Човекът не може да понесе прекалено много реалност Т.С. Елиът
З а повечето от съвременниците ни Египет е екзотична туристическа дестинация, където можем да разгледаме уникалните пирамиди и да се насладим на хубави плажове. Древният Египет, обаче, бил притегателен център за търсещите познание, искащите да проникнат в тайната на нещата, в тайната на боговете.
Древноегипетската цивилизация възникнала стихийно, сякаш от нищото, без пред-развитие в науката, изкуството, архитектурата, технологиите, йерархичната система, йероглифната писменост.
Тази изначална завършеност я определила като една от най-загадъчните и мистичните цивилизации.
Люлка на езотеризма
Египет е считан от философите за люлка на езотеричните учения, за Великата ложа на мистиците, за „панерът за хляб". Там търсили знание и познание много мъдреци и учени от древността.Египет, по думите на Хермес Трисмегист, е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност. Съответствието между небесна и земна география било с водеща роля в космологията на всички древни култури.
Египетската монархическа институция е имала действителен божествен статут. Египтяните били положени в една божествена подредба, изискваща само поддържане. Египетските божества не се намесвали в живота на хората и не ги манипулирали. Шилер казва, че там, където боговете били по-човечни, хората били по-божествени. Може би затова древните египтяни нямали думи за мит, религия, вяра. Осезаемото божествено присъствие гарантирало целостта. Това не изглежда никак странно от гледна точка на трайността и Вечността, към които било обърнато тяхното съзнание.Времето и вечността
За древноегипетското светоусещане времето било равнозначно на вечност, то единствено било неостаряващо, което налагало търсене на нещо, подобно на него – вечен живот. Овладяването на времето било в основата на култа към мъртвите. Някои наричат света на древния египтянин – свят на въображаеми картини, магии, молебствия за успешно преминаване в света на боговете, екстаз в името на безсмъртието, чието овладяване е превърнало целия му живот в искрено, наивно, но и печално робуване на една илюзия.
Ако смъртта се е приемала от другите за край на живота, за разруха, то за египтянина тя била начало, преход към нов живот – продължение на земния, богоравност. Смята се, че древните египтяни са извършилиедна от най-странните социални революции,
в която не са искали земя, богатства, власт, нито по-добри условия на труд. Искали са познание за тайната за надмогване на смъртта, магиите, надгробните слова, ритуалите и скритото им значение, посредством което господарите са владеели не само земния, но и задгробния живот.
Тази революция всъщност била за премахване на езотеризма и за равенство на хората пред една илюзия – общосоциално движение за безсмъртие. Обнародването на „Книга на мъртвите" (превърнала се в един от най-значителните паметници на световната култура) бил успехът на тази революция.
Египтолозите твърдят, че никоя човешка общност не е достигала до такова общосоциално напрежение пред лицето на смъртта; запазването на човешкото, продължението или увековечаването на собственото съществуване в отвъдния свят, стремежът към живота в неземните му форми, преходът към него, самосъхранението – единствена цел на живота.
Този измислен свят бил по-привлекателен от земния. Свят на разгръщане на себе си, на жизнените сили и въображение, действителен живот, не уединение на духа или райскобездейно съществуване. Въображението на древните египтяни било с такъв жизнен подтик, че всичко ставало възможно – създавали си свят и обстановка посредством воля и желание.
Въображението
било средството за отстраняване на невъзможното. „Книга на мъртвите" – енциклопедията на древноегипетския духовен живот – била наръчник за превъплъщения по пътя на самовнушението, поетическо описание за превръщане на желаното в действителност. И в тази устременост, древният египтянин е измествал дори боговете.
Според неговото разбиране, боговете имали оптимална продължителност на живота, макар и надвишаваща човешката с милиони години. В Египет за първи път човекът бил наречен образ и подобие на Бога, като по този начин се акцентирало на неговата значимост . В древен Египет голямо значение се отдавало на
Сънищата
Древните египтяни строили храмове за инкубиране на сънища. Древноегипетската дума за сънуване била етимологично свързана с дума, означаваща „да бъдеш буден", чийто символ бил отворено око. Записвали сънищата си с йероглифи и ги тълкували. Хора, които тълкували сънища се считали богопомазани.
Чрез будните сънища, наричани „малката смърт", навлизали в трансперсоналното съзнание и се докосвали до знание, принадлежало им преди навлизането в този живот.
Посредством тях практикували телепатия, пътуване във времето, изследване на реалността отвъд смъртта, ясновидство, дистанционно наблюдение. Чрез будното сънуване древните египтяни можели да достигнат звездите, особено Сириус – звездата, източник на космическото съзнание и място на високо на издигнати духовно същества.
Древноегипетските мистерии призовавали към вътрешното преживяване, към пробуждането на духовните сили чрез сътрешните сетива и способности, към „самосъздаването". Този начин на мислене изтъквал
три качества, способстващи събуждането на вродената интелигентност :
Едновременност или синхронност – непричинната свързваща сила . Това са смисловите свързаности, които не възникват случайно, а от един обосноваващ ги източник.
Двойнственост или полярност – всеки принцип се разглежда с неговия обратен или допълващ аспект: възход-падение, пустиня-култивирана земя, лотос-папирус и т.н.
И третото – Асоциация или съответствие, т.е. няма нищо отделно – „Каквото горе, това и долу", по друг начин казано, отделността прикрива вътрешната взаимообвързаност на всичко.
Съществувала древна техника, позната в Египет и наречена „Мер-Ка-Ба". Чрез нея при определен начин на дишане, се създавало светлинно енергийно поле, въртящо се в противоположни посоки и със скорост, близка до скоростта на светлината. Тя водела до разширяване на съзнанието, осъзнаване на себе си, свързване с висшите нива на съзнание и връщане на спомена за чудодейните ни възможности.
Египтяните искрено вярвали, че опознаването и разширяването границите на съзнанието ще ги доближи до Вечността.
Все още няма коментари