна, ние жените, трябва да се оправяме сами и без прословутата мъжка сила до себе си, а от друга все още ни смятат за „слабия пол" и не получаваме същите права като мъжете. От което излиза, че по задължения сме равни, но по права – не. До кога?Какво му дава право на него мъжа да смята, че:
- може да прави грозни и двусмислени предложение и аз трябва да го смятам да комплимент, дори да съм поласкана?;- това, че съм жена не ми дава правото да участвам в решенията, забавленията, разделяненето на „лъвския пай"?;
- не мога да бъда активната страна, а трябва да бъда вярна и пасивно чакаща „Пенелопа"?;
- може да си навира погледа, и не само него, в деколтето ми?;
- може да се отнася с пренебрежение и унижение съм мен насаме, пред хората, познати или не, а аз трябва да му се извинявам за това?;
- може да упражнява физически, словесен, морален торомоз и да остане ненаказан?
Списъкът може да е дълъг, но докато го съставях прочетох още веднъж въпроса си „Какво му дава право на мъжа да смята, че...?" . Всъщност би трябвало да попитам „Кой дава правото на мъжа да има такова отношение спрямо нас?" и тогава отговорът дойде – ясен и еднозначен – Ние, жените!
Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.
МариянаМаринчева написа:
Преди около 13 години
Господин Дончев, вие говорите за разни случаи, но е факт, че жената все още е в неизгодна позиция. С по-ниско заплащане, с никакви привилегии, когато е майка и с все още патриархалната настройка,че освен че трябва да носи пари вкъщи трябва и да върши цялата домакинска работа, без да знае много много.
ТИНКО ДОНЧЕВ написа:
Преди около 13 години
ЧЕСТНО КАЗАНО НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА "БОЛКАТА" НА АВТОРКАТА ПО ТАЗИ ТЕМА.Днес,в 21 век да се говори за "слаб" пол,особено в България.Ами много често този слаб пол върви срещу мен пеша,говорейки с луксозният джи-ес сем и ако не се отместя ще ме завлече встрани.А възрастта му е още ученическа.А когато пресичам на пешеходната пътека,този слаб пол е яхнал последен модел джип мерседес и говорейки по телефона аааа,ааааа за малко да ме премаже.Или когато се срещнем на тесен тротоар и аз кавалерски отстъпя.......поне едно дамско "мерси" да чуя,а то хладно разминаване все едно че моето действие е задължително по чл.3 от Конституцията.Колко бизнес дами ръководят какво ли не в страната ни,та чак и в Европа,Америка и по света.Не знам авторката минавала ли е скоро покрай българско училище.За да види и усети наглото държане на момичета към момчетата с закъснял пубертет. :-| И още и още.....Моля да бъда разбран правилно.Нямам нищо против еманципацията,но тя да бъде за стойностните хора на тази земя.
Данчева написа:
Преди около 13 години
Простота истина е,че жените са силния слаб пол.Една жена може всичко и съм съгласна,че трябва солидарности самочувствие и самоуважение и да не се оставяме да бъдем потискани.
Валентина Петрова написа:
Преди около 13 години
Права сте госпожо Виктирия.Аз мисля, че всички жени трябва да минаваме през курсове за достойнство и себеуважение.Защото в нашите семейства не ни учат на това.Отношението към момичетата като към по-малостойностни създава комплекси за цял живот.За да не позволяваме това трябва да сме много силни и със солидна опора зад гърба, като образование, професия, собствени доходи и финансово-икономическа независимост.Не за да доказваме на някого, че сме ценни, а за да живеем собствения си живот така както ни се иска.Без подчинително и унизително поведение.