Черно. Асоциира се с всичко невидимо, недостъпно, неосъзнато, а също със загубата на разсъдък и загубата на обичайното усещане за Аз. Оттук и плашещият за повечето хора божествен характер на черното. Черното нерядко символизира и сексуалната енергия (малката черна рокля, която трябва да има всяка жена), хвърлящ предизвикателство на Егото.
Заедно с това символизира в някои случаи срамежливост и плашливост.
То е символ на пълна тишина, липса на възможности и обездвиженост.
Асоциира се със силата, а също обозначава магьосничество, бездуховност и ад.
Това е цветът на несъзнателното.
Нерядко символизира суицидни тенденции.
Може да се асоциира впрочем не само със смъртта, но и с живота, тъй като се асоциира и с Майката Земя, която е с черен цвят.
Символ на протест. Затова младите момичета и момчета често се обличат в черно – това е знак на протест срещу несправедливото отношение на околните. Често това се случва несъзнателно. Възрастните хора често избират черния цвят на дрехата като символ на душевен кризис, задънена улица, разочарование, отказ от личен живот и активна духовна дейност.
Черното като официална дреха за светски приеми е свързано повече с такива понятия на символично ниво, като строгост и слаба емоционалност. Черният цвят в дрехата на младоженеца е алегоричен знак на траур по загубата на свободния живот, предчувствие за идващите грижи и отговорности за създаването на семейство.
Ако любимият цвят е черният. Според различни автори това означава, че човек иска да отхвърли всичко, изразява протест срещу съществуващото положение, провъзгласява, че не всичко върви така, както трябва да бъде. Черното предизвиква не само протест, но и агресивност, краен субективизъм, чувство на обособеност и непокорство. Също може да свидетелства за преждевременно съзряваща сложна психика и за стрес, който преобръща живота на детето. Например смъртта или напускането на родител от семейството.
Колкото по-предпочитан е черният цвят, толкова по-силна е заплахата, драматичното състояние на детето. Когато в младостта заедно с черното се предпочита жълт и виолетов цвят, това може да означава ярка природа на драматичен актьор.
Ако черното е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Това означава повече или по-малко естествено желание да не се отказвате от каквото и да било и да запазите контрол над своите решения и действия.
Съчетание на черно и бяло. Това са две крайности – алфа и омега, начало и край. Ако белият цвят символизира границата между настоящето и миналото, вече известното, то черният е между настоящето и бъдещето, което не знаем.
Бяло. Както и черният цвят, е надарен с божествени свойства. С него се свързват представите за духовното, нематериалното, за другия свят, за безкрайното пространство и екстатичните, висши състояния на съзнанието. Това е синтез на всички цветове, затова той се явява „идеален“ цвят, цвят на „мечтите“.
В него е заложен многозначен смисъл, тъй като той едновременно предава и сиянието на светлината, и студа на леда. Но в психологическо отношение това е слабо информативен цвят, тъй като го предпочитат хора с най-различни, често противоречиви черти на характера.
Белият цвят обозначава детето във всеки човек – чистотата на неговите помисли и постъпки. Асоциира се с девственост и духовност. В същото време бялото е цветът на небитието. Но често се асоциира като светлина, включително светлината на творението. Цвят на началото, забравянето на миналото, на новия живот, указател на пътя. Предпочита се само в условия на изключителни жизнени ситуации.
При подрастващите – в периода на настъпване на полова зрялост (при пълна неосведоменост в тази област), продължително пребиваване в болница (често едновременно се предпочита черният цвят), промяна на местожителството, пълна смяна на начина на живот.
Белият цвят на сватбената рокля символизира прехода на момичето към ново качество – жена. Той означава едновременно чистота и целомъдреност на новобрачната и край на нейната зависимост от родителите, начало на ново семейство и смърт на девствеността.
Друга страна на бялото е яснота, безстрастие и рационалност, мъдрост, доброта и святост.
Тъй като бялото се възприема и като липса на цвят, изборът на бяло (в рисунка, дреха и т.н.), може да сочи за наличието на потиснати емоции. След като авторът е използвал всички други цветове, използването на бяло е знак за завършващ живот.
Неоцветените части (в рисунка) могат да сочат готовност за психологическа трансформация.
Червено. Този цвят (активен, сексуален, властен и волеви) се явява символ на мъжкия хроматизъм. От гледна точка на психологията може да означава жизненоважен въпрос, „горещ“ проблем, емоционално напрежение или опасност. Насочва вниманието на човека на външния свят, предизвиква възбуда, вълнение, безпокойство, повишава нивото на тревога. Символизира само физическа сила, той е лишен от духовност. Асоциира се с живота, силата, радостта, възбудата и любовта. В същото време символизира чувствена страст, гняв и насилие. Оказва стимулиращо въздействие върху двигателните функции и процеса на вземане на решение, провокира импулсивно поведение.
Заедно с увеличаването на силата на мускулите увеличава и скоростта на движения чак до суетност. Стимулацията на дейността, която той предизвиква, носи принудителен, насилствен характер. В началото на работа този цвят рязко повишава работоспособността, но след това доста бързо предизвиква умора и работоспособността спада.
Означава сила на волята. Олицетворява интереса към околния свят, агресивност, независимост, стремеж към постоянно движение, стремеж към съревнование. Служи като символ на власт, сила, неслучайно царе и императори са носили именно дрехи с червени оттенъци. Червената дреха обикновено е и несъзнателен стремеж да се предизвика у околните възбуда, и знак на определена готовност на нейния притежател да преживее възбуда (обикновено сексуална). Ако този цвят присъства в излишък (в дреха, в интериор, в рисунки и т.н.), това може да сочи гняв и потребност на някого да се отмъсти.
Ако любимият цвят е червен. Може да означава желание да придобиете богат опит и пълнокръвно усещане за живота от собствената ви активност, в каквото и да се изразява тя – самореализация, лидерство, сексуално удовлетворение. Характерен е за откритите и активни деца, живите, подвижните, възбудимите, непослушните. Високата работоспособност на хората, предпочитащи червения цвят, се определя от стремежа да постигнат успех, да получат резултат, заслужаващ похвала. Оттук и напоритостта и егоизмът. Интересите на днешния ден за тях са над всичко.
Ако червеното е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Може да означава физическо и нервно изтощение, прескачане в работата на сърцето, импотентност, фригидност, сурово потискане или упадък на половото желание. Хората, които се дразнят от червения цвят, обикновено имат комплекс за непълноценност, при тях има страх от кавги, склонност към уединение, стремеж към стабилност в отношенията.
Все още няма коментари