club50plus.bg

Поднасяйки дар, ние даряваме част от себе си

Наближават новогодишните празници и отново на дневен ред излизат подаръците, които трябва да купим. От една страна тази мисъл ни товари, понеже е свързана с финанси, загуба на време, обикаляне. От друга страна, избирането на подарък може да е едно от най-приятните изживявания. Цялостната атмосфера около идващите празници събужда асоциации за нашето детство, когато сме броили седмиците и дните преди Нова година и това, подплатено с украсите навън, ни кара и до днес да гледаме на нещата предимно от добрата им страна.

От детската ни вяра ни във вълшебства отдавна няма и помен,

но парченца от нея тлеят нейде в душите ни, подхранвани от радостта на най-малките. Повечето витрини вече са украсени с гирлянди, не липсват и надписи за текущи намаления, по улиците никнат барачки, в които премръзнали чевръсти търговци ще се опитат да се възползват от традицията да се купуват подаръци.

Традицията в много случаи е хубаво нещо. Възникнала е като чудесна идея, жест към любимите хора. Подаръкът е само външната форма. Често обаче идеята липсва, но подаръци се купуват, защото така е прието, заради добро възпитание или куртоазия. Аз лично не купувам подаръци тогава, когато нямам усещането, че искам да го направя. Не бих искал да получавам чисто протоколен и формален подарък от другите, затова и не ги дарявам с такъв. За сметка на това обичам да вземам подаръци в моменти, в които това не се очаква, когато липсва какъвто и да е повод. Случайно виждам нещо, което свързвам с някого. Представям си радостта му, а също и изненадата, че му го подарявам напълно неочаквано. Удоволствието в такива случаи е двойно.

Когато подаряваме с желание, ние подаряваме и на себе си

Понеже удовлетворението е взаимно и вероятно тръпката ми от вълнението как ще подаря нещо другиму е дори по-силна от тази на човека, който ще получи подаръка.

Когато купуваме нещо с желание, избирането се превръща в празник за душата ни. Всяка една дреха, всяка една вещ бива мислено налагана върху човека, за когото я избираме, представяме си го, той сякаш е пред очите ни през цялото време и като че ли не сме сами в избора си. Ако закупим нещо с желание, това винаги се усеща и дори стойността не е толкова важна. По-високата цена дава повече възможности за избора ни, но само тя не е достатъчна да изберем най-добрия подарък. Нужно е и още нещо. Всички ние сме виждали хора, които са облечени в нови, скъпи и маркови дрехи. Но изпод тях те са като гротеска в карнавален костюм, който са облекли по погрешка, без никаква хармония и по-скоро дрехите им са някак насила и изкуствено прикачени върху тях. Същевременно срещаме и хора, които са съвсем семпло облечени, но с вкус и цялостното им излъчване е добро, стилно и приятно.

Когато избирам подарък, винаги държа в главата си тази асоциация. Купувал съм чудесни скъпи неща, когато са ми се стрували подходящи и съм имал възможност да си го позволя, купувал съм и съвсем евтини, но водещо за мен винаги е било дали и как подаръкът ми ще пасне на човека, за когото го избирам, дори и да не разполагам с много средства.

Понякога и най-дребното нещо е напълно достатъчно

Понеже показва внимание. Претоварени сме с ангажименти, нямаме време за себе си и за другите, затова стойността - дори на най-дребния подарък - е много висока. Някой се е сетил за нас, отделил е време да закупи, да ни го подари... Вниманието е безценно, докато всичко друго има цена и етикет.

Ако детето ни иска скъпа играчка, нека му я купим, стига да имаме възможност да го сторим. Но далеч по-важно е как го възпитаваме и какви спомени ще му останат от нас, от атмосферата, която сме създали в дома ни. Понякога скъпата играчка омръзва за дни, следва искане за друга, но ако съумеем да формираме правилно отношение у децата ни, ако те усетят любовта, с която сме се постарали да им купим онова, за което сме имали възможност, то подаръкът, който ще им направим в празничната вечер, ще е много по-голям от цената на закупената вещ. Материалното е важно за физическото ни оцеляване и благоденствие, но само по себе си то не е достатъчно да направи човека щастлив. Това е истина, стара, колкото света.

Ако обичаме човека, то това се усеща и вероятно всеки един наш подарък ще е важен за него.

Няма да забравя една метална количка, подарена ми от моята баба,

която много обичах. Нищо и никаква количка, а така й се радвах, вероятно защото съм знаел, че е от баба ми, че е купена от нея. Помня я и до днес. Слагах я под възглавницата и се събуждах с нея. Имах други, далеч по-бляскави подаръци, които вече съм забравил. Много обичах подаръците от родителите си, чувствайки обичта им. От много роднини получавах това или онова, но обикновено бързо губех интерес към нещата, подарени ми от тях. Като че ли онова, което е избирано с много любов, има по-различно въздействие. А цената идва чак после.

За идните празници пожелавам на всеки да получи най-ценното и безценното, а именно вниманието, засвидетелствано от любимите хора! Няма по-сгряващ подарък от този.