club50plus.bg

ДЪРЖАВА, ЛИ ?

           Нейде все още има народи с държави, а тук си имаме стадо с държава, братя мои.

        Държава? Що е то? Това е смъртта на народа. Студено чудовище от чиято паст се леят лъжи и най-голямата е – „Аз, държавата, представлявам народа. Аз съм организиращия пръст Божи”. Творци са тези, които в любов и вяра са създали народите. Рушители са тези, които са ни поставили капани и се изживяват като държавата. Народа вече не разбира държавата и я мрази като източник на злини, а не на права и правдини. Всеки народ, както и нашия има свой език за добро и зло, който дори съседите му не разбират. А държавата лъже на всички езици и каквото и да говори – лъже. И това, което  притежава е открадното от всички нас. Държава сме, в която всички пият отрова. И добрите и лошите. В която всички погубват себе си, в която бавното самоубийство на всички се нарича „живот”. Стоящите на върха и трупат богатства, но морално стават все по-бедни с тях. Един през друг се катерят, за да се изкачат по-високо и така взаимно се  събарят в пропастта. Те всички искат Власт, защото властта е пари. Там е тържището, в което бръмчат отровните мухи. Слаба представа има народеца ни за великото, ала има страст и усет към представлението и актьорите, тези отровни мухи във властта. Около високите ценности се върти света, ала народа харесва шоуто на еднодневките. Тези актьори имат страст и стръв, но никаква съвест на духа. Винаги вярват в това, с което подтикват другите да вярват. Днес имат една вяра, утре друга, а вдруги ден още по-нова. Бързо менят мнението си, подобно на народа и капризите на времето. Истината, която се промъква само в просветените уши, за тях са лъжи, вятър и мъгла. Пълно е с тържествени палячовци на тържището на властта, а за народа ни те са господарите на мига. Често мига напира, а актьорите още повече и искат от нас едно безусловно „Да”, или „Не”. Тежко на този, който иска да застане между това Да и Не.  Безчет са тези натрапливи мухи. Народното тяло е изпохапано на хиляди места от тях, а той дори не се почесва и гневи. Кръв жадуват безкръвните им души. Ала народа, страдащ прекалено от многобройните рани е прегорд, за да убие тези лакомници, макар че съдбата му е да носи цялата им отровна неправда. Бръмчейки около нас и натрапливо възхвалявайки ни по избори, те ни ласкаят и хленчат пред нас като пред богове. А всъщност те търсят само нашата кожа и нашата кръв. Тогава са любезни с нас, но любезността им е била винаги хитрост на страхливци. Те размишляват дълго за нас с тесногръдите си души, защото всички сме съмнителни за тях. Развращават, като ни наказват за всички добродетели, а ни прощават изцяло прегрешенията. Народеца е милозлив и с усета си за справедливост си мисли: „Те са невинни в своето дребно съществуване”, а тяхната тесногръда душа злобно крещи – „Вина е всяко независимо съществуване!” Дори милозливи към тях, те имат чувството, че ги презираме. Безмълвната ни гордост не е по техния вкус.

          И така, да се пазим от нищите духом във властта. Пред народа те се чувстват малки и жалки и тяхната злоба тлее и се разпалва в невидимо отношение към него. Всички сме свидетели как замлъкват и се снишават пред надигащ се бунт и как тогава силата им излита като дим от гаснещ огън. Безмислен жребий е да се превръщаме в мухобойка за единици. А ти, любителю на истината, не се поддавай на внушенията на тези напиращи и безусловни блюстители! Встрани от тържището на властта и славата се стреми всичко велико. Встрани от тях са и откривателите на истинските ценности.

        Престолът на властта им е върху тиня, от която се разнася непоносима смрад. Зловоние се носи от лъжливите им уста и алчните им страсти. Мигар искате да се задушите? По-добре разбийте  прозорците и излезте на открито по улиците и площадите. Избягайте от зловонието и идолопоклоничеството към тези излишни хора. Изхвърлете ги от властта и се превърнете от стадо в народ!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg