Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Повечето ми приятели ходят на повече от една работа. Голяма част от тях дори на 3 или 4 места
Попитайте познатите си, особено по-младите от тях, които се стремят да бъдат финансово независими от своите родители и да не са им в тежест - онези, които се опитват да създадат свой дом, да имат деца или просто да поддържат нормален стандарт, без излишен лукс. Попитайте и техните родители – как са издържали децата си и само на една работа ли са разчитали през последните 20 години.
Питам се аз - може ли човек да бъде пълноценен, ако работи на 4 места едновременно? Може ли да даде най-доброто от себе си?
На всяка една от своите 4 работи, такъв човек може да дава една четвърт от себе си - 25%. Старанието му е 25%, мотивацията му е 25%, амбицията също, енергията... затова и в крайна сметка резултатите там ще са 25%. Разкъсвайки се по този начин, човек може да е полезен точно на 25% – така излиза според елементарната математика.
Всичко у нас е следствие от вложени усилия, които са били 25% от възможните. Понеже всички ние сме хора, изтощаваме се и цялата ни енергия се разпределя между онова, с което се занимаваме.
Живеем в двадесет и пет процентова държава, а ние сме нейните двадесет и пет процентови граждани. Човечни сме, но само 25%. Възпитаваме децата си на 25%, културата ни е 25%, обноските, мисленето, мечтите дори. Времето ни за любимите хора е намаляло, все по-малко се събираме. Понякога си мисля, че намирам време за приятелите си познатите си едва на 25% от това, което е било преди. Затова си имаме интернет и социални мрежи, в които за рождените дни си разменяме виртуални торти, а при други весели поводи – виртуални усмихнати личица. И тези картинки трябва да облекат със смисъл съответния случай. Понеже нямаме време. Понеже трябва да се работи. На 4 места.
Въпреки това, не всеки съумява да си осигури достоен живот. И се принуждава да търси препитание навън. Идва си от време на време, ако е спестил пари за билет. А усмихнатите личица в мрежата и виртуалните торти се увеличават. На мен тези торти ми приличат на свещи, които се палят ритуално на годишнината на мъртвец – някой, който отдавна си е заминал и никога не можем да сме сигурни как е, добре ли е...
Хубаво е човек да има много занимания, да се вдъхновява от различни неща. Въпросът е, че нещата тук се случват по необходимост, а в много от случаите - по крайна необходимост. Понеже заплащането на труда у нас за много неща е 25 %, ако и да сме европейци, затова се налага да се работи на няколко места, за да се живее достойно. Така и правим... докато можем, докато имаме сили да вървим напред... Някои изправени, други наведени, а трети – лазейки. И така, неусетно, не разбираме как се превръщаме в сиви, охлузени и зле скроени 25 процентови хора.
България – държава 25%. Звучи ми като етикет на бакалия с намалено застояло месо, понеже му изтича срокът на годност; като етикет на текстилен магазин с преоценени стоки, в който никой не желае да влиза... звучи ми като България.
Визирам процес, който продължава вече 20 години, понеже ситуацията е такава не от днес или от вчера. Дано онези, които успеят да долазят до изхода на тунела, да са съумели да съхранят мечтите, порива, таланта и способностите си. Но не на 25, а на 100%. Обичам България и вярвам в потенциала й като дух и народност, не искам да звуча инфантилно-фанфарно и по димитровски приповдигнато. Просто наистина вярвам.
Силно се надявам дозата истина в написаното дотук да е малка. Не повече от 25%.
Лилия написа:
Преди повече от 13 години
Следя статията и коментарите, защото споделям позицията на автора. Мисля, обаче, че някой от пишещите измества съществено основната тема и многото му коментари от самото начало са по-показателни за него самия, отколкото за автора и неговия материал. Имате право на мнение, всеки може да пише каквото и колкото поиска, но все пак считам, че възможности и пътища има пред всеки можещ човек. Освен това никой автор не може да хаби усилия и енергия в ненужни диалози, за да оборва останалите. За него със сигурност ще е по-ползотворно да използва това време, за да напише друг материал, например.
Ваня написа:
Преди почти 14 години
Г-н Богданов,радвам се, че такъв млад човек като вас има гражданска позиция и я защитава. Моят син е на вашите години, затова и като попаднах на тази статия ми стана интересна позицията на младите хора за държавата България, ако все още е останала. Връщам се ежедневно към статията, защото съм фен на Клуб 50 Плюс, а освен това очаквам различни от моето мнение коментари, но явно няма да дочакам. Препоръката към Никола беше по презумпция за вас, тъй сато сметнах, че сте едно й също лице. Никола се появи за да ме напада, а не за да изрази мнение по вашата статия, което е редно. Аз не съм заплаха за никого и никого не нападам, моят коментар е за вас, да се замислите за тезата си и в каква степен е достоверна. Всеки интелигентен човек си признава грешката, или оборва опонента си. Вие не правите нито едното, нито другото. Все пак се радвам, че съм ви направила впечатлание. Желая ви успех на литературното и правно поприща, вие сте човек с качества.
Ася написа:
Преди почти 14 години
Всъщност ,четейки коментарите по-долу, се питам-защо буквализъм? Никой никого не лишава в борбата за оцеляване...хубаво е да оцелеем поне на 25%,но някои коментари по-долу ме карат да не съм особено оптимистична, поне що се отнася до духовното оцеляване.
Поздравления за автора и адекватната му статия!
Георги Богданов написа:
Преди почти 14 години
Драга Ваня! От наличните 6 мнения дотук, 3-4 са Ваши. Имате пълната свобода да се вихрите и да отстоявате мнението си, което и правите с особена и дори съмнителна настойчивост. За мен е важно един текст да провокира коментари, пък било то и абсурдни, да поражда въпроси, а не да дава фризирани отговори, които да се нравят всекиму. Така че се радвам, че текстът ми толкова Ви е впечатлил, та го отваряте ежедневно. Нямам нищо против ценза Ви. Поздравявам Ви за него!
Моля Ви само за едно - не ми приписвайте мнения и думи на други хора, както сте го направили с включилия се Никола и коментара Ви да не публикува неща, ако не може да приема критика. Не е почтено... и излиза извън рамките на добрия тон. Направихте горкия Никола автор. Имайте предвид горната ми молба, а оттам насетне можете да мултиплицирате несъгласието си с моя текст в десетки други Ваши мнения.Няма да се спирам по същество на Вашата критика, понеже коментарите по правило са за читателите, а не за автора.
Хубав ден!
Ваня написа:
Преди почти 14 години
Г-н Никола, съберете ума си и думите се, защото ще ви трябват. Научете се да приемате с достойнство чуждото мнение, а ако не сте в състояние, то не публикувайте материали, чиято критика не поже да понесете и ви засяга по някакъв начин(аз считам, че вие сте авторът на статията, или близък съмишленик. Що се отнася до това дали съм разбрала смисъла на казаното, това е само мой прерогатив, а авторът ако е искал да каже нещо друго, да го каже така, че тълкуването да е еднозначно. Повялвайте смоя опит и ценз съм в състояние да анализирам това, което чета. А ако авторът е искал да каже друго, то да вложи всичко от познанията си в правната и литератулна сфера, за да бъде разбираем. Не се гневете на чуждото мнение, просто приемете и различнота.Така е в днешния свят, макар и на фасадна демокрация. Аз уважам изказаното становище в материала, но просто не съм съгласна с така изложената теза и нейната защита.
аман написа:
Преди почти 14 години
не мога да разбера защо всички само се оплакваме! работиш на 4 места - ами откажи се. работи на едно. вместо да се радваш, че имаш няколко заплати, се жалваш. а има хора които гладуват и едва свързват двата края. за тях твоето хленчене е цинизъм. цинизъм е и държавата че ни кара ни принуждава да работим на няколко места. трябва да се радваме че някой ни дава толкова хляб в ръцете, а не да мрънкаме, че ни е трудно да носим 4 хляба. аман!
Никола написа:
Преди почти 14 години
Г-жа Божинова,вашия коментар ме остави без ума и дума.Понеже сте цитирали поговорка : "Няма стари и млади, има знаещи и можещи!",то аз като чета вашия коментар се сещам за друга хубава поговорка : "Къде го чукаш,къде се пука!".Та Вие въобще не сте разбрали смисъла на написаното,не сте се дори и докоснали до него,а бидейки обсебена от собствените си неуспехи и неудачи,натрупани през годините,сте успели да откриете дори и тук зрънце барут ,за да въвлечете написаното във вашата малка и тиха вътрешна война срещу света,който все ви прецаква.
Ваня Божинова написа:
Преди почти 14 години
Побързахте да сложите знака за лош коментар на моята забележка, но човек не само не може да е пълноценен като работи на 4 места, но и нарушава законите на страната, съгласно които имаш право само на 2 трудови договара. Тези въпросни граждани на България, които са четвъртаци и крият доходите си, провалят не само себе си, но и страната. Върнете правата на страната да е цяла единица. Хубав замисъл за коментар на автора, но си е направил криво сметките, повтарям се отново - не държавата е 25%, а приятелите около него са четвъртинки. Помолете ги да възвърнат цялостта си.
Ваня Божинова написа:
Преди почти 14 години
Сметката ви е абсолютно грешна. Може би вие живеете в среда, в която т.н. "млади" се напъват да лишат други трима граждани от работа. Това е равносилно на самоизяждане и затриване на държавата, след като един прецаква трима. В моята среда всички са безработни, независимо, че са с висще образование - само защото са т.н. "стари". Но народната мъдрост казва: :Няма стари и млади, има знаещи и можещи!" Препоръчайте на 25%-те хора да станат 100%-ви такива, за да живеят и другите, които могат и искат, но са ги прецакали в годините на т.н. "преход". Всичко в нашата държава е т.н., нищо не е истинско. Помогнете, държавата да стане отново 100%-ва, откажете се от напъните да сте незаменими,не и мислете, че само на вас ви се живее.
Красимира Марчева написа:
Преди почти 14 години
В СКОБИ ОТДОЛУ БИ МОГОЛО ДА СЕ ПИШЕ И "ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА". Това е коментар, след прочитането на анотацията. Имам желание да я прочета, но се опасявам, че ще ми е много тъжно. Но и на това съм свикнала, та вероатно ще го сторя