Материалът е изпратен от Ваня от София (58), участник в инициативата на Клуб 50+ "Хората над 50". Публикуваме го без редакторска намеса.
"Казвам се Ваня и съм на 58 г. Бивша циркова артистка съм, което направи живота ми цветен, усмихнат и щастлив. Имала съм много любови и много разочарования, но като тегля чертата - май повече са хубавите моменти. Децата ми, да ги пази бог, са до мен и ми дават сила. С мъжа ми се гледаме и най-вече - аз се грижа за него, защото напоследък е болен. Но - каквото - такова, животът е такъв, какъвто си го направиш.
История искате да разкажа, ето една:
Когато бях още млада и тялото ми не беше толкова натиснато от старческото притегляне, което е няколко пъти повече от G, изпълнявах сложни каскади къде професионално, къде заради разни непредвидени житейски ситуации.
Един ден си бях забравила ключовете, а вкъщи беше големият ми студентски тефтер, в който стоеше и домашното ми по... няма да казвам по кой предмет, защото не е модерно да говорим за социализъм. Нали?! Сетихте се по какво.
Имахме малък апартамент близо до пазара Димитър Петков в София. Съседите ги няма и няма от кой да звънна за друг ключ, а и няма време! Добре, че майка ми, бог да я прости тази прекрасна жена, беше готвила и преди да излезе беше оставила вратата на балкона леко отворена, за да се проветри малката кухня. Нашият апартамент беше на 3-тия етаж. И така - кака ви Ваня се плъзна като пантера по издадените орнаменти на тези прекрасни стари софийски сгради и само след по-малко от минута се мушна през балкона на третия етаж.
Мислех си, че съм се отървала леко, с огромния адреналин и лека уплаха, но на тръгване за училището пред блока тъкмо беше спряла кола на народната Милиция (която тогава ни пазеше наистина). Падна едно обясняване, че и малко бой хапнах после с манджата на мама.
Ей такива истории от моята буйна младост... "
Ако искате да разкажете своята история, кликнете тук!
Марина Цекова написа:
Преди почти 8 години
Браво на вас!Желая ви весели коледни и Новогодишни празници!