club50plus.bg

Предателство, освежаване на връзката или просто генетична предопределеност?

Изневярата е като гравитацията. Уж присъства почти навсякъде около нас, а не знаем нищо за нея.

От време на време медиите подхранват любопитството ни със статистики. Четем ги с интерес, за да надникнем какво става зад заключените врати на съседа. Резултатите от проучванията обаче се разминават съществено – според едни,

изкушилите се от удоволствията извън семейното гнездо са 30%,

според други, делът на неверните съпрузи и съпруги е двойно по-висок.
При всички положения едно е неоспоримо – изневярата е травматично преживяване не само за излъгания партньор. Напрежението да измисляш убедителни лъжи, гризящата вина и страхът, че ще загубиш всичко, което си градил с пот на челото, са наказанието за прегрешилите.

Ако сте свърнали от правия път обаче, не се тревожете чак толкова – оказва се, че по-голямата част от случаите на изневяра никога не се разкриват. Дори пред социолозите.
Именно затова усилията да бъде изследван феноменът на изневярата практически удрят на камък.

Не че трудовете, написани по въпроса, не са в изобилие. Опре ли до конкретни данни обаче, методологията на изследователите търпи жестока критика.

Повечето хора лъжат,

когато опре до толкова личния въпрос за незаконните забежки.
Някои не смеят да си признаят греха дори и в анонимни анкети, докато други се поддават на пожелателното мислене и твърдят, че имат афери, които всъщност са се случили единствено в мокрите им сънища.

Под въпрос е и какво се смята за изневяра.
Прословутата реплика на Бил Клинтън по темата стана обект на спорове – и присмех. Изглежда, повечето от нас въобще не са склонни да приемат съмнителната теория, че оралният секс не се брои.

Но какво да кажем за емоционалната изневяра?
Според психолози, те може да бъде дори по-нараняваща от случайна забежка след пиянски запой.

Докато много съпруги намират сили да простят на мъжа си, че си е „поиграл" с колежката след коледното парти, на тях им е много по-трудно да приемат, ако той никога не е стигал до физически контакт, но прекарва дълги часове след работа в оживен разговор със своя приятелка.

Какво да си говорим обаче – учените не отричат старата максима, че мозъкът на мъжете понякога слиза между краката им.

При силния пол, платоническата изневяра е рядкост

Оказва се, че „духовната връзка" с друг партньор е специалитет на жените – особено след навършване на 40-годишна възраст.

За съпругите, очарованието и адреналинът от влюбването обикновено бързо биват заменени от безсънните нощи над люлката. Годините минават в домакински задължения, професионални предизвикателства и тревоги за децата. В един момент обаче уморената домакиня и майка осъзнава, че нещо липсва в живота ѝ. Пръв признак за проблем са общото разочарование и апатия, последвани от чувство за вина и суеверен страх.

Ако не съм щастлива, въпреки че имам идеалното семейство, послушни деца и уютен дом, нима боговете няма да ме накажат, като ми отнемат тези дарове?

Неудовлетворението обаче е упорито и продължава да ни гризе в малките часове на денонощието.

Обичайните изходи са два – антидепресанти, или афера

Психолозите твърдят, че за жените сексът рядко е основният мотив при изневерите – те обикновено търсят емоционална връзка. Случайната мимолетна забежка не е това, което търсят. Нежният пол се гордее, че по-рядко се изкушава да наруши своите обети.

Социолозите обаче изтъкват, че аферите, наченати от съпругата обикновено продължават три пъти по-дълго от тези на съпруга. Нещо повече – според някои изследвания, жените по-често се решават на развод, за да посветят остатъка от живота си на новата си любов. За мъжете, изневярата е просто хоби, което по-рядко води до сериозни последици за семейното гнездо.

Ясно е обаче, че тези заключения не са общовалидни. Освен че анкетираните рядко са искрени, когато трябва да говорят за своите забежки, работата на социолозите се затруднява и от различията при дефиницията на „изневяра".
Особено след като

социалните мрежи навлязоха с гръм и трясък в ежедневието ни

Мнозина не смятат, че онлайн флиртът е грях – та те не само не са достигнали до какъвто и да било физически контакт, но дори не са напускали дома си.

Добре де, но ако смятате, че забавлението е толкова невинно, защо триете историята на съобщенията си? Бихте ли показали профила си в сайта за запознанства на своя брачен партньор?

Всъщност, отговорът не е толкова очевиден, колкото звучи. Французите например не си губят времето да се чувстват виновни за своите сексуални прегрешения, независимо от пола си. За тях дискретността е много по-ценна добродетел от искреността.

За руснаците извънбрачните афери са като водката – неизбежен порок. Иска ни се да го нямаше, но се примиряваме с реалностите.

Американците пък, съвсем типично, веднага тичат при своя психоаналитик. Странно, но предписаното лечение понякога е по-горчиво от прегрешението. Семейните консултанти често настояват виновният партньор да сподели всяка минута от своето „приключение", включително мислите, които е имал в момента.

Аз лично не виждам ползата от подобна терапия (освен за бракоразводните адвокати), но пък при американците методът може би работи. А може би не – статистика на infidelityfacts.com разкрива, че психиатрите и семейните консултанти са професиите, при която се регистрират най-голям брой разводи.

Medice, cura te ipsum,

или „Лекарю, излекувай първо себе си!", възкликва Исус в евангелието на Лука.

За ислямските държави пък няма какво да говорим. Там невярната съпруга е заплашена от затвор и дори пребиване с камъни. И въпреки това – изкушението понякога надделява над страха от дори най-тежките наказания.

Но не случайно в много култури, особено в древността, съществува подобно табу върху женската изневяра, дори когато околните са склонни просто да свият рамене когато чуят за забежките на мъжете.

Доста плашещо последствие от изневерите е публикуваната статистика, според която между две и три на сто от децата са плод на тайна извънбрачна връзка. В епоха, когато съмненията могат лесно да се превърнат в увереност чрез ДНК тест, съпругите поемат доста неразумен риск със своята измама.

Но нима изневерите понякога не носят своите плюсове?

Дълго време питаех дълбоко съмнение към мъжете, твърдящи, че са моногамни. Баща ми, който бе неуморим женкар, подхрани в мен убедеността, че аферите не са кой знае какъв грях.

Макар че майка ми живееше в блажено неведение, детският ми поглед разкриваше детайли, неуловими за нейното сляпо доверие във верността му. Понякога вечер се връщаше с точно този поглед, който имах аз, когато съм получила слаба оценка.
Беше по-мил от обикновено и засипваше семейството с подаръци. Киселото му настроение изчезваше и от опит знаех, че точно сега е моментът да си призная за скъсаната книга или счупената ваза.

Реших, че като порасна, непременно искам да имам толкова мил съпруг – какво като се забавлява извън дома, след като се прибира в блестящо настроение и с кавалерски обноски?

Хипи културата затвърди влечението ми към полигамията

– че кой иска да го смятат за еснаф?
Добре де, но се ожених. Със съпруга ми предварително се разбрахме – ще имаме отворена връзка. Аферите са позволени, лъжите – не. Ще споделяме всичко.

Минаваха месеци, дори години. С известен срам и разочарование от собственото си тесногръдие открихме, че нямаме никакво желание да флиртуваме с когото и да било освен един с друг. За срещи или нещо по-сериозно – и дума да не става. Какво да се направи – поговорихме и приехме горчивия факт, че сме скучни, мързеливи и... моногамни. В момента, в който си дадохме обет за вярност внезапно открих, че някои представители на силния пол, на които до момента не бях обръщала особено внимание, всъщност изпъкват с чар и обаяние. А сега де!

Дали всъщност изневярата не е толкова привлекателна, именно защото е забраненият плод?
Това сигурно е един от отговорите на загадката. Учените обаче излизат с доста по-различна теория, което буди ожесточени спорове.
Според тях,

ние може би сме генетично предразположени към изневяра

Все пак не трябва да се забравя, че едва 3% от бозайниците са моногамни, а някои животински видове, като лебедите, които се смятаха за образец за съпружеска вярност, всъщност не са чак толкова идеални.

Виновник за нашите грехове е хормонът вазопресин, казват генетиците. Подлагам на съмнение тази теза не само защото вярвам в свободната воля, но и защото, според Уикипедия, поглъщането на големи количества алкохол води до подтискане на секрецията на вазопресина. С други думи – ако той е причината за извънбрачните ни забавления, би трябвало да губим интерес към тях, като се понапием.

Все пак, не отричам, че не всички представители на човешкия род срещат еднакви трудности да спазят своите обети за вярност. Може би отговорът наистина се крие в генетиката, а може би – в астрологията?
Според доверяващите се на звездите,

ако искате да играете на сигурно, омъжете се за рак или телец

Шансът да бъдете измамен е минимален. Ако обаче сте хвърлили око на близнак или скорпион – внимавайте!

Някои изследвания пък твърдят, че не зависи толкова от човека, колкото от обстоятелствата. Изненадващо, но сред най-опасните периоди е първата година от брака, когато очарованието от любовта бавно бива изместено от рутината. Опитвайки да си набавят изгубения допинг, младите влюбени често поглеждат извън семейното гнездо. Тези забежки обаче рядко са сериозни и още по-рядко – разкривани.

Стресът от първото дете е друга фаза, в която обетите са подложени на изпитание. Младата майка, несигурна дали все още привлича вниманието на срещуположния пол, е по-склонна от обикновено да се поддаде на комплиментите на някой ухажор. Таткото пък страда от липсата на внимание от страна на неговата съпруга, твърде заета около бебето и твърде уморена за сексуални приключения. Той лесно може да си набави липсващото с някоя колежка в офиса.

С най-тежки последствия са аферите, започнали в средната възраст

След 40, често откриваме, че просто нямаме какво да си кажем. Дори спомените за романтика са избледнели. Децата са пораснали, и изведнъж се оказваме насаме със своите мисли – и разочарования. Най-често жените не стигат по-далеч от това да сменят прическата си, а мъжете – автомобила си, но пък не са и малко случаите, когато извънбрачната връзка ни изглежда като единственото спасение от тихото отчаяние на ежедневието. Не случайно психолозите наричат този период от живота „второто детство".

Все пак, добре е да помислим, дали следвайки детските си импулси, няма необмислено да захвърлим питомното, за да гоним дивото?
Ако се надявате на съвет как да постъпите –

попитайте най-мъдрия си консултант – себе си

Нито тези, които ще ви заклеймят, нито тези, които ще ви подкрепят и ще ви прикриват в неизбежните лъжи, са на ваше място.
Първите вероятно се крият зад фалшив морал, а вторите просто се наслаждават на факта, че получават дял в тръпката, без самите те да рискуват нищо.

Това му е хубавото на света – той е шарен. Понякога непозволената афера може да се окаже единственият начин да спасиш брака си. Понякога предателството може да се сравни с престъпление срещу партньора.

Дори учените са в неведение как да обобщят и систематизират една от най-тайнствените загадки на човешкото поведение – изневярата. Да, нищо чудно да се окаже, че гравитацията далеч не е чак толкова костелив орех.