club50plus.bg

Един ден без зависимостите на съвремието

Прекарвали ли сте 2 часа на пуста зелена поляна? Далече от всякакви форми на цивилизация, ДОРИ от онези, които кътаме като съкровища дълбоко в чантата, джобовете и мозъка си. Два часа в съзерцание на слънцето, нюансите НА ХЛОРОФИЛА и себе си.

Вероятността в това време да ви се:
- допие кафе;
- допуши цигара;
- прииска да си проверите пощата в Интернет или кръгче из любимите сайтове;
- гледа телевизия;
- припие бира или концентрат;
- дояде нещо сладко;
- притрябва хапче;
- прииска друга разведряваща химия...

е повече от значителна.

Ако „не сте от онези които...", то просто пребъркайте джобовете си или преровете отново чантата си. Нямате пакет цигари, вафла, блистер с хапчета, кока-кола, мобилен интернет или нещо по-сериозно???

Не може да бъде!

Чантите са онези магически пространства, които в 20 куб.см. побират пълния набор от ежедневните ни страсти – тези, които грижливо поддържат живота ни жив, весел и поносим. С тях награждаваме себе си, за това че все още успяваме да го изтърпим и живеем някак си. Въпреки всичко.

Представете си един ден без удоволствията, успокоителните и развлеченията, които ни предлага цивилизацията

и без които просто не можем. Ден без дрогите на съвременността.

Един – единствен ден.

Ставате, плискате лицето си с вода и беж на работа! Пеша. Кафе – не, утринен блок по телевизията или радиото няма. Сънени схлупвате глава върху бюрото без интернет, FB, VBOX, SKYPE YOUTUBE и всички онези благинки, които ръсят живота с пудра захар между тази и онази задачка за деня. Времето минава без вестници, в пълна отдаденост на шефските капризи и тихото мрънкане на колегите. Така до обяд, когато хапването се ограничава до 1/5 от обичайно поглъщаната храна (широко разпространена дрога). Без захар, тесто и лакомства. Без цигара преди! Без цигара след онова, което правите обичайно в обедната почивка. Следобед – без бира, вечер – без ракия. Кино – не. Клуб или кръчма вечерта – също. Ако имате пристрастеност към други тънки удоволствия – абсурд. Беж обратно в къщи! Пеша. Вечер на свещи, съзерцаване плетката на жената (може и това да броим за пристрастеност), аскетична вечеря и вторачване в домашното на децата. Телевизия – не. Хапче за сън – в никакъв случай.

Ужас!!!

Помислете си без колко малко неща от цивилизования начин на живот можете да минете. Колко бързо ви се приискват, стават жизнено необходими и как всичките ви ежедневни радости се въртят около тях. Горният списък на съвременните форми на light дрога съвсем не включва твърде сериозните пристрастености, но и така става ясно, че ако ги извадим от живота си, не остава нищо. Без тях той изглежда сух, плосък и отвратителен като чорап, сготвен в собствен сос.

Това, обаче е нашият автентичен живот

Ни повече, ни по-малко.

Изчистен от декорацията, която цивилизацията е измислила, за да го направи поносим, смилаем и по-вкусен като всичките 1520 Е –та пред оцветителите, консервантите и подобрителите, съставляващи 98% от храната, която поемаме.

Дрогата във всичките и форми и в целия и разнообразен спектър се е сраснала с нас. Тя подменя дишането, храненето, любовта и утвърждаването на личността със синтетични заместители без нито една животворна функция освен тази на изкуствен подсладител. Щастие от 100% синтетика. То ни убива бавно, сигурно и безвъзвратно, защото кой от нас ще доживее до библейска възраст с толкова калиев бензоат в кръвта?

Заприличали сме на онези бледи аристократи,

които дълго и упорито приемали цианиди, за да оцелеят след отравяне. Или мушиците, живеещи в задушливите изпарения на нефтените кладенци. Дотолкова сме привикнали с отровите си, че ги сдържаме във всяка своя жива клетка. Дори сме изградили метаболитни механизми, за да им осигурим своето постоянно гостоприемство. Влизат в нас, въртят живота ни в центрофуга и излизат, за да освободят място за новата доза. Отмерват ритъма на съществуването ни от цигара до цигара, от кафе до кафе, от доза до доза.

Едва ли в света на електронното съществуване щастието може да се ограничи до семпли картини като например: слънчев лъч през френски прозорец плува в английския чай. Или в по-български вариант – македонска песен върху жарава и европейско по ски.

Ако преди 80 години щастието се е заключавало в неделния тъпан на площада, преди 40 – в забавната програма на ГДР и троянската сливова по Нова година, то днес науката го е издигнала до невероятни химически висоти. Днес то е изтънчен мазохизъм, пред който сипукото изглежда варварско, но удоволствията ни все още носят и онази варварска наслада, която ни разтърсва с всяка доза допамин в мозъка след поредната доза.

Тук-таме проглеждат обаче разни дребни радостчици, които макар и с електронни и химически аналози още събуждат полумъртвите ни мозъци:

Планински изгрев и морски залез, поглед на влюбени очи, пеенето с пълен глас под душа или тихичко – на детето, борш в киевска гостилница, ирландски танц, американски пейзаж с вятърни перки, френски художници, бразилски карнавал и индийски приказки, разходка по крайбрежната ивица, прегръдка на любим човек, аромат на билки привечер и...

Вие продължете списъка и колкото по-дълъг, толкова по-добре!

А! Щях да забравя:

Кисело мляко от смолянско – за здраве, дълголетие и радост на душата.

Стани четен автор без участие в награда