club50plus.bg

Намери се в приказка и в приказен герой

А сега затворете очи и кажете коя е любимата ви приказка. Няма да е прекалено, ако предположим, че тя по някакъв начин ви представя – отнася се към характера и мирогледа ви, адекватна е на поведението, което имате или поне на това, което бихте желали да имате. Изпробвах този метод на много от приятелите си. Къде на шега, къде наистина, и той, как да кажа, много им позна, както обичат да казват хората, които си падат по различни видове гледанки. Разбира се,

разликата между това какво избират мъжете и какво жените,

се оказа голяма. Не случих досега на мъж, който да си пада по Спящата красавица (за приказката говоря), нито по Пепеляшка дори. Като оставим настрана онзи млад Ричард Гиър, който не просто си падна, ами си се и взе с хубавата Джулия Робъртс. Нямам и дама, която да е фен на Трите прасенца. Да не говорим, че повечето от момичетата, като чуят за Цар Дроздобрад, намразват мъжкия род Затова, без да ги разделям нарочно, приказните герои сами си се наредиха по предпочитаемост и по полов признак. Дамите цял живот говорят и вярват в приказки, мъжете някак наблягат на играчките. И така кажете ми коя ви е любимата приказка, за да ви кажа какви сте

Класацията на момичетата

малки и големи, и характерологията на избора им се върти около 7-8 приказки – „Пепеляшка", „Снежанка и седемте джуджета", „Спящата красавица", „Малката русалка", „Снежната кралица", „Червената шапчица", „Златното момиче", „Малката кибритопродавачка". Досега не съм попадала на абсолютната домакиня, която да предпочита „Сливи за смет". Но, има много мъже, които търсят такъв тип героиня за съпруга. „Галена Богданка" също не е сред фаворитите на дамите. Коментарът на едно мило момиче беше: „Как наистина успяха да я пречупят, не разбрах, ама и какви родители садисти имаше, горкото момиче – да го карат да работи. Галените могат да пеят, защо да се мъчат с работа."

Ще кажете пепеляшките днес евоюлираха в „Златотърсачки". Дали е точно така или бъркаме приказката. Истинската Пепеляшка е активна натура, и няма значение, че има чудесна фея сватовница, тя не е някаква заспала натура. Напротив – работлива е, изпълнителна, добра и отзивчива. И, няма какво да си говорим, има някъв супер късмет. Тя е и над нещата, защото един път не се разсърди на тоя принц, че само по обувките успя да я познае. Все пак, едно време го е нямало д-р Енчев, да каже човек, че си е сменила фасона дотолкова, че да не й се налага да работи повече. Но тя не се разсърди и в крайна сметка си намери Принца, на който вече спокойно можеше да бъде пепеляшка. Защото, нали и сестрите и я бяха научили на всякъв вид домакинска работа. Обикновено пепеляшките се прибират преди дванайсет, което си е съществена разлика от Златотърсачките, които започват да работят след 12-сет основно.

„Снежанка и седемте джуджета" се оказа приказката, натоварена с най-много мъжки сексуални фантазии. А Снежанка е основно любимка на дамите, предпочели да не следват модния призив „Русо гладно нема", а вярват в абаноса и в дървото, и на това, че кучето играе според тоягата. Те могат да въртят седем мъже едновременно, но все някога се кротват, имитират два-три припадъка и се женят за г-н Подходящия.

Жените, предпочели Снежанка, остаряват спокойни

и предвидливо са счупили огледалата вкъщи, защото знаят, че мащехата е, всъщност тяхното възрастно Алтерего, което, ако много-много вземе да се застоява пред собствения си образ, не е на добре за по-младото обкръжение. Защото не върви всички млади жени да умрат... То бива конкуренция, ама тва вече е гадно.

Все по-малко жени харесват Спящата красавица, отвратени от майчинския призив „Недей спа, хората се ожениха". Момичетата, които наистина по душа харесват образа на едноименната героиня обикновено владеят четири-пет езика – минимум, имат класическо образование, обладават дарби, като от седем кладенеца вода, шият гоблени даже, и поради тази причина не са за тоя свят. Защото откъде достоен партньор при толкова много съвършенство. И така става, че минат сто години, остареят спящите красавици и вече не толкова свежи и чевръсти, пускат обява в елитен сайт за запознанства и намират Принца. Нали, вече в много по-справедлива ситуация, щото на сто години не си чак толкова хубава и можеш да си позволиш известен компромис с качеството.

Оказа се, че само две мои приятелки имат за любима „Малката русалка". Не, те не са некви диви фенове на турските сериали, нито пък са мелодраматични натури. Но просто не обичат секса. Питате се защо. Е, погледнете фигурата на Русалката. Сега ме разбрахте, нали. Даже, знам една психоложка, която твърди, че този тип жени са инфантилни. Един вид – никога не порасвали. Били орален тип, авторитетно казва тя. Нали си спомняте, като дадоха крака на русалката, но й отнеха чудесния глас, любовта си остана несподелена. А принцът искаше нормална човешка любов. Типът на Малките Русалки са едни всеотдайни жени, които, дори и да имат главоболие, биха направили всичко за любимия мъж, ако той все пак остане при тях и не се ожени за някоя друга царкиня. Тази деликатна натура е тотално на изчезване за сметка на Снежната царица, която все повече дами започват да предпочитат и пред бедната Герда. В модерен вариант Снежната кралица е преуспяваща бизнес дама, която не разчита на Ицо стоте манекенки да я вземе за жена. Това е феминистката „кугърка", пантерата, която – ако иска млад мъж, ще бъде с млад мъж, защото какво значат тук два-три диаманта. Снежната кралица има железно сърце и железни аргументи – мъжете нямат нужда от любов, имат нужда от играчки. И аз мога да им ги дам. Е, малко кофти им се получва, ако някоя борбена Герда успее да се пребори за техния Кай, но пък колко могат да плачат кралиците. Те са родени да властват и мъжете си сменят като играчки. Така, че тях не ги мислим, те винаги успяват. Е, и Герда не е за оплакване, защото също винаги печели, ама кой мъж си заслужава толкова усилие, при условие, че се е продал толкова евтино. Типа на гердите са мъжки момичета, те са като питбул, хванат ли, не пускат и победата винаги е за тях. Търпеливостта се награждава – където и да се заиграят, мъжете винаги се връщат при гердите, ако ли не гердите сами си ги връщат.

Кой каза, че мъжете са силният пол?

Този риторичен въпрос е подходящ и за следващата предпочитана героиня Червената шапчица. Тя е авантюристката в групата, любителката на силните усещания. Това е женският вариант на Ел Че в приказния свят, подвигът й е в алтруистичния порив да се помогне на бедния, слабия, възрастния, болния, в образа на бабата. Червената шапчица е лицето на съпротивата пред всеки страх. Животът е гора, през която ще мина, казва тя и знае, че в тъмното винаги има някой ловец, който ще оправи нещата, ако нещо се обърка. Не малко жени си харесват истински тази приказна героиня, но се страхуват да си го признаят, защото, с право си мислят, че ще бъдат заподозрени в Стокхолмски синдром. Много от шапчиците редовно се влюбят в похитителя си вълк. Те са големи идеалистки и категорично отказват да се примирят с максимата, че вълкът козината си мени, но нрава не. Според някои психолози подсъзнателно те искали да убият бабата, за да могат да живеят необезпокоявани в бабиния вилает. Но това са само хипотези.

В приказката „Златното момиче" също всичко тръгва от някакви комплекси и неуточнени семейни отношения. Обикновено момичетата, които са фенки на тази героиня, знаят винаги коя е реката, в която да влязат, за да натрият носа на злите си роднини, които цял живот са им повтряли, че нищо не става от тях. Те винаги ще изненадат положението – или ще се омъжат за най-ултра-мега-богатия мъж в селото, града, страната, или ще станат червиви от пари, благодарение на някоя телевизионна игра. При тези победи, някои от злите роднини се пукат от яд и умират от злоба, което е в реда на нещата, разбира се. Златните момичета са предпримечиви и отговорни, затова за тях казват – кал да пипнат – на злато се обръща. От другата страна на социалния статус – в бедност и лишения се намира Малката Кибритопродавачка. Но това е толкова тъжна приказка, че аз не срещнах жена, която да каже – тя е моята.

Е, често се случва образът на тази малка фина героиня да оживява в сърцето на всяка тъжна жена, и ако няма клечка, с която да освети пътя си, трайно да се настанява там, но нека не говорим за тъжни приказки.

Не е правено изследване на хипотезата дали жените, които редовно лягат под ножа за разкрасяване, не са фенове на „Грозното патенце", но звучи логично. Не малко мъже би трябвало да си признаят също, че това им е любимата приказка – като гледаме кви чудеса от анаболи и тежести вършат по фитнесите.

„Красавицата и звяра" определено не е приказка за жени, макар че добре, че има такива самарянки та да се открие в някой мъж и принца, че аман от чудовища в панталони. „Красавицата и звяра" не е и типично мъжка приказка, защото кой мъж си признава доброволно, че е звяр. Дори, като е влюбен. Но много хора я избират тази приказка и вярват в това, че животът е трансформация от по-лошо към по добро. Това са оптимисти хора, които винаги пазят духа си млад, защото видно е за тях – същественото не се вижда с очите.