Така определено може да се каже за състоялата се среща на служителите на КЕЧ-Пловдив тази съботна вечер. Денят беше 06.06.2014 год.Местото –уютното домакинство на „При Сандо”. Дългата маса бе събрала около двайсетината мъже на различна възраст,чийто живот беше преминал в редовете на тази военна от миналото част. Някои със заслужена гордост отброяваха в своя жизнен часовник близо 40 години трудова вярност на КЕЧа.
Други бяха по-скромни в цифрата ,но всички ги свързваше прекрасните спомени от съвместния им живот .Белите коси на повечето от участниците говореха за пъстри събития в личен план. В разговорите на масата се уточняваха детайли на изминалите години. Всеки споделяше с вълнение успехи и неуспехи от живота си.Но над всичко се носеше истинския весел смях от стари преживяни събития заедно. Лицата на събралите се грееха по детски щастливо при спомен по дадена случка. Неостаряващият доаиен полк.Алексиев с лекота и мъдрост отново напомни за своя управленски чар при откриването на срещата.
„Бил съм толкова години ръководител, благодарение на всички Вас”- по човешки простичко ни обясни той своята служебна привързаност към КЕЧ-Пловдив.Всеки беше запазил трайно в себе си скъпи спомени от този наш началник. Неслучайно всеобщото споделяне на част от тях, носеха ведър смях и чиста доза спомен по отминалото време.
”Защото и работихме здраво по обектите”-заключаваха сърдечно всички участници. А те бяха вече така различни. Офицерът сега чинно приемаше реалностите на живота. Полковникът пазеше дома и семейството. Подполковник работеше на отговорно място-портиер на известна пловдивска фирма. Майорът продължаваше своята вярност към строителния бранш.Старшините с настроение споделяха настоящите си дни. Всеки от тях беше заел определена ниша в живота си. Някои редници, бизнес мъже бяха станали и с известно достойнство стояха на масата.
Един от тях - Васко,както му казвахме всички, приемаше с разбиране нашите благодарности. Имаше защо!
Дълги години той бе инициаторът на подобни срещи на тази военна организация,като и определено проявява „спонсорска” енергия по осъществяването им.За което-Благодарим ти Васко!
Разговорите и спомените по отделните периоди живот на Кеч-а, се водеха от съответните участници в него.През годините много ръководители преминаха през горещия стол. Кадровата политика на Министерството беше много раздвижена относно ръководството на тази военна част.И сега присъстващите на срещата носеха в себе си спомен от преминалите години .Затова и споделянето за това и онова будеше свежи картини от този съвместен наш живот. Масата беше порядъчно отрупана.Агнето чакаше в тавата и то да се включи активно в провеждането,съгласно протокола. Заедно бя ха седнали различните мъже всеки с настроение,усмивки и непрестанни диалози по общите теми.Затова често се ставаше и с чашка в ръка седнал до този или онзи свой колега,всеки с учудване си припомня нещо позабравено от службата си.Тази вечер, на масата гостоприемно се бяха настанили взаимното уважение и скъпите спомени на тези побелели мъже.
С умиление си припомнихме и за колегите , преминали вече в друг свят!За тяхната служба и в тяхна памет!
Да,в тази съботна вечер определено се получи една много приятна и задушевна среща на служители, работещи за една кауза през различните години.Спомените бяха в изобилие.Веселото настроение беше достатъчно.Чистият смях беше господаря на масата.Трайното уважение и колегиалност бяха водещите в диалозите.Теоретично замисленото по тази професионална среща се получи на практика.
Затова едно голямо благодаря на теб Иво, за упоритостта при организирането на това мероприятие.Не се и съмняваме,че то ще внесе определена живителна сила в делника ни. Позитивната енергия с която се зареди всеки от тази вълнуваща среща, дълго ще присъства в нашите бъдещи дни. Приятно за окото бяха събраните на едно място усмихнати и радостни мъже.
Неподправеното им настроение бе за пример на момичетата и момчетата- абитуренти от съседната маса.Впрочем и от многото снимки за спомен гледат с усмивка тези мъже.
„И това да се организирва поне два пъти в годината”-с лек вкус на заповед ни завеща полк.Алексиев на довиждане.
Съгласни сме – в един глас му отговорихме всички ние, щастливите участници в тази традиционна среща на работещите в КЕЧ-Пловдив.
Живи и здрави да сме мили момчета!
До следващата наша сбирка!
Ще я очакваме с нетърпение!
Тръгнах си от вечерта с препълнена от ясни чувства душа. Улиците на града в този късен час ми се виждаха някак празнично осветени.Хората,с които се разминавах и те бяха усмихнати,весели и радостни. Прибирах се в дома си, окрилен от тази запомняща се среща с колеги. Определено носех в себе си желанието за живот!
За един хубав,смислен и красив живот!
♦ Материалът е получен по инициативата Стани Четен Автор
06.06.2014 г. Пловдив Т.Д.
Все още няма коментари