Да обичаме или да мразим бръчките си?

Normal_brachki_flickr

Въпросът не е Хамлетовски, но за някои от нас се превръща точно в такъв

Преди време ми се наложи да направя консултация с дерматолог. Имах бенка на челото и исках да я махна, защото ми създаваше проблеми. Лекарят ме попита за възрастта ми и след като му отговорих се усмихна и каза: "Жалко, можеше да поостареете още малко, щеше да е по-добре, защото щяхме да скрием белега в някоя бръчка на челото ви."
После сепнато ме погледна и добави: „Извинявайте, може би не ви е приятно да чуете това, което казвам."

Аз нямам проблем с остаряването, смятам го за нещо напълно естествено. Бръчките не са ме притеснявали никога и затова ми се стори странно, че разговорът за тях може да бъде „неприятен".
След като напуснах кабинета на лекаря обаче, си зададох въпроса –

толкова ли е трудно да приемем бръчките си?

Една част от моите приятелки изпаднаха в лека депресия, наближавайки 40-те и основният им проблем бяха бръчките. А другата част с гордост показват изпънатите си и почти гладки лица. Благодарение на козметика от най-висша класа, редовни масажи или просто по-мазен тип кожа.

В крайна сметка бръчките са неизбежни. Те стават част от живота ни и то в най-красивият етап от него – зрелостта. Защо трябва да се срамуваме от тях или да се плашим?

Реших да видя какво казва по въпроса всезнаещият интернет. Попаднах на неизброимо количество рецепти за маски – от бабина козметика и билки до използването на ампули с витамини, така модерния напоследък ботокс или правенето на специални упражнения. (Добре е да сте постоянни ако решите да се възползвате от тях защото, от един-два пъти ефектът е нулев, а разочарованието голямо.)

Щастлива анти ботокс бригада Снимка: Marya, piqs.deНа чудесата на съвременната пластична хирургия пък е по-добре да не се предоверяваме. Защото те не рядко се оказват колкото магически, толкова и временни. А и освен, че са доста скъпи, много пъти резултатите са далеч под нашите очаквания.

Да не говорим за множеството съвети, които прочетох – как да живеем здравословно, да се храним правилно, да се пазим от слънцето и студа, да внимаваме с мимиките и още много начини, които да ни помогнат да запазим кожата си по-дълго време млада. Да, повечето текстове споделят

верни неща, които всички ние прекрасно знаем

Важно е да имаме в менюто си пресни зеленчуци, риба, ядки, зехтин, плодове. Да пием много вода или чай, да забравим за цигарите, защото те са враг номер едно на красивата и млада кожа. А и на цялото тяло.

Употребата на алкохол в умерени количества може да бъде полезна, но само ако вашата мярка за умерено количество отговаря на 30 г твърд алкохол или чаша вино.
Съгласна съм, че е задължително използването на подходяща козметика, макар че ориентирането сред множеството марки кремове на пазара е доста трудна задача. Освен това, приемам и носенето на слънчеви очила и широкополи шапки, защото те ни скриват от вредните слънчеви лъчи. А и като аксесоари ми харесват.
Маските обаче, за мен са просто начин да полежа спокойно на дивана 15-20 минути като си имам основателна причина – повечето от тях действат при отпуснати линии на лицето, а това става само в легнало положение.

Виж, с „каменното" изражение не мога да се съглася, категорично.

Когато аз навърших 40, така и не усетих „преломния момент" за който всички говорят, но по стечение на обстоятелствата точно тогава попаднах на една от най-добрите кожни лекарки в София. Поводът беше дъщеря ми, но разбира се не пропуснах и аз да попитам каква трябва да е грижата за лицето след 40-те. Много ме зарадва отношението на тази жена. Тя беше около 50-те, но изглеждаше много добре и видимо се чувстваше така.

„Първо да кажа, че не обичам мумиите" – каза тя – „Познавам доста жени, които не се усмихват, за да не им се появят бръчки. Стоят като мумии. Жалка картинка. Виждам, че ти не си от тях, но повярвай, много по-добре е да имаш бръчки, отколкото да нямаш емоции. А специално тези около очите са белег на много смях и добро емоционално здраве."
Почувствах се толкова доволна от това, че напълно непозната жена, при това лекар, споделя моето мнение.

Защо обаче повечето жени не могат да приемат спокойно

тънките и фини линии, които годините чертаят по лицата? Защо за повечето от тях сценарият върви по един и същи начин?

Навлизат в зрелостта, постигнали повечето си цели – имат дом и семейство, децата им са поотраснали, работата им върви без сътресенията на начинаещите. Чувстват се самоуверени и улегнали. Чувстват се доволни от живота, когато една най-обикновена сутрин откриват, че бръчките им вече „се набиват" на очи. Започват трескаво търсене на най-ефективната (и скъпа) противобръчкова козметика. Стават редовни клиенти на щандовете на световните марки. Разбира се, междувременно не пропускат и всякакви прочетени или препоръчани от приятелки, домашно приготвени маски на принципа „от повече глава не боли."

И постепенно се поддават на паниката. Мислят си, че няма начин да се справят с бръчките, с остаряването, че вече не са харесвани и желани. Сутрин започват да избягват огледалото и да търсят по-тъмен ъгъл, за да си оправят тоалета. Настроението им се срива под нулата всеки път, когато случайно се погледнат по-отблизо или пък попаднат на някоя снимка от „млади години". И в разговорите им неминуемо се чува уж небрежното „А бе много ли съм остаряла?", с надеждата, че все някой ще им подшушне тайната на вечната младост.

А тайна има и тя е във всеки от нас

Римските скулптори още преди Христа са знаели, че характерът на човека е в... бръчките Снимка: WikipediaПознавам жена, чиято любима реплика е „ Животът започва на 50". Когато аз се запознах с нея тя беше на 54 и вече беше абсолютно сигурна в твърдението си. И до днес живее със същото кредо.

Сега е на 64 г., но не спира да води активен живот. Посещава непознати за нея места, пътува, запознава се с нови хора, непрекъснато е в движение. Редовно се качва на Витоша или, ако е лошо времето, излиза за кратка разходка в парка. Винаги, когато може да си достави удоволствие, не пропуска да го направи.
„Никога не съм гледала на тялото си като на вещ. Нали знаеш, че новите вещи са по-добри от старите. Винаги съм се приемала такава, каквато съм и, да ти кажа, много се харесвам."

Това е една от тайните – да се приемаме такива каквито сме. Без да се тормозим с мисли колко бръчки имаме, колко сме остарели и т.н., и т.н. Колкото повече обичате тялото си, толкова повече то ще ви отвръща със същото. Това важи и за бръчките.

„Добре де, но не може да не ползваш някаква по-специална козметика?" – няма как да не попитам като Тома Неверни, защото лицето ѝ изглежда много добре.
„Ползвам, разбира се, но чак пък специална..." – поглежда ме изпод вежди и се разсмива – „Дневен крем, нощен крем и околоочен контур. Нищо специално. На масаж ходя 3 пъти в годината. И това е достатъчно."

Всъщност, като се вгледам, виждам по лицето ѝ нормалните за възрастта дълбоки бръчки около устните, набразденото чело, „пачия крак". Обаче на пръв поглед те не се забелязват, сякаш са „матирани" от нейното вътрешно излъчване на спокойствие, хармония и увереност. Тя се харесва, приема се, чувства се добре и за това изглежда добре.

Това е другата тайна – да се чувстваме добре.
Има една култова реплика, която ни става все по-любима с времето.

Не е важно на колко години си, важно е как се чувстваш

Дали тази фраза ни успокоява повърхностно, или подсъзнателно със сигурност знаем, че е така?

И някъде там, между маските и кремовете или пред преместеното в по-тъмен ъгъл огледало, ако намерим време и сили да погледнем навътре в себе си, ще открием истината – колкото по-добри са емоциите ни, колкото по-млади са мислите ни, толкова по-непокътнати от времето ще бъдат и лицето, и тялото ни.

Моята позната умее да се радва на живота и винаги е усмихната.
„Виж, бръчиците около очите са много по-красиви, защото са от смях. Тези между веждите са си направо страшни."
Нейният позитивизъм е заразителен и затова има много приятели. Вместо да изпада в стрес от остаряването тя активно живее живота, който „започва на 50".

Ако сутрин се събуждате с мисълта за предстоящият прекрасен ден, това неминуемо ще се изпише на лицето ви. Опитайте се да откривате красотата в малките жестове на всекидневието – в усмивката на съседа, в поздрава на продавачката в магазина, в целувката на двете хлапета на спирката. Ако ви радва слънчевият лъч на пода, няма как той да не озари и вашето лице. И тогава, няма да има значение колко бръчки имате, защото ще сияете от вътрешното си усещане.

Животът е красив само за тези, които изживяват всеки ден пълноценно и в хармония със себе си и с околните.
Затова – да обичаме бръчките си!


Създадена на 15.09.2010 г.

Коментари