Лидерството като философия на живот
Става въпрос за книгата на Робин Шарма Уроци по лидерство от монаха, който продаде своето ферари, която прочетох няколко пъти с удоволствие и молив в ръка.
Няколко думи за автора
Робин Шарма е сред водещите световни експерти по лидерство, елитно качество на изпълнението и самооткриване. Магистър по право и бивш адвокат, той е президент на Sharma Leadership International. Tова е престижна фирма за обучение, която помага на служителите и предприемачите да осъществят максимално професионалните и личните си възможности. Също така е личен инструктор на директори на компании и на някои от най-преуспелите хора на планетата.
Книгата на Шарма има подзаглавие „Осемте ритуала на далновидните лидери". Структурирана е на глави, като на всеки ритуал (аз бих ги нарекла – принципи, но авторът включва в тях и някои елементи от будистката култура) е посветена отделна глава.
В началните няколко глави авторът разказва за собствения си бизнес-опит и провалите в него. Особено за липсата на знания как се управляват хора и как се работи в екип. За справянето с кризисни ситуации и липсата на време за култивиране на лоялност и изграждане на взаимоотношения. Или както той казва: „Приличах на моряк, който непрекъснато изгребва вода от лодката си, вместо да запуши дупката в нея." Защото дори една фирма да е успешна и да се разраства бързо, дори тогава може да липсва креативност и вдъхновение, служителите да нямат интерес и да са в апатия, да има постоянни конфликти, което в края на краищата ще доведе до загуба на пазарен дял – особено в условията на нелоялна конкуренция или финансова криза.Пак в началните глави се казва, че лидерството е философия за живота. А тя започва отвътре със самодисциплината да бъдеш свой собствен лидер и да познаеш себе си. И че вътрешното лидерство предхожда външното. Тоест трябва да умееш да контролираш стреса, да опростиш живота си и да развиваш собствените си творчески способности. Трябва винаги съзнанието да е отворено за ново познание. Не е добър лидер онзи, чието съзнание така е препълнено със собствените му мнения, представи и предразсъдъци, че в него няма място за нищо ново-просто промяната трябва да започне отвътре. И тогава лидерът ще има и ясна визия как да преведе хората си от там, където се намират, до там, където никога не са били. Защото ефективните лидери са визионери – те изграждат ясна картина за бъдещето на компанията си и после я свързват с настоящата дейност на хората, които ръководят. Или както казва Удроу Уилсън „Не сте тук само за да си изкарвате прехраната. Тук сте, за да дадете възможност на света да живее по-богато, с повече дух на надежда и постижения." И точно когато се посветиш на визията си, успехът започва да те следва. Той се явява като страничен продукт на ефективните усилия, насочени към някаква достойна цел.
В днешния свят на бизнеса твърде много лидери се превръщат в роби на навика. Ден след ден те правят едни и същи неща по един и същи начин с едни и същи хора. Така те губят способността да виждат нови възможности и да поемат рисков. А най-добрият начин да успееш в бъдещето е като го създадеш! И така:
Първи принцип: Свържи заплащането с целта (или ритуалът на неотклонния фокус към бъдещето)
Всички добри лидери носят в съзнанието си визия за бъдещето на организацията си. Но само да имаш визия не е достатъчно. Визията трябва да вълнува умовете и да докосва съзнанието и сърцата на мъжете и жените, работещи в организацията. Хората ще правят много повече, отколкото изискват служебните им задължения, ако лидерът им нарисува картина за бъдещето,която неудържимо ги привлича и изглежда важна. Целта е най-силният мотиватор на света.
Едно от нещата, за които всички жадуват най-силно, е потребността да внесеш промяна в живота на другите. Хората изпитват дълбока вътрешна потребност да бъдат част от нещо по-голямо, нещо извън тях самите.
Великите лидери знаят това и постоянно внушават на последователите си, че онова, което вършат в ежедневната си работа, има позитивно въздействие върху целия свят. И винаги поддържат интереса към работата, като сочат на хората, че тя ги приближава към важна кауза. Тоест те дават на хората стимул сутрин да стават от леглото си. Защото всеки човек притежава способността да се вълнува и мотивира от нещо. Но добрия лидер ще вдъхне вълнение и мотивация за осъществяване на целта, съдържаща се в неговата визия. А ако не успява – то е защото не им е дал достатъчно причини да прегърнат неговата картина на бъдещето. Трябва да се знае, че хората естествено бягат от болката и се стремят към удоволствието. Далновидният лидер ще намери начини да свърже удоволствието с ежедневната работа на служителите си и с крайната цел, към която те се стремят. Той непрестанно преутвърждава, че целта е добра, справедлива и достойна. Най-добрият мотиватор за иновации и изключително качество е смислената работа.
Истинският лидер дава на служителите си надежда, че за тях съществува по-висша реалност, ако продължават да се приближават към лидерската визия. Или той вдъхва ентусиазъм в хората, като ангажира сърцата и умовете им чрез силата на своята цел и вяра.
Много важно е лидерът да се фокусира не върху това, какво ще получи, когато реализира визията си, а на причината, поради която го прави. Ако посвети енергията си на достойна цел и не се съсредоточава само в печалбата, ще постигне много по-бързо целта.И когато дава, човек поставя начало на процеса на получаване. А когато си зададе въпроса: „Как мога да бъда полезен?", тогава наградите идват в невероятен размер.
Лидерът, заедно с мениджърите, трябва да намери начини да убедят хората си, че тяхната работа е нужна и важна,че те дават своя принос за промяна към по-добро на живота на другите хора. И че те са значими и дават своя принос. Защото когато свържеш заплащането с целта, ти свързваш хората с кауза, по-висока от тях самите и те ще изпитват удоволствие от работата си. А тогава изпитват удоволствие и от себе си като хора и точно тогава идват истинските успехи.
И нещо безкрайно важно – честността е основно качество в лидерството. За далновидните лидери е по-стойностно да постъпват правилно, отколкото да изглеждат умни. Не популярността, а интегритетът е в основата на лидерството. Не властта, а целта!
Далновидните лидери виждат себе си като освободители, а не като подтисници на човешкия талант. Той знае, че хората имат потребност от развитие и самореализация и удовлетворяват тази жажда, като дават възможност служителите да израстват чрез работата си.
Следва Част втора
Все още няма коментари