club50plus.bg

Винаги денят може да бъде нов

Жив си! Новият ден ти бърка в очите... е, не за да ги извади, а за да осъзнаеш, че не си ослепял и че дишаш. Малко ли е?!
Не носиш очила, не си заплашен от разни очни болести, гледаш си телевизия и четеш книги без напъване...
Тъкмо надигаш чашата с кафе и над прозореца се подават розовите ританки на слънчевия изгрев... Красота! Топлина и замах на четката. Нали? Ето ти истинска картинка галерия и ти си първият посетител. Каква чест! А ти се оплакваше от ранното си ставане и се прозяваше с мисълта да се върнеш обратно в кревата... и да досънуваш клонящия към порнография сън...

Новият ден! И какво му е новото: колегите са същите сбръчкани мърморковци /а ти, ти перука ли ще си сложиш днес и бързодействаща маска за прикриване на бръчките?/, бюрата изглеждат по оръфания си начин, шефовете безразлично те гледат и единственото, което казват, е за несправяне с работата и „бавни са ви оборотите, бавни, а светът не спира..." Светът може да не спира, но ти се спираш – поне с ходенето до тоалетната ти се дават минути спокойствие и почивка на ушите от негативизъм и шум от смачкани пластмасови чинийки от обяда. Светът също огладнява, нали? Иначе не би произвеждал тонове храни.

Новият ден! Кухнята ти е със същата боя, несменявана вече пет години, тапетите престанаха да роптаят, но какъв въздух нахлува! Отсреща се разхубавява една акация и перченето й носи аромат на пролет, на влюбване, на напъни да забравиш, че все опитваш и все грешиш. Нов ден и защо не по-различен поглед? Пътечката към автобуса е познатата. Не са й посипали златен прах. Да, дъждът я е помел и издухал хартиените отпадъци. Някакви пилета се разсвирват и размислите ти се превръщат почти в песен.

Новият ден! Ако желаеш се усмихвай! Ако желаеш - се мръщи!
Но времето си капе в чешмата на собствения ти живот и водомерът отброява изразходваните кубици. Имай го предвид... поне отвреме-навреме! Измивай си ръцете в името на хигиената, но не се извинявай пред приятелите си, че с чистите си ръце те е гнус да бъркаш в мръсотията на делника.

Новият ден! Ами... наречи си го, че е нов наистина.
А погледни в гардероба! Сигурно виси някоя нова дрешка или поне неносена в последната година. Премени се. Нагизди се с настроение, изправи носа си, все едно са ти съобщили, че си носителят на Нобелова награда за присъствие на духа и съхранени надежди!

Новият ден! Спомни си, че мнозина не са го дочакали, защото нощта е била последната глътка кислород за тях, системата се е свършила и медицинската сестра, уволнена без предизвестие, е липсвала, а са молели, молели са всичките богове, за които знаят, да доживеят зазоряването.
Новият! Вечерта ще смениш подмокрените от юнския дъжд памперси на деня и ще изхвърлиш празния найлон. Ще се затичаш да купиш пакет памперси за утре.
Новият ден.
О... колко е сладко да оближеш устни и да си представиш, че филмът започва в тази минута...

Играй! Ти си!