Скъпоценно бягство към нов свят
Момчето дойде и ме попита дали метафората, която е измислило е подходяща... Прозвуча ми като алпийски сняг в горещо юлско утро – беше изненадваща. Хубава. Разтърсваща. Толкова далечна от разбъркващото яйца (без миксер) в момента настроение... Прииска ми се да съм родила аз!Насърчих го да продължи да пише... Пишеше за стажа си в един магазин? Запитах се дали моя милост би изнамерила поетичност в седемте часа разкъсване на кашони и подреждане на стоки всеки ден, и отговора ми е: не. А между нас казано, работата хич не му хареса, боляха го мускулите, довлече си настинка и въпреки края на трудовите му подвизи – продължаваше да кашля. И да се оплаква от умора. Метафора?
Понякога се вторачваме в болката си и сме способни да измислим нов свят.
Скъпоценно бягство от нерадостта. Нов свят за нещо, което е по-добре да забравим, да преодолеем, да изкореним. Украсяваме страданието си като венец за победител в маратон. Късаме цветя и ги вплитаме за удължаване на венчето, а не разбираме, че сътворяваме не красота, а измъчване. Рисуваме мъка. Отдаваме почести и чест на временните си несполуки.
В търсене на метафора... можем да се загубим във фантазиите си и да заплуваме в непознати води. Да се отдалечаваме и да забравим кои сме, какво искаме, какво очакват от нас. Близките ни да останат извън посоката на платната ни. Хоризонтът ще синее, птици ще кръжат, вълни ще се закачат, но дори да открием близък остров – не е островът на нашия живот.
В търсене на метафора ще изпаднем в идеализация и встъпването в действителността ще ни заблъска по гърдите, сърцето и ума ще получат сътресения. Загубването на компаса ще ни запрати в неправилни места, където топлина и зеленина има, вода за пиене също, но там не е нашето място, любимите хора не живеят на този адрес.
В търсене на метафора ще измайсторим кукли, сцена и пиеса за куклена пиеса. И публика ще се събере, смях и гъделичкане ще се появи незнайно откъде... но дали е истината, нима не ли липсва стаята с пердетата, купени от нас и преправяни няколко пъти, неизпраните дънки на децата, недочетената книга, неизпробваната рецепта за телешко варено, измолена от ресторантчето в Карлово...
В търсене на метафора ще изхвърлим неизмитите тигани и тенджери през прозореца и пред блока ни ще стане отворена кухня втора употреба, а в нас чисто и просторно, битовият пейзаж ще се стопи, но ще бъдем ли удовлетворени за повече от час, три, ден?
Един телефонен звън, тропването на асансьора, лайването на десетгодишното съседско куче, самотно през целия ден, и бум... попадаме пак на собствения си етаж.
Ние сме си – независимо от обличането на други дрехи и карнавалната ни настройка!
В търсене на метафора ще си починем за кратко от всекидневната олелия и омръзващия на моменти хаос, преливането от пусто в празно, но в действителността са краката ни, нашите несбъднати все още мечти, колата ни, роднините. Истинските и проверени приятели. Хората, които ни обичат с грим или разплакани.
В търсене на метафора... преоткриваме цената на позабравени добрини.
В търсене на метафора се сещаме за детството, което остана на едно ябълково дърво, а ние пораснахме и забравихме да му махаме поне през лятото.
В търсене на метафора изговаряме в скоропоговорка неправилни думи, а после погледите на околните ни се блъскат в езика ни. Съжаляваме, но какво от това? Думите са отлетели свободно и не се знае в кой неподходящ момент ще се сервират в нечие съзнание.
В търсене на метафора...ще се пренаредя отново. Или ще премълча. Ще пренапиша миналото си.
Здравей, днешен ден! Намусен, разсъблечен, облачен, ироничен, несъбуден, с протекла обувка... МОЙ!
Вили Ненчева написа:
Преди повече от 12 години
В търсене на метафора... животът ни минава, но си оставаме отново НИЕ. Много ми хареса, Хриси!
Мартин написа:
Преди повече от 12 години
Mного добър писател е Христина. :-)
Приятел! написа:
Преди повече от 12 години
Браво, Хриси! Много позната метафора!
БаткоМи написа:
Преди повече от 12 години
Страхотно е, нищо че се наложи да го чета за първи път тук, а не у нас :P
Лети, лети и ни гледай от високо!
Франсоаз Дьовал написа:
Преди повече от 12 години
Звучи по-свежо отколкото предишните разкази. Някяк си е пд-различно.
Христо Бърдаров написа:
Преди повече от 12 години
... хмм интересни разсъждения! ... Хареса ми! :)