Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Кои са тези хора, откъде са дошли и къде са отишли
Две са главните загадки, свързани с тази древна цивилизация, които учените се опитват да разгадаят. Откъде са дошли маите и
къде са отишли. Има най-различни предположения, някои от които съвсем фантастични, свързани с произхода им.
Според най-разпространената теория маите са дошли от Азия през Аляска, когато там е имало суша (или замръзнало море) и през днешна Северна Америка са се спуснали до земите на Мексико, където са се заселили, ловували са, занимавали са се със земеделие и са строили градове.
Днес по тези места могат да се видят останки от страховитите пирамиди на маите, които представлявали своеобразни олтари за ужасяващи човешки жертвоприношения към боговете. Повечето са отпреди около 1700 г., но на всеки 52 г. външната им част била подновявана.
Според друга хипотеза няколко хиляди години преди Колумб египтяните прекосили Атлантическия океан и се заселили по тези места. Поддръжниците ѝ търсят доказателства в нейна полза – например следите от кокаин и тютюн, открити в египетски мумии. Всеизвестен факт е, че растението кока се среща само в Южна Америка. Друго доказателство за търговските връзки на древните египтяни с обитатели на далечни земи са намерените останки от коприна в косите на мумия отпреди 3000 г.
Противниците на тази хипотеза сравняват пирамидите на египтяните и тези на маите. Те са напълно различни – едните са изградени от плътни каменни блокове с колосални размери. Другите – тези на маите, са храмове, построени като платформи от пясък и чакъл, само покрити с камък.
Съществуват и други още по-смели предположения за произхода на древните маи – че са били викинги.
Или пък, че маите са били китайци.
За да се стигне до фантастичните предположения, че градовете и пирамидите на маите били построени от извънземни и пирамидите-платформи са били място за кацане на космическите кораби.
Земите, населявани от маите, включват днешна Гватемала, Белиз, Салвадор и западен Хондурас. Учените спорят за границите на обитаване и за взаимното влияние на цивилизациите на маите и на олмеките, които също имат сложна и развита култура процъфтявала между 1400 и 400 г. пр. Хр. От олмеките тръгват и най-ранните известни разкази за бог Кукулкан (при ацтеките Коцакоатъл) – „пернатата змия“.
Развитието на цивилизацията на маите е разделено на ранен и класически маянски период (250 г. – 9 в. сл. Хр.) до колапса ѝ през 10 в. През 16 в. разпокъсаното племе посрещнало испанските колонизатори. Земите на маите са населени от около 10 в. пр. Хр., но приетото с консенсус от учените начало на типичната им цивилизация е около 2000-1800 г. пр. Хр. по крайбрежието на Тихия океан в сегашно южно Мексико. Календарната им система е с начална дата 11 август, 3114 г. пр. Хр. според сегашното летоброене. Първите писмени паметници с глифите на маите са датирани 250 г. от н.е., но се смята, че писмеността им е съществувала поне половин хилядолетие преди това.
Последните археологически разкопки обаче сензационно изместиха началото на класическия период на около 150 г. от н. е. с откритите от испански археолози най-стари артефакти от цивилизацията на маите в Гватемала. Това са гипсови маски с размери 3 на 5 метра, а също и предмети от нефрит. Открити са в района на един от най-големите градове на маите Сивал – смята се, че е наброявал 10 хил. души по време на своя разцвет. Маските представляват лица с азиатски черти и квадратни уста, от които се подават два змийски зъба, и вероятно са използвани в храм с астрономически функции.
Целият град Сивал е разположен астрономично – централната ос на главните му сгради е ориентирана по посока на изгрева на слънцето при равноденствие.
Къде са отишли така внезапно
През 900 г. маите все още обитавали градовете си и извършвали жертвоприношения. И само 100 години по-късно градовете им били изоставени, макар да има доказателства за маянски земеделци по тези земи и след това време.
Как е възможно една от най-големите древни цивилизации просто да се изпари?
Теориите тръгват от внезапна природна катастрофа – вулкан, земетресение, ураган. Или епидемия от смъртоносна болест. Днес учените смятат, че причините са по-скоро комплексни и комбинации от тях за покосили различните територии на древния свят на маите, включително свръхнаселеност, екологична катастрофа, суша, глад. И изглежда навсякъде това отнело на владетелите божествения им ореол – както в очите на благородниците, така и на простолюдието. Последвалата нестабилност разпалила разрушителни войни.
Обяснението на фантастичната теория за произхода от своя страна гласи, че извънземните, построили градовете на маите, си заминали. Без тях те не можели да управляват градовете, напуснали ги и станали земеделци.
Глифите (картинно писмо), на около 2300 г., са най-древните известни писмена на маите, които са открити в пирамидалния комплекс Петен в Гватемала преди няколко години. Те са датирани около 300-200 г. пр. Хр., което прави писмеността им поне 100 години по-стара, отколкото се смяташе. Разгадаването им е доста трудно, разшифровани са 600 от известните около 800 знака, което позволява разчитането на 90% от намерените 7000 текста.
(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)
С идването си през 1519 г. испанците разбират, че като унищожат писмеността на маите, лесно ще унищожат вярванията и културата им. Първият архиепископ на Мексико, Хуан де Сумарага, се хвали, че е разрушил 500 храма и е унищожил 20 хил. свещени изображения и десетки хиляди книги. Испанският епископ Диего де Ланда е написал: “Намерихме голям брой книги с тези знаци и понеже не съдържаха нищо, в което да не съзираме суеверия и дяволски лъжи, ги изгорихме, за което те много съжаляваха и силно страдаха.”
Освен написаното по каменни плочи и стенописи, до нас са стигнали само четири книги на маите: Парижкият, Дрезденският и Мадридският кодекс и неотдавна откритият Гролиърски кодекс. Всяка книга представлява дълъг отрязък от дървесна кора, нагъната като хармоника. От двете страни е покрита с бял слой, върху който са изрисувани символите и изображенията. И четирите кодекса са създадени малко преди испанското нашествие и са на религиозни и научни теми, като в голямата си част съдържанието им е посветено на гадания. В тях са открити също и таблици на движението на Венера, затъмненията, бележки върху движението на други небесни тела. От тези източници разбираме за развитието на астрологията и отношението на тази древна цивилизация към времето, пространството и боговете.
По-голямата част от сведенията за маите се черпят от книги, написани на испански – вероятно преведени или записани от неколцина просветени испанци от ранния колониален период.
“Попол Вух” – основният извор за космологията на маите, съдържа сведения за цикъла на различните слънца и е открит съвсем случайно. Текстът е на езика на маите киче, но написан на латиница, има и паралелен превод на испански. Първият ред на книгата гласи: Попол Вух вече не можеш да видиш... истинската книга я имаше много отдавна, но вече е скрита от търсещия и от мислещия.” Смята се, че това не е оригиналният текст, а е записан по памет – маите са имали добре развита устна традиция.
Жестоките ритуали на маите
Маите практикували ужасяващите ритуали на човешките жертвоприношения. Те убивали и принасяли в жертва на боговете военнопленниците, а пленените земеделци превръщали в роби.
Жертвоприношения маите правели навсякъде, но обикновено за това използвали платформите на пирамидите. По време на ритуалното убийство изваждали сърцето, а жертвата хвърляли по стълбите на пирамидата. Долу други жреци одирали кожата, обличали я и танцували с нея. Накрая изяждали парчета от жертвата, за да може силата на духа на мъртвия да се влее в тях и да им донесе сила.
Маите вярвали, че кръвта е живот, и за да си откупят още живот, трябвало да пролеят кръв – колкото по-високопоставена била жертвата, толкова по-важно било приношението.
Тези ужасяващи ритуални жертвоприношения били взаимствани по-късно от народите, които след маите обитавали земите на днешно Мексико (торасканците, ацтеките).
В обществото на маите нямало средна класа – 3-4 процента били висша класа – съсловието, което включвало наследствени владетели и принцове, жреци. Простолюдието – занаятчии и земеделци, плащало като данък 2/3 от произведеното – 1/3 за жреците и 1/3 за благородниците – което на практика ги обричало на мизерия.
Важен за маите обаче бил не материалният, а духовният живот – тяхното съзнание изцяло било насочено към вярванията им – божествата, ритуалите, предсказанията, тълкуванията, жертвоприношенията. В своята книга изследователят Роналд Боневиц твърди, че маите са приемали доброволно дори жертвоприношенията, защото за тях животът и времето били обвързани в цикли, те вярвали, че от всяко разрушение и смърт произтича ново начало и нов живот.
Знаехте ли, че...
Маите са имали впечатляващи астрономически и архитектурни постижения. Тяхното земеделие би трябвало да е било много ефективно, за да ги изхранва по не много плодородните земи, по които живеели. Те обаче не са познавали ралото, нито колелото, не са използвали никакви сухопътни превозни средства или товарни животни.
Сечивата им са били дървени или каменни, а от метал правели само предмети за украса или размяна.
Как са пренасяли всичко на ръце – и плодовете от реколтата за снабдяване на градовете, и всеки камък от кариерите за строителството на пирамидите и сградите?
Фермерите, както и благородниците, използвали труда на роби, но и тяхната сила е само човешка.
Маите имали своя бройна система, в основата на която за почуда на учените стои концепцията за нулата.
Само с три символа – за 1, за 5 и за нула – те можели да записват всички числа. След тях ацтеките използвали тази бройна система, за да пресмятат и търгуват.
Все още няма коментари