club50plus.bg

За раждането и смъртта

Замисляли ли сте се над това, че в наши дни съдбата сякаш все по-рядко има думата? Ние- хората, до такава степен искаме да завладеем целия свят и всички области на човешкото познание, да знаем и контролираме всичко, че на моменти се самозабравяме, насилвайки дори собствената си съдба. Помислете само. Съществуват процедури като инвитро и сурогатно майчинство, даващи право на всяка от нас да има дете. Днес можем сами да изберем датата на раждане на децата си- съвсем умишлено, без да чакаме рожбите ни сами да пожелаят да излязат на бял свят. Можем дори да посочим дата за своята смърт, предавайки се на болката. А дали това е в реда на нещата? Дали сме в правото си да го правим? Дали не ни станаха твърде много правата? Дали пък така не потъпкваме Божията воля? И дали тези ни избори не ни правят по-малко човеци? Нима хората, които в миналото са нямали право да избират, не са заявявали по-смело себе си пред неволите на съдбата?

Съзнателният избор

Да умреш по своя воля. Казано по друг начин-самоубийство. Когато, обаче знаеш, че така или иначе смъртта вече настъпва бавно, но сигурно, тогава го наричат евтаназия- една особено жестока дума, чиято същност много от нас никога няма да разберат. Буквално преведена от гръцки означава доброкачествена, хубава смърт. Нима? Нима наистина смъртта може да е хубава?

Фактите

Евтаназия - умишлено причинена по милост смърт или известна още като асистирано самоубийство.
Видове
- Доброволна – пациентът сам пожелава да му бъде прекратен живота
- Принудителна – пациентът не е в състояние да вземе решение и това се прави от близките му
- Активна – чрез употребата на лекарствени препарати
- Пасивна – чрез спиране на животоподдържащи мерки
В повечето държави е подсъдима. Разрешена е със закон в Холандия, Белгия, Швейцария, Италия, Люксембург, Япония, Уругвай, щата Орегон. Холандия е първата страна в света, която узаконява евтаназията през 2002 година. Една година по-късно в страната вече са регистрирани над 1800 случая на асистирано самоубийство. В Белгия законът е гласуван на 23 септември 2002 г. като условието за прилагнето му е пациентът да е взел решението за смъртта си в пълно съзнание. Категорично не се прилага, когато става дума за деца или психично болни . В края на юни 2011 година беше внесен законопроект за узаконяването на евтаназията и в нашата страна, който обаче беше отхвърлен от здравната комисия.

Въпросите

Нима не усещате противопоставянето на понятията? Смърт по милост? Асистирано самоубийство? Та, кой нормален човек ще помогне на друг да си отиде от този свят? Дали хората се страхуват да отнемат човешки живот, поради чисто морални съображения или просто не могат да проявят толкова висш хуманизъм, помагайки на някого да се избави от мъките си? Един от най-трудните въпроси, задаван някога. И много спорен.

отговорите

Защо да я разберем?

- евтаназията е проява на страдание към хора, които изпитват нечовешка болка
- всеки човек има право да вземе решение, касаещо собствения му живот. Ако той е вече е с предсказан, мъчителен край, защо да нямаш право да го ускориш?
- когато спреш да бъдеш личност, а си просто лежащо и страдащо човешко същество, имаш право да не искаш такъв живот, ако изобщо може да се нарече живот
- когато с действията си правиш нещо в интерес на другия, защо да не му помогнеш да се избави от мъките?
- последните месеци от живота на пациента изискват най-големи разходи, които могат да са от полза на друг тежко, но не смъртно болен, а и са най-трудни и мъчителни не само за неизлечимо болния, но и за близките му

Защо да я отхвърлим?

- сама по себе си евтаназията е грях- убийство или самоубийство- Господ е този, който може да разполага с раждането и смъртта
- евтаназията дава твърде много власт в ръцете на лекаря и изцяло противоречи на Хипократовата клетва
- медикаментите за контролиране на болката правят този жестока процедура излишна, а и медицината се развива с огромни темпове. Нелечимото днес, може да е лечимо утре.

- всяко човешко създание е ценно, независимо от физическото му и психическо състояние. Отнемането на живота е забранено- такова право може да изложи уязвимите хора- болни, инвалиди, бездомни и отчаяни, на известна доза натиск
- страданието е част от живота. Приемането на този "смъртен акт" намалява уважението на обществото към човешкия живот, който е изтъкан не само от радости и в който смъртта неминуемо идва.

За властта и живота

Да имаш власт над всичко е невъзможно. В същото време нещо, към което много от нас се стремят, някои- без дори съзнателно да го осъзнават. И все пак- дали е въпрос на власт желанието ти да се избавиш от мъките? Едва ли има човек, който обича да страда!
Физическа болка за умиращия и безкрайна душевна за майката, бащата, детето, брата, сестрата....за всички онези, които го обичат...Може би едни приемат обичта като желание да задържиш човека до себе си по-дълго време...Други- като желание да го освободиш от болката...Може би и двете желания са еднакво силни и изразяващи безкрайната любов...Със сигурност, обаче не е възможно едно- ние да решаваме кога някой ще си отиде от този свят.
Преди години не успях да се преборя със себе си и да позволя да евтанизират умиращия ми домашен любимец...Усещах го като предателство...За човешки живот- дори не искам да го помислям и за секунда. Но ако някой ме помоли да му "разреша", няма да попреча на волята му...просто защото смятам, че всеки има власт само над себе си!
Затова - евтаназия - за, само, когато е доброволна т.е. умиращият е в пълно съзнание и сам реши, че се предава и поиска да напусне живота. Все пак е по-добре да можеш свободно да го избереш, от това да знаеш, че е забранено и отчаяно да търсиш начин да го осъществиш...

Някой беше казал, че ако животът беше лесен, нямаше да започва с плач...
Дали се опитваме да го усложним или улесним, избирайки смъртта? Въпрос на гледна точка. Сигурно, защото някои от нас слагат именно точка след смъртта. Други- ново начало.
И въпреки това дали сме вярващи или не, не е ли редно да вярваме поне в доброто, което изключва правото да убиваме...пък дори и себе си?