club50plus.bg

Или как всяко нещо си иска времето, мястото и причината...

Седнали сме на пода в къщи с дъщеря ми и пеем... мантри. Опитваме се да намерим вътрешното си успокоение и хармония, с които да се спасим от ежедневните грижи, малките проблеми и големия хаос, на света, в който живеем.

Когато приключваме, дъщеря ми, се обръща към мен и съвсем спокойно казва:
– Мамо, знаеш ли, че изпях тези мантри на баба?
Зяпвам срещу нея. Не за друго, а защото знам, че моята майка е човек, здраво стъпил на земята и доброволно съгласил се с условностите на обществото. Освен това, тя има изключително практично мислене.

Като представител на онова поколение, израснало след Втората световна война и прекарало по-голямата част от живота си в условията на комунизъм, тя не е особено склонна, да приема недоказаните реалности или други теории, освен тези, които са общоприети.
Макар от друга страна, винаги да е била привлечена от мистичното и интуитивното. Без да прескача границата, разбира се. Може би, не е имала възможност да го направи.

За това, наистина съм любопитна как ли е погледнала на... мантрите? Все пак, те са част от една философия, която е далече от съзнанието на отрудения индивид, създаден от системата.

– Изпя мантрите на баба ти? И какво каза тя? – питам уж небрежно, докато си
мисля, за всички тези неща.
– Ами... – колебанието в гласа на дъщеря ми, ми подсказва, че не е имало фанфари
по посрещането.
– Какво? Не ги ли одобри?
– Ами, не че не ги одобри, ама каза: „Абе, какви са тези думички, на какъв език е това?"

Прихвам да се смея, защото си представям картинката ясно – моето дете, което чистосърдечно споделя знанието си с любимата си баба и самата тя, която сблъсквайки се с непознатото, най-вероятно си мисли: „На това ли те учи майка ти!?"

Сякаш, за да потвърди моите мисли, дъщеря ми продължава:
– Всъщност, аз успях да ѝ изпея само едната мантра и тя попита как се превежда това. И как така... пеем някакви думички, дето даже не знаем какво значат?

Нашите занимания с йога не са самоцел и се опитваме да правим нещата осъзнато, което предполага, че знаем защо пеем мантри.
Силата, на тези древни, санскритски текстове не е в тяхното буквално възприемане или точен превод. Това, което е истински важно в тях, е звуковата вибрация, която носят, тъй като тя влияе на нашата собствена вибрация и значително подобрява енергийния ни статус. Пеенето на мантри, променя нивата на нашето излъчване и чисто физически, ни помага да се справим с негативната нагласа и лошо енергийно поле, което сами създаваме около себе си.

Има и още нещо, което е неосъзната нужда на съвременния човек – мантрите помагат за концентрацията на ума и неговата съсредоточеност и насочване. Защото в хаотичния ни свят човешкият ум се разпилява в различни посоки, което от своя страна сериозно намалява неговата продуктивност. А звуковете и вибрациите, които носят мантрите, го връщат в концентрирано и съответно – градивно състояние.
Така че, ползите от това занимание са разнородни и не се свеждат до буквалното възприемане на текста.

– Добре, де, ти не обясни ли на баба ти, каква е целта на пеенето на мантри?
– Аааа, обясних ! Обаче, тя каза: „Е, това е много хубаво, ама как пеете нещо, което не е преведено. По-добре си го преведете..., че да ви стане по-ясно!"

Смехът ми е от сърце!
Сблъсквала съм се с най-различни реакции, предизвикани от споменаването на йога и в частност – на мантрите. И установявам, че хората са склонни да приемат физическите упражнения на тази философия, но стане ли дума за мантри, реакциите са... да кажем – разнородни. От настървено отрицание, през безразлично любопитство и нездрав коментар, та чак до открито присмиване.

Като че ли физическите йога практики се приемат по-лесно, защото имаме много други примери за физическа активност – гимнастика, аеробика, каланетика... А всички сме наясно, че движението е живот! Затова, можем да възприемем „движението", начина,  които предлага йога философията.
Виж, при мантрите, става дума за работа на ментално ниво, а тук, все още сме в началото на пътя – оглеждаме се, имаме съмнения и не сме готови да приемем!

Опитвам се да продължа разговора с възпитателна цел:
– Нали, знаеш, че в света има много неща, за чието съществуване, ние даже не подозираме? Но когато се срещнем с някое от тях, най-добре е първо да го опознаем, пък после да решим, дали ни харесва или не?
– Да, де. Това казва и баба! – не се предава дъщеря ми. – Да си направим превод, за да знаем какво пеем.

Според будистките монаси значението на думите в мантрите не е толкова важно. Други духовни учители от своя сктрана наблягат точно на него. Тълкуванията обаче са толкова много, колкото са различните течения в будизма и хиндуизма.
Ом ма-ни пад-ме хум е една от най-известните мантри. Според сегашния 14-ти Далай Лама самото рецитирането на тази мантра се отразява много добре, но е добре и по време на припяването ѝ да мислите и за значението на 6-те гласни в нея. Те, според светия човек, могат да се тълкуват много широко, но ето неговата трактовка: Ом е символ на нечистото тяло, реч и ум на човека, но същевременно е символ и на чистото въздигнато тяло, реч и ум на на Буда. Пътят е указан от следващите 4 срички. Мани, означавайки скъпоценен камък, символизира факторите на метода: алтруистичното намерение за просветление, състрадание и любов. Двете срички пад-ме означават лотос, символ на мърдостта. Чистотата трябва да бъде постигната чрез неделимото единство на метода и на мъдростта, символ за тази неделимост е последната сричка хум. Така 6-те срички означават, че с практикуването на пътят, който е неделим съюз на метод и мъдрост, може да трансформирате нечистото си тяло, реч и ум в чистото и въздигнато тяло, реч и ум на Буда.

После ми хвърля един заговорнически поглед:
– Хайде да ги преведем, пък ако ѝ харесат, може и тя да започне да ги пее. Знаеш ли колко добре ще ѝ се отразят?
Казва ми го така, сякаш санскрит е езикът, който всички учим в училище и няма никакъв проблем да се направи превод от него.
Ето за това можем да завиждаме на децата – все още отворени към другите, все още верни на себе си, правят всичко в този свят възможно!

Е, добре. Благодарна съм на Гугъл за това, че съществува и, че знае всичко.
Правим превода.
Но... това, което се получава, не се вписва в рамките на добре познатите ни четиристишия. Имаме „думичките", само че те трябва да се тълкуват, а не да се възприемат буквално. Текстът напомня на църковните молитви в християнството, но носи особеното звучене на източните философии. А и смисълът, се покрива с идеята за вибрационното влияние на звуците върху човешкия ум...
Така че, ние единодушно решаваме – няма да го носим на баба!
А дъщеря ми, философски приключва темата:
– Няма да ѝ хареса. Може би някой друг път...

Мълчаливо я подкрепям и си казвам, че всяко нещо си има време, място и причина да се случи. И ако не се е случило, значи някое от тези три неща е липсвало.

Все още подсмихвайки се, оставам с надеждата, че един ден всеки от нас ще осъзнае, че най-ценното, с което идваме на тази земя е нашата свободна воля.
И само от нас зависи как ще я използваме!