club50plus.bg

КАТЕХИЗИС НА УМНАТА ЖЕНА

Част ІІІ.

 

     В обществото „омегите” са най-безропотни и се трудят повече от всички. Тези мъже се отнасят към жените по-последователно, което потвърждава тезата за това, че те се доверяват в много по-голяма степен на своя разум, т.е. те са по-слабо инстинктивни.    В тази „обърнатост“ на изискванията на инстинкта и на разума се крие и главната причина за затрудненията на високообразованите хора, каквито са повечето „омеги”, в търсенето на съпруг. Прието е да се смята, че причината за това е в завишените изисквания. Но сами по себе си тези изисквания могат и да не са толкова високи, за сметка на това, обаче те са твърде противоречиви — сърцето иска това, което разумът справедливо отхвърля, а желанията на разума съвсем не удовлетворяват сърцето. На практика такива качества като добрина, порядъчност, честност, уважение към другите, тактичност и съвестност, които с основание се признават за признаци на културният и порядъчен човек и добрия съпруг, от цивилизационна гледна точка са признаци на висок ранг в йерархията.

   В контекста на тези разсъждения неволно се прокрадва мисълта, че отминалата практика за сключване на брак по усмотрение на родителите не е чак толкова лоша, въпреки очевидните й недостатъци. Разбира се, в условията на днешният култ към секса е много глупаво да се настоява за нейното възраждане и освен бурни протести и ураган от насмешки, нищо друго не може да предизвика. Пък и изобщо не можем да си представим, как в наше време може да се реализира нещо подобно. Защото, всъщност става въпрос за следното: избирайки партньор за своите деца, родителите дори и да взимат под внимание своите собствени интереси, оценяват претендентите най-вече от цивилизационни позиции, осъществявайки по този начин самоселекцията на вида HOMO SAPIENS в посока ръст на нивото на култура и цивилизованост.

   А доверявайки се на инстинктивният повик, човечеството бавно отстъпва обратно към първобитните времена и ние вече сме свидетели на някои от признаците на такова отстъпление. Интелигенността, отзивчивостта, взаимоуважението излизат от мода, а от екрана и печата се проповядва култ към сила, нахалство, необузданост и невъздържаност в желанията. Да се приписва всичко това само на влиянието на масовата култура, най-малкото е некоректно. Масовата култура е обобщено отражение на природната култура на всички хора. Отслабването на цивилизационния отбор има за първоначален резултат увеличение на инстинктивността и на средния рангов потенциал, а на тази основа, в последствие и падането на нивото на културата.

         А сега, време е за съпрузите и ... любовниците.

- Какво е любовникът?

- Същото каквото и съпругът, само че не мие чиниите.

      Няма да разглеждаме любовникът като източник на материални блага, а като средство за сексуално удовлетворение на жените. Доказано е, че физиологически всеки мъж може да удовлетвори всяка жена (ако изключим органичните патологии). Много от случаите на неудовлетвореност на жените се дължат на проблеми в нервно-психическата сфера. Достатъчно е да обърнем внимание на факта, че болшинството от тези неудовлетворени жени получават удовлетворение при мастурбиране. Жената се удовлетворява не от половия член, а от МЪЖЪТ. При което не толкова като физика, колкото като ОБРАЗ, съответстващ в една или друга степен на определени критерии. Ако този образ съответства на тези критерии в достатъчна степен, то у жената възниква „настройка“ към този възможно измислен от самата нея образ на мъж. Тази „настройка“ може да има характер на влюбеност, заинтересованост, любопитство, очарование и още бог знае какво… Без това,  удовлетворението е проблематично, особено за силно инстинктивните жени. Но ако една част от жените много лесно се настройват към един мъж, то други, по някаква неизвестна причина, се настройват на един от стотици. Очевидно е, че първите имат по-скоро нисък рангов потенциал или слаба инстинктивност, а другите — висок. „Настройката“ в този случай много често възниква по отношение на мъже, чийто рангов потенциал не е по-никсък от техния собствен, а поведението му е съгласувано с първобитните инстинкти. Случаите в които жените не изпитват удовлетворение от мъжа, но се удовлетворяват при акт на изнасилване, добре илюстрират това. Изнасилването много често се извършва по съвсем животински начин, т.е. така както са правили високоранговите в първобитното общество. Това явление между другото е една от причините изнасилените жени не винаги да съобщават за подобни произшествия на органите на реда. Известни са дори случаи, когато те защитават своите насилници и дори ги спасяват от наказание! Омъжвайки се по разсъдъчни мотиви, жената може да остане неудовлетворена, най-малкото на първо време, докато не си изработи привичка към този мъж. Е какво, ще свикне, ще обикне...

     Иска ви се да накарате мъжа си да пере бельото, да мете, да се грижи за детето и т.н.? А дали високоранговите самци са вършили такива презрени дейности в първобитните времена? Дори и ако вие успеете да постигнете това (което е малко вероятно, ако той самият не е склонен на това), то разсъдъка ви, може би ще бъде удовлетворен за известно време. Но вашето първобитно „Аз“ веднага ще забележи понижаването на ранга на този съпруг и… ще ви се прииска да си намерите любовник. А привличането е най-вероятно по отношение на високоранговите и силно инстинктивните мъже, които са голямата част от успешните любовници.

      И пак за избора. В животинският свят това винаги е самката. И пак не е в състояние да направи своя избор сама - тя може да провокира самците към самостоятелно изясняване на отношенията помежду им и след това да предпочете победителя  Главният признак на този отбор е това, че на „входа“ в ситуацията са налице няколко самци, а на „изхода“ — един. Очевидно е, че такъв именно отбор се извършва и при хората. За жената е неприлично и дори невъзможно да направи своя избор направо, без предварително изясняване на взаимоотношенията между самите мъже, най-малкото задочно или дори мнимо (средновековните рицари са се биели за дамата на сърцето си). Ето защо за нея е много трудно да не предпочете мъжът, който демонстрира поведение на победител.

    Вече си изяснихме, че изграждайки своите отношения с мъжете, жената инстинктивно преследва две цели. Първата - на нея й се иска да получи от мъжете повече материални блага (при това вече не само инстинктивно, но и съзнателно), и втората - на нея й се иска да има един мъж, от когото сърцето й да примира, дори при мисълта за него. В хода на икономическото развитие на човечеството, обаче, възникват предпоставки за фиксирането на брачните отношения във формата на моно, или полигамен брак. При което чрез закон или по силата на традицията, свободната смяна на парньора след сключването на този съюз е забранена. С това, разбира се не се забраняват категорично половите връзки извън рамките на този съюз. Тъй като това става в един исторически по-късен период, това обстоятелство въобще не е отразено в инстинктите. Чувствата продължават да се формират по същият начин, както и в първобитните времена.

     Ако при такива условия на бъдещите съпрузи се е предоставяла малко по-голяма свобода при избора, то жената изпада в значително по-сложно, и в много отношения противоречиво положение. От една страна тя има нужда от СЪПРУГ, т.е. от другар и помощник, който да се отнася с нея като към ЧОВЕК, а от друга страна - доколкото сексуалният акт е разрешен само със законния мъж, на нея й се иска той да бъде такъв, с когото ще й е приятно да го прави, такъв, който я привлича. А това в повечето случаи е високорангов самец.

    А доколкото днес личната свобода, а също така и свободата при избора на партньор са издигнати в култ, то пред инстинктивните пориви вече няма практически никакви препятствия. Разбираемо е, че при това жените настойчиво се стремят да избират високорангови мъже, като предполагат в повечето случаи съвсем наивно, че лесно могат да ги пленят монополно. А доколкото в по-голямата част на света като основна форма на брачни отношения е утвърден моногамния брак, а високоранговите съвсем не са достатъчно, за да удовлетворят всички, това създава илюзията, като че ли избират мъжете. Това, че далеч не всички мъже могат да избират се забелязва от малцина - просто защото нискоранговите срамежливо премълчават затрудненията си. Да, имайки голям успех сред жените, високоранговите наистина имат достатъчно голям избор и без да се обременяват с мисли за по-нататъшно развитие на отношенията, реализират този си избор („ВЗЕХ СИ“ жена - това е за тях). А на доминантния мъж бракът съвсем не му е нужен. Той и без брак може да получи всичко, което поиска от жените. Той без особени затруднения ще си намери жена (и дори не една), която ще го нахрани, ще го опере и ще го обслужи сексуално. При което тя сама ще отгледа заченатите от него деца, докато безднадеждно мечтае той да й стане съпруг.

       При жените е много по-лошо. Инстинктивните сексуални предпочитания ги заставят да предпочитат високорангови мъже. Реалностите в съвременния живот, обаче налагат създаването на семейство. Получава се така, че желаейки мъже-доминанти, жените създават конкуренция от 5–10 жени за мъж. Тези мъже, с които те биха предпочели да създадат моногамно семейство не са достатъчно за всички и именно това е причината за оплакванията от недостиг на мъже. Женските погледи са приковани към поручиците, те внимателно пазят в спомените си само техните образи (макар и не винаги приятни) и говорейки за мъжете „изобщо“, жените подсъзнателно имат в предвид точно тях.

      „Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече и харесваме…” Що се отнася до поручик Ржевски, то това безспорно е така и препоръки от рода на: „не и обръщайте внимание“ или „веднага я поставете на място“, са съставна част от поведението на „поручиците“ и работят прекрасно в тяхно изпълнение. Доминантът няма нужда от жени — те и така си го обичат. А ако вашият ранг е нисък, то вашето необръщане на внимание ще остане незабелязано, а опитът ви да я „поставите на мястото и“ ще е равносилен на ръмжането на хартиен тигър и ще има като резултат, или смях, или справедлив гняв, защото „някой друг не си е на мястото“.

       Да-а-а...Най-зле от всички им е на нискоранговите мъже. Те си патят от всички. „Омегите“ така и така ги бият всички, а с жените: „само дертове, бе, братче“. Макар, че по отношение на семейния живот те са за предпочитане пред „алфите“. Най-малкото са по-предани. Бедата им, така както и причината за тяхната самота, е че те не предизвикват никакъв интерес у жените. И се оказва, че измежду мъжете, които жените харесват, порядъчните са твърде малко. Нискоранговият мъж се нуждае от брак най-вече заради секса и за да има деца. Извън брака обикновено го „шамаросват“, пък и в брака гледат да го прекарат.  Както споменах, на нискоранговият понякога му позволяват да прави секс и то най-вече в замяна на изпълнението на други задължения, с голяма част от които той се справя доста по-добре от високоранговия. По причина на своя егоцентризъм жените са склонни да преувеличават неспособността на мъжете да се грижат за себе си, както и тежестта на женската си участ. Така че „да ми пере и ми сготви“ не е главния мотив на нискоранговите мъже да се оженят.

      На жените им е естествено присъщо да се забавляват по всякакъв начин за сметка на нискоранговите мъже, но си струва да приемете това фипософски и да продължите с опитите си. Най-малкото недейте да правите трагедия от това и не изпадайте в депресия. Още повече, че светът е крайно вероятностен и както вече споменах, високия ранг сам по себе си все още не гарантира пълен успех, така както и ниския ранг не е гаранция за неуспех. Това просто са фактори, които влияят в достатъчно голяма степен върху вероятността за възникване на взаимност. Пък освен това съществува и инстинктът за сексуално любопитство…

КРАЙ

В публикацията са ползвани цитати и извадки от трудове по биология, психология, социология и сексология на Ч.Дарвин, Фр.Енгелс, Фройд, Протопопов и др.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg