club50plus.bg

"Жени и вино, вино и жени...” /Кирил Христов/

Два празника, за които и боговете и хората спорят. Дали 14 февруари е Трифон Зарезан или Свети Валентин? По-важното е, че на този ден хората ще се обичат повече и ще пият вино. А от това по-хубаво няма. 14 февруари е специален ден в много страни по света. Само у нас обаче той е двоен празник. Влюбените го отбелязват, както в другите страни – като Деня на свети Валентин, а останалите – като Трифон Зарезан. У нас двата празника през последните години толкова се преплитат, че мнозина се шегуват и наричат 14 февруари Ден на свети Зарезан или на Трифон Валентин. Важното е, че всеки може да намери повод да празнува. И няма да има обидени и такива, които да останат без почерпка или подарък от любим човек. Съвпадение или не, но се счита, че Свети Валентин и Свети Трифон са живели почти по едно и също време.
За Трифон Зарезан – Деня на лозарите и винарите, се знае почти всичко, защото той се празнува отдавна у нас и има своите традиции. Но Свети Валентин е сравнително нов празник за страната ни и преди 20-ина години за него бяха чували само живелите в чужбина. Всеки път обаче на 14 февруари броят на българите, които се разхождат по улиците с цветя или сърца, нараства лавинообразно. Обичаят да се празнува Деня на влюбените става толкова популярен у нас, че голяма част от влюбените двойки го отбелязват със специална романтична вечеря в ресторант. Някои пък стигат дотам, че си организират екскурзии в български или чужди курорти.
Който и от двата празника да изберете, все ще можете да комбинирате нещата. Независимо дали ще бъдете влюбени, когато пиете или пияни, когато сте влюбени.

За берекет по лозята

В празничната обредност на този ден се преплитат религиозно-магически действия и вярвания от различни епохи. Смисълът им е един – да се осигури богата реколта от грозде.
Според ритуала срещу празника на Трифон зарезан жените стават в 2-3 часа през нощта, опалват пещта и изпичат пита, украсена с натежала от плод лозница от тесто. Сваряват кокошка, пълнена с булгур или с ориз, напълват бъклица с червено вино. Рано сутринта, след празничната църковна служба, мъжете поемат към лозята, всеки с нова шарена торба на рамо с ритуалната гощавка и инструмент за зарязване.
Водят и свирачи. На лозето всеки стопанин се прекръства три пъти към изгрева и отрязва пръчки от 3 корена. Полива мястото с вино и светена вода, поръсва с пепел, запазена от огнището на Бъдни вечер. С благословии за берекет мъжете свиват пръчките на венчета и закичват калпаците и бъклиците. Мястото на венчетата след това е пред домашната икона.
След зарязването следват обща трапеза, песни, свирнии хора.
Избира се цар на лозята – силен и буен мъж, за да са едри гроздовете. Заможен и късметлия, защото от щастието на царя зависи плодородието. На каруца, теглена от мъже, или пък носен на ръце, той се разхожда из лозята и благославя.
В селото мъжете обикалят всички къщи, стопанките ги черпят с вино, от което задължително се плиска върху царя. На мегдана се извива трифоновско или зарезанско хоро. Празникът продължава до полунощ. На този ден подпийването не само че е простено, но е задължително. Смята се, че ако някой остане трезвеник, берекетът по лозята ще избяга.

У нас Денят на лозарите и винарите се чества официално за пръв път през 1962 г в Деня на свети мъченик трифон – 14 февруари. Тогава е обявен за професионален празник. През 1968 г Българската православна църква въвежда Григорианския календар и църковният празник се премества на 1 февруари, а Денят на лозарите и винарите остава на 14.

Свети Валентин

Няма единодушно мнение по въпроса как се е родил празникът на влюбените и откога датира. Най-разпространената исторя е следната. По време на управленето си римският император Клавдий ІІ /268-270/ събирал доброволци за армията си. Много малко от поданиците му обаче искали да се бият и да умрат, оставяйки любимата и семейството си. Тогава на Клавдий му храмнала ужасната идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече. И не след дълго направил точно това.
По онова време обаче в Рим живеел свещеник на име Валентин. Напук на императора, той започнал тайно да венчава влюбени двойки. Бдителни "доброжелатели" го издали и той бил заловен и хвърлен в тъмница. Екзекуцията му била насрочена за 14 февруари 269 г. Вечерта преди смъртта си той пратил любовно послание на дъщерята на тъмничаря ,в която бил влюбен. То било подписано с думите: "От твоя Валентин".
Римляните изпратили мъченика с цветя и сладки. Историята за делата му се предавала от поклонеие на поколение и той бил провъзгласен за светец и покровител на влюбените. През 494 г папа Геласий І обявил датата на смъртта му за празник.
През ХІV век хората вярвали, че именно на 14 февруари птиците се ухажват и си избират партньор. Такива твърдения могат да се прочетат дори в творбите на писателя Джефри Чосър. Няколко десетилетия по късно Денят на Свети Валентин започнал да се чества традиционно като празник на влюбените. Те си разменяли подаръци и картички, които наричали валентинки. Много от легендите за свети Валентин били измислени точно в този период.