club50plus.bg

Светът има нужда от нашето добро настроение

Отминаха новогодишните празници, позамряха ентусиазираните възгласи и празничните звънчета от рекламите постепенно взеха да поутихват. Първите делнични дни след посрещането на Новата година за мнозина са като въздишка в самотна стая, която отеква дълго в ушите и в душите. Очакваме тези дни с мрачно предчувствие и често това е единствената причина те да се окажат точно такива. В дните около Новата година, телефонът ни час по час бръмчи от смс-и и поздрави. Светло е, приповдигнато, хубаво... А само няколко дни по-късно всичко се е сгромолясало и ако някой все пак ни звънне, е най-често или по работа или свързано с някакви задължения. Чувстваме тягостност, въпреки че само преди дни сме получили пълен запас от пожелания за здраве, добро настроение, късмет и именно в началото на Новата година би трябвало да ги притежаваме в най-голяма степен - все още цели и непокътнати. Но като че ли точно тогава много от нас усещат дефицита им в най-голяма степен.

Къде остана любовта ни към другите,

която така щедро раздавахме само преди няколко дни? Нали именно любовта е онова чудодейно нещо, което колкото повече раздаваме, толкова повече сърцето ни прелива от него. Защо тогава всички говорят за следпразнична депресия? Нима и любовта, и доброто ни настроение са били просто като гирляндите, които сега откачаме с досада от витрините и домовете си – шарени и бляскави, но изкуствени. Прибираме ги в кутии, за да се окичим пак с тях чак следващата година. Нима любовта ни е била само маскарад, а мине ли полунощ - след отварянето на шампанското и изиграването на дунавското хоро - каляската отново се е превърнала в тиква, конете в мишки, а ние в прозаични измъчени хора?

Отказвам да повярвам в това. Убедил съм се, че

дните ни са такива, каквито ние ги мислим.

Всеки един ден от годината е еднакво добър да обичаш другия и да му го покажеш. Всеки един ден в годината си струва да бъде изживян с радост. И ако споделяш това мнение, дните след празниците са още по-добра възможност да обичаш, понеже срещаш повече хора, тръгвайки на работа, виждаш и свои приятели, които са били при семействата си по празниците и имаш истинска възможност да покажеш наистина добро отношение, различно от това да напишеш общ смс на всичките си абонати с поредното клише, което забравяш, след като натиснеш бутона „изпрати".

Да, но как да бъде разбрано това, докато не се уточним

какво всъщност празнуваме.

Прасе ли колим или се дивим на раждането на Христос? Празникът на душата ли е или на стомаха? Лесно можем да проверим този въпрос. Никъде досега не съм чул да се говори за това, че някой е прекалил с любовта и вярата си по празниците, единици са светлите човешки истории, давани за пример, а в същото време отвсякъде ни заливат предупреждения и съвети как да се справим с новогодишните преяждания. Отвсякъде чувам за хора, на които им е станало тежко на стомаха, понеже са прекалили с храната и това май се превръща в тема номер едно, коментираме ли как сме изкарали. Историята се повтаря всяка година.

Докато празникът се съизмерва с изобилието на масата, нормално е веселието ни да трае колкото времето, необходимо да смелим храната и да поизтрезнеем от виното. Но ако празнуваме и нещо повече, никой не може да ни го отнеме, въпреки затихналите празнични звънчета, въпреки поруганите елхи, труповете на които надничат от контейнерите за смет. Понеже онова, с което ще сме се заредили, няма да е придружено от гаранционна карта, срок на годност и данни за производител. То ще е винаги с нас и ще ни топли, независимо от поизтънелите ни сметки, от намръщените ни колеги в работата, от януарския студ и киша. Понеже светът е такъв, каквито сме и ние самите, и от нашата усмивка зависи това доколко усмихнат или намръщен ще е и той.

Нека бъдем малко по-позитивни – светът има нужда от нашето добро настроение, защото той е като огледало, което отразява красиви или грозни образи според онова, което ние сме способни да виждаме в него!