Училище по щастие
Винаги е била „жена за кухнята”. Но едва днес разбра доколко се е сляла с това определение. Преди няколко часа дъщеря й я погледна весело и каза, че като гледа нея, вижда тенджера. Беше в шок. Това ли виждаха в нея хората? Тенджера? Толкова бе изненадана, че се срути върху един стол по средата на кухнята. Огледа се наоколо и сякаш за пръв път виждаше всичко това около себе си.
Кухнята бе нейното най-естествено място. Прекарваше повечето време от деня си точно там, където се намираше дори и в този момент. „Жена за кухнята?" Наистина бе такава? Беше се примирила с това. А колко й се искаше да бъде жена за хола, дори и нещо повече – искаше да бъде жена за ресторанти, за театри и забавления навън от къщата. Как си мечтаеше да бъде ухажвана, извеждана, харесвана, търсена, желана.
Сега, едва сега разбра колко дълбоко бе скрила тези си чувства и мечти. Истината бе, че те май се бяха изпарили с цялата пушилка, идваща от тенжерите върху печката.
Жена за кухнята. Да-а-а! И затова може би, когато отидеше на гости, не я канеха в хола, а й подхвърляха небрежно „Ела, да седнем в кухнята, че е по-приятно, интимно, удобно". Да, точно това бе точната дума. Удобно. Тя търсеше удобството, но и в един момент сама се бе превърнала в удобство. В нея имаше толкова много удобство, че дори го предлагаше и на другите. Удобна.?!
Съседката женеше син. Не я покани. Бяха близки. Е, не толкова, но все пак. Години си бяха разменяли рецепти и бяха притичвали една до друга за някоя и друга чаша захар, брашно, 1-2 яйца. И сега, когато звънна вместо да я покани на сватбата, я помоли да наглежда кучето. Да-а-а! Отново я търсеха само за услуги. Удобно беше. Почти винаги си беше вкъщи. Нямаше изненади. Нали бе домакиня. Жена за кухнята.
Целият й живот се изреждаше пред очите й. Картини на различни кухни, или различни картини от една и съща кухня, или още по-точно една и съща картина – тя самата. Тя – царицата на кухнята. С вечния пеньоар, с лека престилка, но в кухнята.
Време беше за промяна. Скоро щеше да навърши 50. Време беше да излезе от там. Имаше още много и различен свят извън нейната кухня, който тепърва й предстоеше да опознава. Май ще трябва да започне със себе си. Коя ли бе тя, жената извън кухнята? Беше я страх. Ако й вземеха кухнята имаше чувството, че няма да остане нищо от нея.
Жена на живота – звучеше прекрасно!
Жена, напуснала живота на кухнята, за да навлезе в кухнята на живота. Много искаше. Оставаше да го направи. Коя ли бе първата стъпка? А да! Можеше да излезе от кухнята си. Още сега!
Стана бавно, свали престилката и с тежки стъпки напусна кухнята... и живота на жена за кухнята.
За да остане си остане същата – само жена.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.
Драга написа:
Преди около 13 години
Стана бавно, свали престилката и с тежки стъпки напусна кухнята... и живота на жена за кухнята и се върна към живота на лека жена...ха хааа
Забелязала съм че има хора, който никога не се научават да живеят за мига. КОгато са млади и им е време за забавления, толкова усилено се забавляват, че забременяват на 18 и със забавленията се приключва. Когато трябва да бъдат майки, захвърлят бебетата си на отглеждане при бабите, за да се наживеят. Когато станат баби, решават, че тъй като не са си дали възможността да станат майки, когато е трябвало, трябва да го играя майки на внучето си и пак провалят един период от живота си. Когато установят че няма как да станат майки, при положение че са баби, започват да мечтаят за барчета и лИбоФ....и т.н. и т.н.
галактика написа:
Преди около 13 години
Жената в кухнята е творец! А това съвсем не е лошо, и е за предпочитане пред жената в кабарето!
Мария Петкова написа:
Преди около 13 години
Браво Виктория Леви, напоследък следя вашите писания, които ми са толкова познати, близки до моята същност, че все едно аз ги изговарям.Доставят ми удоволствие да ги чета.Успех.