КАТЕХИЗИС* НА УМНАТА ЖЕНА

Природата и ние

0131710.0

Normal_k1

Съдница...

КАТЕХИЗИС*  НА УМНАТА ЖЕНА

Част І.

Защо ли, жените са толкова интересни за мъжете? На времето, когато момиченцата питаха в детската градина синчето, защо има чурка, то им отговаряше – „Така ме е създала природата”. Явно и на тях по тази причина.

Всъщност, човекът е едно възгордяло се млекопитаещо, т.е. един от всички животински видове. Сравнявайки поведението на най-различни зоологични видове - от най-простите до най-висшите, откриваме удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни за всички представители на животинското царство, в това число и за човека. Като че ли за много хора ще е неприемливо и дори обидно това, че човешкото поведение е съпоставимо с поведението на животните. Какво може да разкаже тази прилика за човека? Много! За агресивността и за природата на властта, за вродения морал, за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта! А именно за странностите на любовта ще си  поговорим, и основно за хетеросексуалната. Може би това е намек за дискриминация, но еднополовата любов звучи като разговор между две цветенца :

- Обичаш ли ме?

- Да!

- Боже, къде са тези пчелички…                                                                      

         Ах, тези нежни създания. И те се нуждаят от хетеросексуална помощ, в краен случай медицинска, за да си създадат потомство.

Но да си изясним няколко основни неща. Известно е, че самия Дарвин е придавал голямо значение на половия подбор. Според него любовта е форма на подбор на качествените индивиди за разможаване. Но, за това е необходим своеобразен СЪДИЯ, който да взима решение, кой е достоен и кой - не. Най-лесно е, разбира се да приемем, че това е Бог, но това е  отклоняване от отговора. Въщност съдиите са много, и се наричат самки. Именно те произнасят присъдата за това, кой от самците да има потомство и кой — не. Ето защо, този отбор се нарича полов. Постепенно си идваме на думата...

При тюлените 1/6 от мъжките оплодяват почти всички женски. При моржовете 4 % от мъжките извършват 88 % от опложданията. Филмчетата на Animal Planet показват яростните им битки, за да се сдобият с по-голям харем. А при другите бозайници, самките от живеещите по двойки  животни, се съвокупляват преди образуването на двойки (семейства), а в някои случаи и след това, но с друг самец, като това често става в присъствието на „законния мъж“. Т.е. двойката като че ли се образува с цел създаване и поддържане на домакинство, а оплодяването често се осъществява по стадните закони. Господи, колко са актуални милите животинки. Но приликите тепърва предстоят!

Фундаменталният принцип на двуполовото размножаване е този за незаменимост на самката. За да се ускори подборът и за да му се предаде целенасоченост, известна част от принципно потентните самци задължително трябва да бъде изключена от процеса на размножаване, при съответното увеличаване на ролята на останалите. Тук вече майката природа си казва думата, независимо дали се касае за животни, или хора.

От принципът за приоритет на самката следват и разликите в поведението на самките и самците. Доколкото самките са много по-ценни за популацията, а самците са в повече, отколкото е необходимо, то персоналната ценност на всеки самец е по-малка за вида като цяло. Този факт е заложен в съответните инстинкти, изискващи от самките да бъдат по-внимателни, да избягват риска, да се грижат за себе си и да изискват грижа за себе си и потомството от околните. По силата на този инстинкт, жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит на целия вид, т.е. те като че ли са проверени в практиката и поради това жените подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни. Защото целта е детето, а мъжът е само средството.

А сега от чистата биология, към нещо по-човешко, а именно брачните стратегии. И пак стар, но свързан с темата анекдот:

 

Лекция в зооветеринарен институт:

Преподавателят:

— Добрият бик производител извършва до 12 съвокупления на ден…

Женски глас от първия ред:

— Колко, колко???

Преподавателят:

— До дванадесет.

Женски глас от първия ред:

— Повторете, моля ви се, по-силно това за последния ред!

Мъжки глас от последния ред:

— Извинявайте, с една или с дванадесет различни крави?

Преподавателят:

— Разбира се че с дванадесетразлични!

Мъжки глас от последния ред:

— Повторете го по-силно за първия ред!

 

Ако мъжът е носител на здрави и устойчиви гени, направо е престъпление спрямо вида, те да не бъдат внедрени в популацията. А той, мръсникът му с мръсник, да е верен само на една жена? Неслучайно общественото мнение е сдържано по отношение на мъжката изневяра. Такава е инстинктивната програма и трябва да признаем, че от биологична гледна точка тя е съвсем оправдана. Самецът не трябва да ограничава своята полова експанзия - та нали за това са самките. Целта на инстинктивното брачно поведение на мъжете е – повече женски тела и то, хубави и различни.

Защо в стремежа си един към друг, мъжът и жената трудно постигнат съгласуваност? Просто защото търсенето се води в различни посоки, тъй като целите им са различни. Този стремеж не е безусловно приятески и в много отношения прилича на поведението на хората на пазара. Продавачът и клиентът също се стремят един към друг, но и двамата целят да извлекат максимална лична изгода, много често въпреки възможните щети за другия. Уви, на природата й е чужда сантименталност. Всеки мъж подсъзнателно се стреми към максимално честа смяна на партньорките, предполагайки себе си като носител на уникално полезни гени.

Общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра. Жената, която не е придирчива по отношение на половите си партньори, не се грижи за качеството на своите деца! Мъжът, оставяйки гените си при некачествена жена не губи практически нищо - ако утре попадне на качествена жена, той ще ги остави и там, но жената, която е заченала от некачествен мъж, може много по-трудно да поправи своята грешка – аборти, рискове и въобще, броят на нейните опити е твърде ограничен. За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени, свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. И на колкото повече мъже тя се хареса, колкото повече обожатели има тя, толкова е по-широк нейния избор. Идеалният вариант е да влюби в себе си всички, а да допусне до себе си един. А често и никой... При което, самото съвокупляване е едва ли не досаден страничен ефект от процеса на съблазняването.

       И така, целта на инстинктивната брачна стратегия на жените е - повече мъжки сърца — хубави и различни. Завладяла сърцето на мъжа, жената може да загуби активен интерес към него и да го придържа само за колекция, като през това време съблазнява следващите.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

Катехизис* - кратък курс по християнска вяра, обучение с въпроси и отговори, основни положения.

 

Следва...

 

 


Създадена на 05.06.2018 г.

Коментари

Все още няма коментари