club50plus.bg

Как след 20 години едната половинка губи своята идентичност

Всички велики мислители, променили историята, са родени през май. Маркс, Макиавели, Фройд, Стоян!
Това е похвалното слово за мой добър приятел по повод рожденния му ден, изречено от жена му. Не, не на шега, а напълно вярваща в думите си, с блеснал до безумие поглед.

Той стана на 49 години, а съпругата му Румяна вече го е превърнала в бог. Макар и доволно интелигентен, Стоян не от богатите, нито от известните, нито пък блести с външност. Но за сметка на това той е човек, постигнал съвършенството – укротил е опърничавата. И тя сега е просто негов придатък – ехо на думите му.

Защо много често едната от половинките губи своята идентичност, след като са минали 20 години брак? Дали е била предразположена, или по-силният от двамата постепенно взима надмощие, независимо дали е жената или мъжът?

На тези въпроси е трудно да се отговори, но е факт, че през последните години се увеличава процентът на съжителствата без брак, по-значимото обвързване става на възраст след 30 години, и напълно естествено отчитаме бум на късните бебета.
Всичко това се дължи на страха от обвързване, зад който стои нежеланието за пълно себеотдаване на другата половинка и отстояване на независимостта докрай, както в семейството, така и в професионалното поприще.

Коя е по-добрата ситуация е трудно да се каже, но

дългогодишен баланс във връзката се постига трудно и рядко

Обикновено се стига или до пълно подчинение, защото така е удобно и за двете страни, или до развод, когато се окаже, че двамата вече са поели в напълно противоположни посоки и никой не иска да отстъпи на другия. В подобна ситуация изпадат хиляди семейства, които са изживели красива младост но постепенно са достигнали до прага на 50-те.

При Стоян и Румяна е точно същото. Веднага след похвалното слово на Румяна огледах компанията около себе си, състояща се основно от стари съученици с които имаме дългогодишно приятелство, и веднага открих другия полюс. Единият е без жена си, защото са пред развод, а другият вече се беше оженил за трети път. Аз бях изключение, но дали и докога?

Между двата основни и определено негативни варианта за развитие на връзката обаче, има една съществена разлика. При

късното неразбирателство

нещата в повечето случаи се разрешават бързо с развода и сравнително безболезнено, защото се предполага че „децата вече са големи", ако можем да използваме това клише. Хората, макар и доближили 50-те, могат да започнат нов живот и нова връзка с нова доза надежда.

Късното подчинение, или изгубването в брака, е ситуация, която остава завинаги и може в определен момент да избухне като атомна бомба. Симптомите за подобно развитие на нещата са налице още в началото на брака. Обикновено едната страна, тази която по-късно ще играе подчинената роля, е безумно щастлива, че се е оженила за своя избраник. И че, въобще се е оженила. Това веднага дава предимство на другия, защото той усеща, че е в силната позиция да се налага на обожествяващата го половинка.

При тази ситуация няма нужда от излишен контрол или натиск. Единствено което е нужно, това е поддържането на „божествения имидж". Останалото оставете на другия.

Макар всичко в един подчнинен брак да изглежда идеално,

хората в него са точно толкова неприятни за околните в приятелския кръг, колкото и двама съпрузи които са в последната фаза пред развод и непрекъснато правят публични скандали. Независимо дали обожествяващият е мъжът или жената, то другите от същия пол в компанията ужасно се дразнят от това негово или нейно поведение.

– Стоян е най-честният човек, когото познавам. Всички останали сме като дребни мошеници пред него, заявява Румяна на всеослушание.
Тя даже не разбира, че това изказване само по себе си е обидно за останалите около масата. Твърдо вярва, че това е така и никога при никакви обстоятелства не подлага на съмнение поведението и постъпките на съпруга си.

Грешка номер две! Тези позиция на подчинената страна лишава връзката от здравословния двустранен контрол, върху който се гради истинското, а не безпрекословното доверие.

Веднъж гласувал безпринципно и безгранично доверие,

подчиненият постепенно започва да се обезличава, като губи собственото си мнение по всеки въпрос. Това крещящо се доказва при всеки спор, в който влиза нашата стара компания. Румяна винаги отстоява позицията на Стоян и я защитава, независимо от методите. Може да си послужи с обида даже, без да се усети. В спора тя всъщност не участва, а само преповтаря думите на съпруга си, без да приема и даже да изслушва, какъвто и да е насрещен аргумент.

Естествено, можете веднага да познаете кой в семейството определя всичко – какво ще се яде, къде ще се ходи през ваканцията, къде ще учи детето, кои ще са приятелите. Гласува на изборите винаги за същата партия, за която гласува и той. Съгласието е пълно и безпрекословно.

Колкото и да му се иска на подчинения да направи или отиде някъде по собствено решение, това никога де се случва. Той или тя преглъщат желанията си и това става толкова по-лесно и бързо, колкото по-напреднал е бракът. Независимо, че желанията на другия може да граничат с цинизма или безумието.

В този ред на мисли ще спомена, че семейството, което съм избрал за главен герой в разказа, две години поред ходи през лятото на почивка в селската къща на Стоян, въпреки че ужасно обичат морето и имат достатъчно средства да си го позволят. Стоян изведнъж се влюби в селото и това не бе подложено на никакво съмнение.

Може би ще кажете, че това са „бели кахъри" но не мога да ви опиша колко дразнят отстрани. Най-лошото е, че не можеш и да ги изкритикуваш, за разлика от вечно каращите се съпрузи, защото на пръв поглед няма нищо ненормално или неморално. Само жените от компанията постепенно започнаха да странят от Румяна, а Стоян се радва на мъжката солидарност.

Друг голям проблем при подобна безропотна връзка, който се появява по-късно, е

склонността на подчинената страна да оправдава всички постъпки на другия,

независимо, че голяма част от тях не са особено коректни. Стоян е държавен служител, а Румяна работи в частния бизнес, но безупречната честност на първия не му пречи да използва вкъщи служебен лаптоп. В същото време, ако някой познат вземе от службата си даже един тефтер на аванта, следва порицание.

– Стоян никога не би си и помислил да направи такова нещо, заявява Румяна с характерния си менторски тон, нетъпрящ възражение.
Така се поддържа ореола на безгрешния, като непрестанно се сравнява с дребните житейски прегрешения на околните.

Подминаването на недостатъците на другия с годините се задълбочава. Постепенно Стоян започна да си ходи извън работа както си иска. Отиваме на гости, Румяна е облечена в елегантен тоалет, а той по анцуг. На нея не ѝ прави впечатление.
– Такъв си е той, – философски казва тя.
По този начин безкритичността към постъпките се прехвърля и към външния вид на другия. Естествено тя не се вслушва в никакви забележки на околните. Даже гол да тръгне, тя ще му намери оправдание.

Това е философията на изгубените в брака

Те постепенно прехвърлят върху другия своите въжделения, несбъднатите си мечти, всичко което са искали да бъдат, но по една или друга причина не са станали. Много често изгубената половинка става роб и на детето си. Даже по правило е така.

Наследникът от своя страна също усеща превъзходството си и съвсем съзнателно го използва. В този случай обаче подчиненият родител губи и уважението на децата си, които се приели робията като даденост. Те харесват повече силния родител и дават на него цялото си внимание.

Постепенно подчиненият в една връзка губи своята същност. Превръща се в удобен и необходим предмет за околните в семейството. Един човек, чиято душа неусетно се е изгубила в брака.