„Жената е славата на мъжа", се казва в Божието слово
Съблазняването е част от любовта, от емоционалния и чувствен свят между двамата. Да размахваш – било заради жегата или като комплимент – пъстроцветно и разпръскващо нежни благоухания ветрило около съпругата си е възхвала на мъжката сила и стъпка на търпение и обич към избранницата ти.Нали мъжът не казва на жената, която цени, уважава и харесва: Ела с мен в леглото!
Не е тук реч за секса, използван в мерни единици за изнудване. Нито за примамването към отдаване с цел шантаж...
Ние размишляваме за възможността двама обичащи се мъж и жена да се порадват един на друг и да създават и удължават подобни мигове.
Предразполагането на другия, подхода към него не изисква косене на цветята в диаметър пет километра наоколо, нито поръчка на букет с екзотични, трудни за гледане в нашите условия, цветя. „Обичам те!" Кратко. Твърде кратко за загрубялата откъм бутане в градския транспорт жена, а богата на въображение и продължаваща да чете романи с хепи енд. Очакваща с крайчеца на окото си как съпругът ѝ се преобразява в човек с изрядни обноски и маниери, шепнещ на ухото ѝ, и измислящ комплименти – наместо забележки.Той си е същият на външен вид, но това, което изрича... о, тя е пленена и възхитена! Ободрена като след сауна или ароматна терапия! Струвало си е да се надява и да вярва в чудеса!
Вместо изразителното, но сдържано „Обичам те!", друг би си спомнил или съчинил поетични изрази и атмосферата между него и нея ще е страстна, вълнуваща, незабравима. Удоволствието от изреченото отива към единия, възприема се и се връща обогатено и удвоено.
„Устните ти са като червена прежда и устата ти – прекрасни..."
Някой ще реши, че се размекваме, сантименталничим и ще се надигне, за да излезе. Негово право. Втори ще измърмори, че този филм е остарял или е забранен за хора с твърд характер и изградени навици. Ще допълни, че прекалените глезотии развалят равновесието в семейството. Когато човек получи частица доброта и изненадваща празничност, той/тя започват да се надяват, да очакват... А напразните очаквания водят до изнервеност. Разочароват. Предизвикват депресии.
Ами сигурно е момент да се ревизират представите в главата и да надникнеш в най-тайнствените си ъгълчета. Дали всичко, което носим в куфара постоянно със себе си е най-важното?
Нежността не е ли нещо абстрактно,
чувам викове от апартамента отсреща. Хората вече не са ангели, а зверове, дяволо подобни! За какви салодоледени истории пледираш?!Нежността в семейството не е отживелица, срам, извратеност, странност, литературна приумица, глезотии, упражнения за полудели... Тя е нормална, търсена, естествена. И двамата имат нужда от благотворното ѝ влияние и въздържането е загуба на преживявания. Загуба на спомени.
Ухажването между силата и слабостта е параван пред тревогите и проблемите, отпускане и разширяване пределите на територията, създадена за семейството и домашния уют.
Сигурно от темата ще се изчервим, ще пожелаем да говорим със знаци, с недомлъвки, ще предпочетем да я отложим. Извиняваме се, обхваща ни смут, гняв, обърканост, неохота. Сянката на свенливост се появява заканително, но нима ние говорим и мислим за нещо нередно? Питаме се защо майките и бабите не са ни доверили своите малки, но важни тайни, секрети за опознаване тялото на другия. Нищо чудно и те да са изпитвали срамежливост и неувереност, да са били отблъснати при плахите си начинания. Или са приемали твърдението, че разкрепостена е равносилно на имала богат опит с мъже и най ѝ подхождат определенията: безсрамница, неразумна, лека жена...
„Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти – на гроздове."
Различни сме
Мъжът възприема с очите – какво, кое и как вижда... Следват фантазии или дръпването на юздите.Жената приема с ушите – какво чува, кои тонове надвишават останалите, кое вибрира повече... и забравя границата реалност и нереалност.
Може четящият да поиска да ме плесне през ръцете, да ми запуши устата, да ме наругае и обиди. Е, и какво от това?! С тропване на крака и тряскане на вратата жилото не се изтръгва и не потича мед и масло.
Сентенцията на шопите: „Като имам работи, отивам и си легам. Ако е спешна, някой друг ще я свърши. Ако не я свърши – значи не е била спешна" не е удачна в разговора и само ни кара да се усмихнем...
Начините на обяснение, на показване на внимание, на даряване, на гальовност, съпричастност, всеотдайност са хиляди. Разпръснати балони в стаята, розови листенца върху спалнята, шоколад и вино на масата, бележчици по стаите, музика и лека светлина...
Не ги знаеш – поправима грешка. Учи се! Докато сме живи не е късно.
„Жената е славата на мъжа", се казва в Божието слово. А мъжът... той може да умножава славата, да се вдъхновява и щастието на дома да е насърчение за останалите. Любовта е водопад! Водата се излива с часове, дни, месеци, години. Постоянно. Сменяват се ден и нощ. Силата на водата не се отказва. Шуми. Напира. Променя.
Създава звуци и отблясъци. Интригува. Привлича. Запомня се. В това време на бързите свалки и на пакетираните храни, услугите "в комплект", любовната ласка и хармония е скъпоценност. Свят за двама.
„Ти си все красива, любима моя и недостатък няма в теб."
Стиховете са от Песен на песните, издание на Българско библейско дружество 2005 г.
Все още няма коментари