club50plus.bg

Как израстваш, като се правиш на наивен

Малцина са тези, които не са гледали или не помнят легендарния филм с Бурвил и Луи дьо Фюнес – „Глупакът". Един наивен човечец, правейки се на тъп през цялото време, накрая се превърна в богаташ.
Комедията на места е много наивна, а такава е и целта, но съвсем точно показва определен тип на поведение, който лесно може да те издигне в службата, а и в обществото.

Тези, които се правят на наивни и глупави, много често всъщност играят една перфектна игра, чиято крайна цел е да заблуждават околните и в удобния момент да се предвижват напред. Стъпка след стъпка, без никакви мъки и без да им се пречи особено. Защото всички ги мислят за глупави.

Тук трябва задължително да направим уточнението, че колегите на „глупакът" правят една основна грешка – смесват личното поведение със служебното. „Глупакът" по принцип се държи като такъв в личните си, а не в служебните взаимоотношения, но околните често не правят разлика и слагат всичко под един знаменател.
Най-важно е да спечелиш

благоволението на шефа

„Глупакът" често се превръща в любимец на началниците, защото, ако използваме едно клише, „той просто ги разсмива". Шефът обича да слуша смешките, които другите разправят за наивния колега. Тези анекдоти се превръщат в неотменна част от офисния ландшафт и някак си „глупакът" става незаменим по тази линия.

Това, че началникът те смята за наивен или откровено глуповат, носи още един съществен дивидент. Пред теб началството не се крие и е склонно на откровения – както за служебни въпроси, така и спрямо останалите хора в офиса. Така „глупакът", без да се напряга, се превръща постепенно в доверен човек на началството и вече е с една крачка пред всички останали.

Преимуществото на „глупака" по стръмната стълба на служебната йерархия се увеличава двойно поради простата причина, че останалите в офиса

не те броят за конкуренция

Ти си незабележим в много дълги моменти от работното време, освен в миговете, в които не блясваш с „някой и друг глупав коментар". Да си незабележим е основно преимущество на всяко диво животно в джунглата и макар да е повече от банално, ще си позволя да направя паралел между нея и съвременния офис в години, в които безработицата расте с по 2-3 процента годишно.

Оставайки невидим в офиса, „глупакът" се оказва най-осведоменият човек, що се отнася до всяка една интрига. Той знае всичко или почти всичко за взаимоотношенията между отделните колеги, което му позволява лесно да ги манипулира в своя ползва, когато намери за добре.

Друго предимство по тази линия е, че глуповатият колега лесно влиза в ролята на душеприказчик, особено за колежките. Независимо дали е мъж или жена, важното е че останалите лесно идват и започват да изливат душата си по всяко време. Защото на вид глупавият всъщност е добър слушател.

Превърнеш ли се веднъж в довереник, поради всеобщото мнение, че си наивен и безопасен, лесно разбираш съкровените мечти и надежди на всичките си колеги. Знаеш какво мисли всеки за всеки, а и какво мислят всички за теб. Това по принцип ти е добре известно, но никога не пречи да разбереш предварително, ако някой има намерение „да те прецака" просто от любов към спорта.

Ролята на наивен, допълнена с факта, че си довереник на повечето си колеги, а и шефът споделя с теб неща, които с другите не би обсъждал, ти дава възможност

да си максимално откровен

Това е добре позната ситуация още от древността. Шутовете на краля са били тези, които са могли да му кажат в очите и най-нелицеприятните неща, без да се страхуват. Само защото са шутове.

Същото става и с този индивид в служебния офис, който всички са набедили за местния глупак. Той може по всяко време да каже точно какво мисли за дадена ситуация, за определен проект, или за свой колега. Да каже истината, без да го е страх от каквито и да е последствия. Ако истината е неприятна, то околните отново ще си кажат „той си е глупав и затова го казва в прав текст".

Шефът отдавна е свикнал да си откровен и поредната истина няма да му направи такова впечатление, каквото би му направило ако я изрече друг човек в офиса. Особено някой от заместниците му.

Колкото и до болка да е откровен „глупакът" никой никога не му отмъщава, защото от неговата уста истината сякаш звучи по друг начин. Това е повратен момент в изкачването на служебната йерархия. Ако наивникът е стигнал до тук, то нататък му остава само придвижване нагоре и то със завидна скорост.

От момента, в който разбереш, че ти е позволено да говориш всичко, вече можеш и да правиш всичко, включително и неща

които другите не мислят, че могат да си позволят

Лафът „смел до глупост" е често срещан в истории и романи за рицари и битки от древността. Използва се много често и във финансовата сфера, особено в последните години, когато смелчаци от инвестиционни банки загубиха милиарди, без обаче никой да ги обвинява в наивитет.

В нашия случай популярната фраза трябва да се обърне обратно – „глупаво до смелост". Зад маската на наивността можеш да предлагаш решения, да ги осъществяваш или да се проваляш, без да рискуваш особено. В най-добрия случай можеш да се превърнеш в лудия гений, а в най-лошия – да затвърдиш мнението у останалите, че глупостта е твое второ аз.

Важното е, че не стоиш с вързани ръце и не ти се налага да се съобразяваш с околните колеги, нещо което те не могат да си позволят, защото провалът при тях ще бъде приет в пъти по-болезнено и може да сложи край на кариерата им. За обявения глупак, този риск е почти нулев.
Защото от позицията на откровено недодялан много

по-лесно ти прощават грешките

Разбира се, тези грешки в никакъв случай не трябва да са фатални. Те не трябва да са нищо друго освен част от растежа по служебната стълбица. Всъщност стигнеш ли до тази фаза, става значително по-трудно да пазиш изгодната маска на глупака. Границата изтънява и човек, приел тази позиция за израстване в службата, трябва да внимава толкова повече, колкото по-нагоре се е отправил.

Въпреки това, грешките на наивника сякаш изглеждат винаги по-малки и по-лесно простими от грешките на други колеги, които до този момент са имали претенциите и самочувствието, че са най-добрите и най-подходящите в офиса, за да стоят плътно зад шефа.

Всеизвестна е максимата, че да си непосредствено зад началството е доста рисковано, защото когато „другарят началник" се обърне назад ядосано, ръката му достига първо най-близките. Наивникът обикновено е отстрани, извън обсега на ръката. Това важи и за грешките които прави.

Така постепенно глупакът си извоюва позицията на привилегирован в офиса в моментите, когато се зададат катаклизми. А катаклизмите от глобално икономически и в частност тясно фирмен аспект в България са се превърнали в ежедневие. Затова едно от големите преимущества на наивника е, че винаги го съжаляват и,

когато се зададат съкращенията,

на шефа „сърце не му дава" да махне тъкмо любимия си шут – човека от когото се страхува най-малко в личен план.

Защото, да си признаем, много често съкращенията в един офис се правят не само от гледна точка на професионални умения и заслуги на служителя, а и в следствие на междуличностни конфликти и вълнения от типа „той ме заплашва".

Факт е, че когато дойдат съкращенията, този който си е спечелил репутацията на глупак и наивник, много по-лесно минава през ситото. А това по същество си е крачка нагоре, защото в днешно време хората в офиса много рядко се увеличават, а по принцип винаги намаляват. Респективно се увеличава работата, но това е съвсем различна тема.

В крайна сметка, наивен или не, глупав или само с маската на глупак, този който е успял да оцелее през всички сътресения и постепенно е израснал максимално в кариерата, независимо че е бил пренебрегван и осмиван

накрая излиза най-умният

Другите твърде късно разбират, че неговото е било игра и че човекът, когото са презирали, всъщност е значително по-умен от тях.

Особен болезнено е това откритие за шефа, когато шутът вече е без маска, застанал е плътно зад гърба му и мненията и констатациите му директно заплашват директорския му стол. Това е моментът, в който глупакът вече не е приеман от никого като такъв, а хората, които стоят над прекия му началник във фирмата, започват да припознават в негово лице новият ръководител на офиса.

Все пак, ако този вид тактика не ви идва отвътре и не сте такъв човек, то не приемайте горното като съвет за поведение, който дава 100 процента успеваемост.
Това е само един вариант за оцеляване, който се използва сравнително често в големи офиси с много напрежение и конфликти.
И пред началници, които обичат да се гледат в огледалото.