Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Отговорът е различен за всеки
Отвътре усещах взрива и изтичах навън. Нуждаех се от изтръскване, от изтупване на лудите мисли, които се правеха на коне и препускаха из кръвта ми – сгрешили я с някаква безкрайно широка и дълга ливада!Навън заваля. Прибра хората в къщичките им. Можех да си поплача даже. Какъв лукс! Разкош по светло време! Нямаш нужда се криеш и да гледаш надолу.
Мобилният ми телефон ме извести за съобщение.
„Щастлива ли си?" – разчетох под зимния дъжд. Що за въпрос? По-добре да бяха ме поканили на кафе или на кино... А да ме разпитват така неприлично... Но нали законът за толерантността още не е приет, могат да си правят гаргара с мен дори в почивния ми ден.
„Щастлива ли си?"
Ако се разговорят с касиерката от кварталния магазин, ще разберат, че напоследък купувам повече вафли и разни дребни сладки. Дори нездравословният чипс влезе в потребителската ми кошница?! А да наблягаш на сладичкото е сигнал, че сладостите в битието ти се губят.
Поради липса на подсладители загорчават гледаните сериали, чаят преди лягане, писането на имейлите с децата в странстнво!
Кучето ми би споделило, че не съм се отказала от разходките край стадиона и близкия парк. Само дето избягвам другите кучкари и си разговарям с дърветата и неуспелите да емигрират пилета.
„Щастлива ли си?"
Дъждът би им казал, че не намира за щастлива жена, която предпочита за нормално да върви бавно и почти закачливо под дъжда и да плаче.
„Щастлива ли си?"
Сещам се, че има-няма месец, зададох този въпрос на моя близка. И тя отговори, че ако внукът й е здрав и е с нея в съботите и неделите, ще е прещастлива. Цитирам ви точно отговора й: „прещастлива". На 45 години да свързваш удоволствията от живота в почивните дни с внука си... не е ли малко странно? Ама то за всичко си има оправдания, обясняващи обстоятелства. Припомням си, че тя преживя собствения си развод, развода на единствената си дъщеря, а за десерт сега гледа майка си – със симптоми на Паркинсон.
„Щастлива ли си?" – като кълвач ми удря по главата питането. Но явно кълвачът не е изнамерил червейчето, дето дълбае в мислите...
Спирам се и едвам се удържам да не хвърля на земята и да стъпча глезотийката, която се опитва да ми разиграва разпит насред следобедния съботен дъжд.
Поглеждам номера на подателя. Хоп, ново съобщение. „Мила, кацнах и след час и половина ще съм у дома. Щастлива си, нали?"
Още ли питате кой е подателят?
Клуб Плюс написа:
Преди почти 13 години
Печели първа поощрителна награда от инициативата Стани Четен Автор януари-февруари - http://club50plus.bg/life/news/2514-nagrada-stani-cheten-avtor.html
Румяна Колева написа:
Преди почти 13 години
Страхотно е. Браво!
silvia написа:
Преди почти 13 години
Srahotno originalno kato zamisal i pisane Bravo na avtorkata
Антонина Великова написа:
Преди почти 13 години
Есето е проникновено: звучи меланхолично, но отдолу откриваш и чувство за хумор и настроение, което не се предава лесно на тъгата.
Поздравления за авторката!
valentina stefanova написа:
Преди почти 13 години
O4AROVATELNO ESE NAPISANO OT JENA ZA JENI KOITO MOGAT DA GO RAZBERAT.
valentina stefanova написа:
Преди почти 13 години
O4AROVATELNO ESE PISANO OT JENA ZA JENI KOITO BIJA MOGLI DA GO RAZBERAT.
Румяна Колева написа:
Преди почти 13 години
Харесва ми този разказ, особено стила на Христина Панджаридис.
Вили Ненчева написа:
Преди почти 13 години
Хриси отново не изневерява на своя стил! :) Провокиращ към размисъл, изненадващ с уникалния поглед към дребните детайли от ежедневието. Но винаги насочен в търсенето на себе си... И в себе си. Благодаря ти, Хриси! Гордея се, че те познавам!
Илия Михайлов написа:
Преди почти 13 години
Колкото и миньорен да ни се струва тона на есето,ти безспорно си щастлив човек,Христина, защото щастието е възможността и способността да даряваш щастие на другите. С написаното и със споделеното, ти правиш точно това, и си щастлива. Нещастен е бил Робинзон преди да срещне Петкан...
Костадинка написа:
Преди почти 13 години
Накрая разбрах, че сте щастлива - всяко търпение бива награждавано. /та така и Вашето/
Иванка Велева написа:
Преди почти 13 години
Не познавам авторката на това есе,но то провокира в мен размисъл.Ако изгониш лудите мисли,ако спреш поривите на кръвта,ако изгубиш желанието си за живот,но живот кипящ и врящ от емоции и страсти/нямам предвид само любовни/-нима тогава си щастлив?Според мен-не.Сладките от кварталния магазин,чипса,сериалите,те запълват празнотата в живата ни.Няма лошо в това да се радваш,че внуците ще ти дойдат на гости,че децата са добре ,но това е само една брънка от веригата на щастието.Аз бих се почуствала много щастлива да бягам боса под дъжда ,но не за да прогоня лудите мисли, а за да могат да нахлуят колкото може повече такива в главата ми а конете да препускат посилно.Човек сам кове своето щастие ,никой не може да му го поднесе на тепсия.
Светлана Дичева написа:
Преди почти 13 години
Разказ-стихотворение, изповед, в която може да се огледа всяка жена. А финала? Сбъркан телефонен номер? Или жена, която е обичана, но плаче под дъжда.
СОНЯ СТАНЧЕВА написа:
Преди почти 13 години
ЩАСТЛИВА ЛИ СИ ,ПАНДЖАРИДИС НЕЗНАМ,НО РАЗКАЗА Е ПРЕКРАСЕН!
Катя Дакова написа:
Преди почти 13 години
„Щастлива ли си?"
Дъждът би им казал, че не намира за щастлива жена, която предпочита за нормално да върви бавно и почти закачливо под дъжда и да плаче.
Всички носим в себе си това, което ни прави щастливи и не знам ащо по-вечето от нас търсят някой друг да ги направи щастливи. Ако ти обичаш цветето, значи ли, че и то трябва да те обича? Малцина успяват да разберат, че са щастливи с това, което могат да дадат, а не с това, което очакват да получат!
Pavlina Ribarova написа:
Преди почти 13 години
:) Ne vijdam kakvo ima da se komentira, kogato neshto ti haresva. :-)
Нина Пенкова написа:
Преди почти 13 години
Много интересен разказ.Без да искам потърсих отговор и за собственото си щастие/провокира размисъл/.Това е една усмивка в забързания ми ден.Благодаря!