УХОТО
Пускам телевизора. Погледнах веднъж, погледнах втори път и просто не можех да повярвам на очите си. Най-сетне си казах:
- Това е ухо. Но ухо, голямо колкото човек.
Вгледах се по-добре и наистина зад ухото се движеше още нещо. Толкова eдно, мъничко, незначително и хилаво, че просто да го съжалиш. И наистина чудноватото ухо стърчеше над малко, дребно нещо и това нещо беше...човек. С увеличително стъкло би могло дори да се различи мъничко, злобно и завистливо личице, а също и как се люшка едва различима дребна душица. Говорителят от телевизора ме убеждаваше, че огромното ухо е не само човек, а дори голям човек, просто гений. Аз обаче не вярвам никога на телевизора, когато говори за големи хора, колчем всичките можеш да ги определиш като някакви органи, но не и цели хора. Останал съм с впечатлението, че са изопачени недъгавци, които имат от всичко по съвсем мъничко, а само от едно неизмеримо повече.
Гледайки телевизора, оставам с впечатление, че по него бродат само подобни човешки отломки, крайници и дори вътрешни органи, най вече отделителни. Най-ужасно за моето око е, че там виждам човека, разкъсан на части и най - често като безмозъчни случайности. Бродейки сред тези човешки отломки, съзирам без всякакви пророчески способности всъщност бъдещето, когато дори и тези все пак някакви човешки органи ще бъдат раздробени, молекулизирани и дори атомизирани. А бих искал в мечтите и стремежите си да съчетая отломъците в ЧОВЕК, човека на бъдещето.
Искането освобождава. Ала как се нарича това, което оковава дори Освободителя. „Минало свършено” се зове скърането със зъби на волята, безсилна да поправи злото. Тя е безсилна свидетелка и зрителка на всичко минало и се гневи, че не може да го върне назад. Минало свършено е камъкът, който не може да се отмести. И търкаля времето камъните на гняв и негодуване и си отмъщава на пасивно гледащите. Духът на отмъщението владее съзнанието на хората, защото където има страдание трябва да има винаги и наказание. Именно „наказание” нарича себе си отмъщението. И това е самата справедливост, онзи закон на времето, според който то трябва да изяде своите чада.
И тъй като самият искащ страда поради невъзможността да върне времето назад, то и самата воля и целия живот му се превръща в наказание. Станала ли е вече волята своя избавителка? Отвикнала ли е тя от духа на отмъщението и от всякакво скърцане със зъби? И кой я научи на примирение с времето и статуквото, а не на нещо по-висше от примирение?
Нещо по-висше трябва да иска волята от примирение, а това е Промяна. Но първо тя трябва да стане в нас!
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 6 години
" Искането освобождава". Така е, освобождава волята за сбъдването.
Волята може много повече от примирението.
Просто някой трябва да я хване за гушата, за да изпусне "сиренцето"от устата си
и тогава онова „Минало свършено” ще бъде съкрушено .
Светослав Атаджанов написа:
Преди около 6 години
Така е Снежанке! Но, за това трябва да има воля. За съжаление промяната у нас идва винаги отвън. Независимо дали от изток, или запад. И то като АПОКАЛИПСИС. Дано този път да е демократична...
марияна костадинова написа:
Преди около 6 години
А дали всеки от нас иска тази промяна?Да не говорим за тава кой как я разбира.Не мисля че отмъщение се свързва с промяна.
Светослав Атаджанов написа:
Преди около 6 години
Искаме, или не промените идват. Дори и промените в рамките на статуквото са свързани с отмъщения, най-вече лични.Тези, които са в етежите на властта добре го знаят. Тук в клуб 50+ имам шеговита публикация "Кошмарът на държавния чиновник" http://club50plus.bg/categories/life-positions/articles/ko6marut-na-durzhavniia-chinovnik Този кошмар става истински при други обстоятелства...
Снежанка Георгиева написа:
Преди около 6 години
"Ухото" е добър материал,особено след като предизвиква дебати.
Към статията и думите си бих добавила само:- Неволята вика с цяло гърло волята и дано я чуе?!
От къде ще се зададе волята в случая не е много важно, важното е да бъде чута,впримчена и оползотворена за доброто,
но не от властимащите, а от редовото мнозинство - от мен,от Вас ,от тях...за да дойде промяната и отвътре.