Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Възможно ли е да гледаме живота през очи на дете
Яхвам метлата на настроението си и се издигам над проблемите. Отвисоко виждам, че не са неотложни и неразрешими. Какъв шанс! Да мигаш хитро с пъстри очи, да ръкомахаш с весели, боси крачета и да се радваш на зеленото „окосено” спокойствие. Мечтите ти пърхат наоколо като пеперуди и не мислиш, че това стремително отклонение ще предизвика главоболие или най-малкото виене на свят.Падаш на земята. Без сериозни охлузвания. Вече си се сдобил с опит и набързо превързваш раните. Болката е част от вътрешния ти пейзаж. Не я удостояваш с внимание.
Успяваме ли като децата да виждаме над трудностите,
Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
да погледнем зад ъгъла на опасността... Очите на малките са девствено море без нужда от призивите на природозащитници за екология и разумност. Дечицата не са омърсени в лавиране между компромиси и принципи, в безконечното гонене на поставени точки и цели за деня, месеца и тримесечието.Можем ли да изплакнем лицето си в техните изворни води и да ни се проясни?
Получих отговорите на една 12-годишна красавица и умница,
отворено към света дете, решила вече да напише своя първи роман. Девет години живее в Канада, но си е наше, българче. Това лято е била за две седмици в родината си. Естествено, като бъдещ писател е лаконична, но прецизна.
Хареса ли ти България?
- Да.
Какво те впечатли?
- Планините.
Как се чувстваш там?
- Свободно.
Как искам да разменим погледите си с тази хитруша, която сега играе с приятелчета си, и светът да влиза в мен, но чрез нейния поглед. Смятах, че детското е будно в мен, но явно не е...
Дете, събуди се и остани!
silvia написа:
Преди повече от 12 години
Hrisi tvoite proizvedenia sa vinagi glatka svej planinski vazduh.Prodaljavai vse taka!
тинко дончев написа:
Преди повече от 12 години
УВАЖАЕМА Христина напълно съм съгласен с теб.Ето моите разбирания по-въпроса-част от Аз имам една приятелка.....Тя те подмладява, тя те хваща буквално за ръка и те води по забравените от нас големите, „щури" места на играта, смеха и веселието. Когато си с нея, забравяш и за болежките по тялото и за многото житейски проблеми и за скучната и сива реална българска действителност. Тя те освежава безплатно, „инжектира" те с онази доза емоция, която те държи дълго време след срещата с нея добър, усмихнат и пречистен. Навсякъде е интересно с присъствието и. Привечер, когато се връщам от работа и аз като всички уморен и мълчалив, пресичайки нашата улица си извръщам главата в посока нейната градинка – няма ли да се зададе от там я с татко ,я с майка и ли с батко. За да се срещнем и се посмеем истински от душа – на пейката пред блока или пътувайки заедно в асансьора. Защото моята приятелка живее високо, там при звездите. Знам, че си говори с тях на вълшебен език.
Галюшка написа:
Преди почти 13 години
Колко романтично и нежно! Само хора с живата си душа могат да искат да бъдат деца!
Бъди дете и нека всички да се усмихват на тебе!