club50plus.bg

Училище по щастие

Какво е живот според нас? Това, което установявам, оглеждайки се наоколо е, че за много от нас Животът е борба, война за оцеляване – ежедневна, ежеминутна.

Това състояние на война не е в нашата природа. По някакъв начин в съзнанието ни се наслагва, че от една страна, ние като човеци, сме най-мъдрите и разумни на планетата, което ни прави по-значими и съществени от другите същества в природата и ни дава право да я владеем, и от друга - в нас, като част от тази природа, съществува животинският инстинкт за оцеляване. И ние решаваме, че то може да стане само чрез борба.

Дотолкова се вживяваме в това си оцеляване, че започваме да воюваме непрекъснато и с всичко, независимо дали то представлява опасност за нас или не.
"Животът е борба, война за съществуване" е мото, което ни поставя на пътеката на войната, т.е. ние виждаме войната като единствен начин да постигнем това, което искаме. Не намираме друг подход, пътека, връзка, начин, за да получим, вземем, постигнем, желанията си.

Живот = борба за съществуване, т.е. ти не се бориш следователно - не съществуваш.
Значи, когато постигаш нещо лесно, плавно, мирно, посягаш и го получаваш, то не е нещо реално, то не е нещо, което съществува. За да оцениш нещо, е необходимо да е бориш за него.

Максимата "За да живееш трябва да се бориш" е трансформирана от някои в
"Трябва да се бориш, за да се чустваш жив".
И съответно тези някои търсят борби и войни навсякъде. Ако такива липсват в момента, ги създават (дразги, клюки, интриги, задкулисни игри, предизвикателства, демонстиране на сила). Още по-абсурдно е това, че има хора, които ако няма с кого да се борят, скарат, воюват, го правят сами със себе си. Познато ли ви е? На мен - да. Цялата тази критика, самокритика, себеотричане, неприемане, срамуване, е борба с това, което сме

Една вечна война, борба, неприемане, отказ . Дали това води до развитие? Това ли е единственият начин за напредък? Конкуренцията и състезанията са единствен стимул за усъвършенстване? Не зная. Това, в което аз вярвам, че има и други пътища за развитие на света, за напредък, усъвършенстване – път чист от войни, критики, борби, отрицания.

Това е пътят на поощрението, похвалата, подкрепата, положителният подход. Вярвам, че ако образно ги наречем "методът на пръчката" и "методът на бонбона", аз бих избрала "методът на бонбона".

Ако сме риби и живеем в океана, по-умно, полезно и добре за нас е да живеем според законите на океана. Ако решим да се борим с тези природни закони, то навлизаме във война, която предварително сме загубили. Ако сме се родили човеци и живеем на тази планета, то по-добре е да спазваме нейните закони, защото и тук ние водим една предваритлено обречена на провал борба.

Същото може да се каже и нашето ежедневие – толкова сме се увлекли в това да воюваме, че пренасяме тази война и сред хората, които са на наша страна. Воюваме и в семействата си, и на работното си място. Когато решаваме да създадем семейство (работен колектив) ние избираме някой, който да ни е съюзник, партньор, съмишленик, с когото да сме един до друг - заедно, на една страна, да гледаме в една посока, да имаме една и съща цел. Но за съжаление много бързо, в следствие стремежа си да воюваме с някого, ние го превръщаме във враг. Виждаме във съпруга/та свой конкурент, съперник ("съпрузи са двама врагове под един юрган"), и това естествено ни поставя един срещу друг. Сменяме посоката си на действие, фокуса , гледната точка.

Ние воюваме и с децата си (също предварително загубена война), с колеги, съседи, началници, родители, приятели – с всичко и всички.
И защо сами се поставяме в ситуация на война и борба ?
Защото вярваме, че животът е борба и война. За да оцелеем трябва да се борим и воюваме. Тогава нашите защитни инстинктни (кодът за оцеляване) се задействат и подсъзнателно ни поставят точно в такива ситуации – борим се, за да оживеем.

И ние живеем, но във война, борба и... мизерия. Оцеляваме...
А какво ще стане, ако променим формулата си и от Живот = Борба и Война
на Живот = Любов, Радост, Удоволствие, Удовлетворение, Благодарност ?
Тогава, за да оцеляваме ще трябва да се обичаме, да се радваме, да благодарим.
Какво мислите, не бихте ли харесвали повече един такъв свят?

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.