club50plus.bg

Възможно ли е да приемем третата възраст без паника и съпротива

Тя изглеждаше толкова крехка, докато немощно се опитваше да се изкачи по стръмните стъпала на трамвая. Възпитана с историите за Тимур, без колебания скочих да ѝ помогна и да я настаня на моето място. Тя остави торбата до себе си, въздъхна доволно и се огледа наоколо.

Беше понеделник сутрин през ноември – мрачни сиви шлифери и тъмносини ученически престилки владееха пейзажа. Затова се изненадах, когато бабата избухна в смях. Не се сдържах обаче, и, заразена от искреното ѝ веселие, се усмихнах.
Тя се обърна се към мен и коментира:
„В този трамвай май само аз и ти сме млади."

Съгласих се без увъртания.
„Когато прехвърлиш 90-те – обясни ми тя шепнешком, сякаш споделяйки езотерична тайна – не ти остава нищо друго, освен да наблюдаваш живота и да се смееш. Истинската младост започва, когато наистина остарееш."

Никога не забравих тези думи и си обещах, че някой ден, когато и аз стана баба, ще учудвам околните със същия весел смях. Нека мислят, че това е сенилност – аз просто ще се забавлявам.

Лесно беше на теория, когато бях на 19. Днес, прехвърлила 50-те, започнах да развивам неприязън към огледалата. Нетипично за мен, вече се заслушвам и в новинарските емисии, когато заговорят за възрастта за пенсиониране. Реших да събера изгубените си по време на дългата си кариера трудови книжки, небрежно оставени при отдавна забравени работодатели.

Дали не ставам параноична?

Казват, че в днешно време остаряването е по-трудно от всякога, защото живеем в епоха, издигаща младостта и красотата на пиедестал, а буксуващите по цял свят пенсионни системи не дават много основания за утеха.
Това твърдение ми напомня за носталгичните твърдения за „доброто старо време", толкова типични за третата възраст.

Да навлезеш в „златните си години" не е била лесна задача през който и да било век. Страхът, че ще си немощен, безпомощен, самотен и беден е спохождал всяко човешко същество. В Средновековието са смятали, че старостта е наказание за извършените грехове, а истеричните опити на алхимиците да открият Фонтана на младостта доказват, че и на тях не им е била приятна гледката на посивяващите им бради.

В древен Рим Хораций пък пише, че хората над 60 страдат от физическа и умствена дегенерация и са способни единствено да критикуват по-младите от тях.
Дон Хуан, индианският мъдрец от книгите на Кастанеда предупреждава, че

остаряването е най-трудното предизвикателство за воѝна

Така че изглежда страховете ми от предстоящите рождени дни са по-скоро правило, отколкото изключение.

Чаровно арогантната гордост на младите и красивите им позволява да забравят, че някой ден и тяхната коса ще побелее, а тялото ще изнемощее. И когато тези промени станат факт, изпадаме в паника. Но винаги се намира една весела баба в трамвая, която на ухо да ти разкрие тайните на старостта – стига да отделиш секунда да я изслушаш.

Опитвам се да не се самобичувам, и признавам, че страхът ми да остарея е естествена част от живота. Промените плашат. Нима когато бях на 12, не изпаднах в истерия, че вече се превръщам в жена? Преодолях притесненията си и с изненада открих, че да не си дете определено има своите плюсове.

Мога ли да повторя този процес сега, когато скоро ще прехвърля прага на старостта?
Една изтъркана от честа употреба поговорка гласи – „Господи, дай ми сили да понеса това, което не мога да променя, решителност да променя това, което мога да променя, и мъдростта да различавам едното от другото."

Да, има промени, които просто трябва да преглътна

Каквото и да твърдят телевизионните реклами, бръчките по лицето ми няма да станат по-малко. Вече няма да събирам възхитени погледи на плажа, и не мога да си позволя да изляза без сутиен.

Заблудени сме от оптимистичната поговорка „никога не казвай никога" и ни е толкова трудно да приемем промените. Да, има неща, които няма да се повторят. Но обратната страна на монетата е, че не ми се налага тепърва да търся себе си, да изграждам житейското си верую, да преживея притесненията на първия работен ден, а и трябва да призная, че критиките, на които ставам жертва, изглежда са загубили отровата си, с която ме омаломощаваха, когато бях на 20.

Вече знам какво мога, и какво не мога да постигна, кого харесвам и кого – не, и не страдам от истеричната нужда да се харесвам на всички.

Възрастта ни носи стабилността на самоувереността

– тайната е просто да приемем минусите ѝ без съпротива. Може и да звучи изненадващо, но изглежда, че нежната половина на човечеството ще е по-склонна да се съгласи с мен.

Наистина, мъжете като цяло нямат нищо против бирените коремчета, които изникват след 30-те, докато ние сме склонни да спорим с огледалото дори и на 70. От друга страна обаче, жените прекарват живота си в изграждане на социални мрежи.
Приятели, роднини, познати – нашето малко „племе" определя кои сме ние, докато мъжете са се вторачили в широкия свят и това неизменно ги прави по-самотни и уязвими.

Поне така твърди д-р Сюзан Нолън-Хоексема, професор по психология от Йелския университет.
Тя изтъква, че с възрастта животът на жените не само не се влошава, но обратното. Случаите на депресия, нервност и самоубийства са значително по-редки сред по-старите жени. Според учените, това се дължи именно на социалните връзки и умения, които нежният пол изгражда с годините.

Подкрепата на приятелския ни кръг и роднините ни дава куража да изследваме нови пътища и да приемем промените, настъпващи с нас.
Надявам се това да е вярно.
Какво друго освен близките ни

ще ни помогне да приемем старостта?

Да загърбиш някои лоши навици и да прегърнеш по-здравословен начин на живот не би навредило. Не е късно да наблегнеш на зеленчуците и плодовете, да покараш колело, да поплуваш. Милиони видове полезни хранителни добавки разчитат именно на бейби бумърите, които след бурната си младост решават да престанат да съгрешават спрямо тялото си.

Тъй като никога не съм била атлетичен тип и велосипедът не ме привлича, се заинтересувах от психологичните и интелектуални техники, които ще ми помогнат да остарея с финес.

Споменах за нарасналата ми самоувереност, но какво да ви кажа – не бях съвсем искрена.
Някои стрелички на третата възраст успяват да ударят в десетката и да подронят самочувствието ми. Разбира се, най-силно засягат критиките на огледалото. Освен това забелязах, че с възрастта сякаш ставам невидима.

Жените рядко заглеждат представители на срещуположния пол, докато мъжете често подсвиркват, обръщат се след по-чаровните дами, демонстрират открито своето възхищение. Затова и ние сме по-разглезени и забелязваме с горчивина отдръпването на вниманието. Да не те забелязват обаче има своите плюсове – вече не се притеснявам толкова, че минаващата през локвата кола ме е изпръскала до ушите, нито пък една бримка в чорапогащника ще ме принуди да дам заден ход към дома си, когато закъснявам за среща.
Повече ме плаши твърдението, че

когато остареят, дъщерите заприличват на своите майки

Още като дете си подчертах навиците, които няма да си позволя да развия.
Сега забелязвам, че ми е необходимо усилие на волята, за да се въздържа.
Носталгията по „доброто старо време" е един от капаните, в които трябва съзнателно да внимавам, за да не попадна.

Преди две седмици попаднах на предаване по телевизията, излъчващо новини от времето на Тодор Живков. Усетих се, че въпреки че не съм любител на синия екран, съм се вторачила в картината. Имаше нещо толкова успокояващо в този глас от миналото.

Я се стегни! – казах си. Интелектуално погледнато, не копнея по дните на социализма. Просто ми се иска да съм пак дете и да се завърна у дома.
Превключих канала.

Че как ще живея без компютър, интернет, мобилен телефон? Когато ме завладее носталгията по миналото, си напомням неоспоримите плюсове на съвремието.
Трябва да призная обаче, че с възрастта закостенявам. Нямам профил във фейсбук – ей така, напук. Дъщеря ми учудено повдига вежди, но не коментира. Налага ми се да използвам нейния акаунт.

Просто някои промени, неизвестно защо, събуждат в мен старчески инат.
Казват, че за да останеш млад по душа,

трябва да държиш съзнанието си отворено

Опитвам – но в известни граници. Няма да започна да слушам рап (това ли бе модерно сега, или съм изпуснала някоя и друга годинка от развитието на музикалната сцена?).
Дълбоко в душата си се надявам да се завърне стила на обличане от 60-те, за да имам оправдание за ексцентричния си гардероб.
И все още бих гледала до безкрай „Войната на таралежите."

За сметка на това, мога сама да инсталирам своя Windows, нямам нужда някой да ми обяснява какъв лаптоп да избера, нито за какво служат тези копчета на мобилния телефон. Не е важно какво харесваме и какво – не, на модерната епоха. Въпрос на личен вкус е. Това, което е от значение обаче е да не зачеркнем 21-ви век за сметка на „добрите стари дни". Някъде четох, че

душата е млада, докато учи, а тялото – докато правим секс

Затова смятам най-после да сбъдна две от детинските си мечти – да се запиша на курсове по испански, и да напиша книга.

Не че това ще премахне някоя и друга бръчка. Но да скочиш в неизследвани пространства ни зарежда с ентусиазма на младостта.
Моята крачка в тази посока може и да не звучи особено рискована и смела, но ми помага да приема, без да се мръщя, поредната болежка в ставите.

А след някое и друго десетилетие ще се науча да се смея както бабата от трамвая.