club50plus.bg

Правят ли ни (след 45-те) парите „бързи и яростни" или само смешни

Десет часа вечерта е и съм се изтегнал на удобния кожен диван с чаша хубав скоч в ръка. Въртя си каналите на телевизора безцелно и пускам по някоя забележка, на която няма кой да обърне внимание. Това е трудно извоювана привилегия, от която се възползвам, докато жена ми учи френски в другата част на хола, произнасяйки с голяма мъка смешни за мен фрази и пъшкайки нервно над домашното.

Точно в този момент телефонът звъни „някак тревожно" и отрязва като с хирургически скалпел приятната нега, в която съм изпаднал (не си мислете нищо лошо – алкохолът е лимитиран на 30 грама с грамадна бучка лед).
– Здравей приятелю, аз съм Мартин. Мога ли да мина за малко през вас?

Отговарям утвърдително, въпреки че нямам никакво желание да видя бившия си съученик, още повече, когато усещам, че е превъзбуден емоционално и ще трябва с часове двамата с жена ми да играем ролята на

„дом за разбити сърца"

Този тип разговори с различни семейни приятели зачестиха чувствително. Сценарият за мъжките проблеми и техните решения във всички случаи е един и същ, само нюансите се различават. Общото е, че всички започнаха да „преоткриват" себе си и да се чувстват изчерпани емоционално след като стигнаха 45 и едновременно с това се видяха с повечко пари. Оказва се, че това е нормално състояние едва ли не за всеки, който не е мързелувал през предходните 10 години или не се е оставил на течението на посредствеността.

Само след 10 минути Мартин дойде с очакваното зачервено лице, съблече нервно скъпото си палто, махна коприненото шалче, вързано на примка по френска мода, свлече се тежко на фотьойла. И когато жена ми го погледна съчувствено (тя за разлика от мен се радваше на посещението, защото има уважителна причина да зареже френския), Мартин отрони сакралната фраза, която имах чувството, че чувам за стотен път от различни приятели:
– Господи, какъв глупак съм бил!

Всъщност това е краят на историята за всеки мъж, минал през всички етапи на „разнообразяване на живота" след 45, предизвестен още от самото си начало. Същият този Мартин, или Петър, или Георги – все мои стари приятели, са направили първата стъпка в своето преобразяване с два абсолютно стандартни хода – покупка на нова и мощна кола и поставяне началото на колекция отбрани вина. Естествено, стремежът е нов модел BMW, а ако нямаш достатъчно пари, в крайна сметка се задоволяваш с Audi.

Номерът с колата е класика. Тя се превръща в новата ти любов, неизменната тема за разговор с всеки познат и е естествен начин за самоизтъкване, без да звучи като просташко самохвалство. За кратко тя се оказва перфектният заместител на „изхабената" връзка със съпругата, с която делиш брачното ложе повече от 25 години.

Измамно усещане номер едно!

Само колата обаче не е достатъчна. Нужен е и по-изтънчен гъдел, за да преминеш на по-горното стъпало в йерархията на „скучаещите новобогаташи". Тази стъпка е неочакваната любов към марковото червено вино.

Започва се с плахи дегустации на скъпи вина с приятели от същия сой в известни винарни. Следва началото на собствена колекция. Всяка нова бутилка от лимитирана серия носи огромно удоволствие и постепенно също се превръща в заместител – на същото.

В зависимост от парите, с които разполагаш, колекцията може да прерасне и в собствена домашна винарна. До този етап се стига след като си следил известно време специализирана литература, а някой приятел вече е преобразил избата си и се хвали наляво и надясно.
Резултатът от тази

нова страст – хубавото червено вино,

е константна величина. Където и да срещнеше по онова време Мартин, той винаги започваше да говори за вино – като разбирач. Години, реколти, производители, сортове грозде, букет, послевкуст и всякакви други термини. Разговорът е безкраен и отегчителен за всички останали в компанията, които си залягат на обикновената водка (както и самият Мартин е правел до вчера).

---

Единствено жените проявяват разбиране, но само когато се стигне до етапа, в който новоизлюпеният познавач започва да разсъждава върху възможните и подходящи комбинации на вината със съответните мезета. Тук задължително се подчертават познанията върху френските сирена и начините за приготвяне на хубав полусуров телешки стек.

Тези от приятелите на Мартин, които предпочитат гроздовата и бирата, го зарязват и изключват от кръга си точно в тази фаза, която съм кръстил

„стек алангле"

Този етап от еволюцията на хора като Мартин е предверие към следващата стъпка. Тя се прави в две различни посоки – според кръга в който се движиш, и според собствените им предпочитания.

В първия случай Мартин облича спортен екип, нарамва калъфа с ракетите за тенис и се запътва към корта. Тенисът или скуошът (за хора в по-добра физическа форма), от два века се смятат за аристократични спортове. У нас е прието, че едва ли не всеки може да играе тенис. Затова е толкова смешно да гледаш четирима мъже на корта, от които поне трима са с коремчета и гледат да си спестят всяка крачка. Играят винаги по двойки, защото е по-малко натоварващо.

Всъщност за този тип „играчи" самата игра няма никакво значение. Важна е връзката със себеподобните, възможността да се покажат и завържат нови контакти, както и по-обикновената фукня с последния модел ракета и калъф.

Значително по-интересни са тези, които избират лова като продължение на своето развитие в света на преобразените.

Ловът и оръжията

са чисто мъжка територия. Тук жената, която толкова много те е отегчила, не може да проникне, даже и да си го постави за цел.

За сметка на това поне в първите няколко месеца се превръщаш в център на внимание при всяко парти с познати, или случайни хора. Познанията за оръжията, новата пушка, както и първият ловен трофей, са теми, чието изчерпване е значително по-бавно във времето, отколкото покупката на бутилка червено вино с произход. Освен това могат да се повтарят до безкрай.

Козът в този случай е в това, че 90 процента от мъжете в твоето обкръжение имат естествено влечение към оръжията и стрелбата. Всеки от тях е ходил в казармата и се опитва да вкара в разговора някакъв спомен, свързан с пушки и пистолети.

Ловната страст е именно заместител на любимата тема за казармата. Това си е същото, но значително по-изискано, показващо че разказвачът вече се движи в едни по-висши среди.

Новата страст към лова е последната крачка, която Мартин прави към криворазбраната независимост на мъжете след 45. Тази крачка е всъщност подсъзнателното желание отново да живееш, като ерген.

Еволюцията до този момент е сравнително постепенна и без особени сътресения, но стигнеш ли отново до ергенлъка, събитията, водещи до фразата „Какъв глупак съм бил", започват да се развиват като на забързан кадър.
Започва бързото отчуждаване от семейството, като в началото е измамното усещане за свобода.

Измамно усещане номер две!

Тази свобода идва основно от факта, че се дистанцираш от проблемите, както на жена си, така и на децата си. По този начин не решаваш, а само задълбочаваш тези проблеми. Демонстрацията на независимост тук е задължителна. Връщаш се вкъщи когато поискаш, отсъстваш по няколко дни без да даваш обяснение. Не отговаряш на мобилния, каниш вкъщи без предупреждение стари приятели, които също споделят философията на ергенлъка, но са неприятни за всички останали от фамилията.

На този етап Мартин, Петър или Георги, вече навлизат в спирала от определено емоционални, но глупави постъпки, с които вече започват да нараняват всички, които все още ги обичат безрезервно.

В определен момент на насищане на взаимното огорчение от провалящата се връзка, съпроводен от чести скандали, идва и последната крачка – изнасянето от дома и преместването в „тайната бърлога".

Това е моментът, в който псевдоергенът отново е абсолютно сам. И понеже Мартин, Петър или Георги всъщност не са никакви ергени, започва обратното броене – търсенето на Жената. Естествено, тук е моментът, в който се появява другата, младата, интересната, но най-често безмозъчна и пресметлива егоистка. Героят се чувства на върха на щастието и има усещането за втора и вечна младост.

Измамно усещане номер три!

В 95 процента от случаите младата любовница има свойството да доведе приключението на 45-годишният глупак до внезапен край за не повече от месец-два. Може да се каже, че това е най-краткият, но и най-болезнен епизод в семейната трагедия. Особено болезнен е за съпругата, която всъщност няма полезен ход, освен да чака естествената и бърза развръзка.

А развръзката е винаги една и съща – бурна любов за 2 седмици, ваканция във Венеция или Палма де Майорка, изпразване на сметката след покупка на нова кола за „любимата", внезапно отрезвяване, когато младата и интересната един прекрасен ден изчезне с колата.

Така Мартин отново се оказва сам и като се обърне назад вижда с кристална яснота целият безсмислен път към измамната независимост и невъзможната „втора младост".

Точно това е моментът, в който той си казва:
– Господи, какъв глупак съм бил!

Лошото е, че може и да няма връщане назад, ако тази фраза е казана в семейния дом пред разтворения празен гардероб на съпругата, а не у нас, където аз кимам с разбиране, допивам уискито си и гледам с нетърпение към часовника, защото този филм вече съм го гледал.
Няколко пъти!