club50plus.bg

Възрастта никога не е била бариера. Поне за мен

Част от приятелите ми се паднаха по наследство от родителите ми. Разликата в годините е къде двайсет, къде трийсет. Имам приятелка, родена в годината на Септемврийско въстание. Нея сама я открих или по-точно тя ме намери. Подушихме се като котките още в деня, в който се нанесох в поредния апартамент под наем, и се харесахме.

Първият филм, на който я заведох, се оказа меко казано провокативен. Мислех, че късната прожекция на Малки неудобства с Венсан Касел е романтично френско кино, но наивността ми скрои лош номер, макар че повлече приятни последици.

Тя се беше подпряла на облегалката и аз се молех да заспи, докато на екрана се нижеха извратени сцени, изпълнени с голота и насилие. Но тя изгледа филма изключително съсредоточено и накрая ми рече:
„Анна, филмът беше много поучителен."
Бях тръгнала да се извинявам, но само се разсмях. След което ме хвана под ръка и заключи, че понеже и двете едва ли ще можем да заспим, не е лошо да пийнем по нещо.

Когато се качихме при нея, извади една бутилка уиски и ми разказа, че я била приготвила, в случай че умре и я открият след десетина дена (живееше сама): 
„За да не му горчи на човека в устата."
Но понеже се бях нанесла да живея точно под нея, реши, че вече няма такава опасност и може спокойно да си я изпием в прохладните летни вечери. Така и стана. От тогава минаха шест години.

Наложи се да пътувам с нея до Бостън. Служителката в американското посолство първоначално се умили, мислейки ни за баба и внучка, а после изпадна в искрено недоумение, придружено едва ли не от негодувание – как можело да имам „толкова" възрастна приятелка.

Не разбрах кое ѝ се видя чак толкова странно. Но се замислих за белезите на разделение помежду ни.

Бръчките на възрастта

си остават най-видимите. А както казва Катерина:
„Просто кожата ми е станала по-широка. Отвътре съм си същото 14-годишно момиче."

Катерина е като Карлсон – живее на покрива. По-точно на петия етаж на сграда, която ѝ е връстница, и е без асансьор. Всеки ден слиза да си пазарува и се качва с торбата. Не ѝ пречи, приема го като гимнастика, която я поддържа във форма.

Караше кола до 82. Работеше до 84. Има 64 години трудов стаж. Последните години преподаваше на хонорар в магистърска програма по икономика към Софийския университет. Доцент по счетоводство. Продължава да пише и да се интересува от всичко, което става около нея. Предсказа финансовата криза една година преди да се случи. На шега я нарекох

Дондуковския оракул

Видя края на счетоводството и началото на безконтролността в навлизането на компютрите и създаването на базите с данни. И отказа да се научи да работи на компютър. Не че не можеше, просто реши, че компютърът ще ѝ отнеме свободата на мисълта и може би ще излезе права. Копи/пейст се оказа толкова изкушаващо за всички. Това обаче не ѝ пречи да е изключително добре информирана, често предугажда нещата с онази мъдрост, присъща на годините.

Сега учи английски. Прави си фишове и ги върти между пръстите, докато ходим на кафе. И се самоусъвършенства. Казва, че си търси

новата пътечка

защото всяко нещо си има начало и край – брак, професия, среда, – но човек никога не бива да си затваря хоризонта. Не бива да спира да търси себе си. Защото това е истинското пътуване и изненадите в него край нямат. И най-важното, може да промениш само себе си, никого другиго.

Никога не скучае. В момента чете Капиталът на Маркс, да проверяла как ще ѝ звучи след шейсет години, и се възхищава на прозорливостта му. Никога не се чувства сама, макар че доста време прекарва със себе си. Никога не се оплаква. Тя е единственият човек сред познатите ми, който във всяко лошо нещо може да види хубавото. От всяко лошо да извлечеш доброто – толкова е убедителна в постоянството си, че и аз самата вече го прегърнах като верую. И търся ползата от всеки воденичен камък.

Обича шаловете и брошките. И прави чудеса с тях и някой стар пуловер. Смее се, че открила магията на шала в Париж през 54-та година.

Французойките имали по два костюма,

няколко шемизети и цял куп шалове и ръкавици, с които всеки път тайорът да изглежда различен.

Майка ѝ казвала, че „младите трябва да се обличат добре, за да ги харесват, а старите – за да ги уважават". И тя никога не изневерява на този принцип.

От нищо не я е страх, защото много е видяла. Често повтаря Соломоновата мъдрост, че „и това ще мине". И цени безкрайно живота, като се наслаждава на всеки миг от него. Не си губи времето, както сама казва.

Завиждам ѝ понякога за хъса, за безкрайната любов към „милото бяло видело", както го нарича, което на мен често ми се вижда черно, а за нея е непрестанен извор на радост. И си мисля, че младостта е състояние на духа и ми се иска да „остарея" като Катерина.