club50plus.bg

В търсене на усещането за переспектива

Разговарям с професионална приятелка – работим у дома на компютъра и си споделяме грижи и гледни точки, обменяме информация. Така сме свикнали ниe, част от работещите българки, че вече не се отделяме от компютъра. Пред него си пием кафето, докато чакаме да ни отговорят на имейла, между няколко написани реда отхапваме от сандвича, дъвчем с условния си рефлекс каквото е между зъбите ни, и не спираме да пишем.

Ноктите си правя, докато "танцуват" пръстите ми по клавиатурата, около мен купища бележчици с мейли, телефони, файлове, имена на кого ли не и откъде ли не.

Как ми минава времето в безспирно сърфиране между задачите

от вчера, днес и утре, без да ставам от мястото си пред компютъра, това вече съм го приела като обикновено ежедневие. Понякога пиша и нощем. Даже по цяла нощ. Тогава е най-тихо около мен, никой за нищо не ме търси, нищо не отвлича вниманието ми и най-добре се съсредоточавам. Тогава, открила съм, че пиша най-добрите си "шедьоври". Там, пред компютъра, взимам и решенията си, докато смълчаният екран ме гледа търпеливо и със скрито любопитство очаква моето откровение. Концентирам желанието си, изолирам странични дразнения, вярвам, че нещата, както си ги замисля, ще се случат и всичко ще си дойде на мястото. За разнообразие и прескачайки от една тема към друга, дъвча от шоколадовите си пуканки и пиша ли пиша. Чрез компютъра взимам своите интервюта от онези, които са абсолютно интригуващи масата хора – от моделки през чалга певици, до бизнес дами, споделящи със задоволство успешната си работа, в търсене на смисъла на живота и на препитанието си. Ако успеем повече да се сближим, ми споделят по нещо и от личния си живот, ако преодолеят тайното си раздразнение, неудовлетвореността, обидата, ако са пренебрегнати, унижени и напуснати. Все неща от живота и за бедни и за богати, за млади и за стари.

Всяка епоха има свои женски символи.

Пикантният сексапил на Мерилин Монро напомня за разточителния стил от 50-те. Или за формите на Бриджит Бардо, онзи незабравим секссимвол от 50-те и 60-те на миналия век. После дойдоха 80-те с най-ярката визия на Даяна и нейният неспокоен живот. Светът узна за хранителните й смущения наред с всичко друго от личния й живот от началото с Чарлс до края с Доди Алфайет. Нейният живот обобщи глобалните промени и динамиката на 80-те. Сега погледът се фокусира върху Парис Хилтън и Бритни Спиърс, от смесица на маркови стилове до абсолютен кич, от слава и пари до затворническа килия и психиатрични клиники като среда на тяхното леко налудничаво поведение.

Дали ти харесва, или не можеш да ги понасяш? Е, това е духът на първото десетилетие от това хилядолетие.
Каквото и да ме вълнува от света и у нас или вътре в нас – все на компютъра си го изливам, споделям, описвам. И изпращам.
После, за да се разтъпча или да наблюдавам живота отвън, вървя пеша по дългите мръсни задръстени улици на града ни. Вглеждам се в красивите противоречиви лица на младите момичета, скучаещи в празните бутикови магазини, където понякога влизам. Не толкова стоката там ме интересува, а разговорът, който започвам с тези момичета. Те знаят, че съм случайна клиентка и започват да ми обясняват, споделят, признават лични неща, описвайки свои преживявания – от безпаричието, любовите им, хранителните си диети.

През всичко това прозира скуката им. Дали се натискат епилептично в дискотеките, или са били цяла нощ със своя партньор – цял ден имат време да премислят, какво им се случва, докато седят кръстосали крака на един стол в ъгъла на празния им магазин. Поне имат време да мислят. Подавам им вестник, казват, че не си купуват вестници. Но понякога си взимат модно списание, където откриват своя печеливш микс за външния си вид. Включващ цветове, настроение и провокативни въпроси за секса и любовта. За водопадите от лъскави коси и излъчвания на съвременната жена, която е сигурна в себе си и знае какво иска. Така поне твърдят те. Нали е важно днешната българка да намери себе си, да се определи и да постигне вътрешен баланс, сигурност и увереност. С една дума – да постигне вътрешен комфорт.

За да поддържам разговора си с момичетата от празните бутикови магазини, започвам да обсъждам не книгите, а дрехите, които предлагат. Яркото привлича, затова е по-предпочитано от онази маса от всякакви убити и безизразни, неопределени полуцветове. Чували ли са за изящния моден символ – стилната малка черна рокля на Коко Шанел? Не са чували за нея. Жалко. Продължавам. Сивото и черното може да са модерни, но не са бляскави. А наситените нюанси те карат да се чувстваш добре на подсъзнателно ниво и да те настроят позитивно към себе си и към другите. Ако приложиш тази логика в гардероба си и към цялата си личност, ще видиш резултата. И ще се изненадаш от него. После идва ред на високите токчета. Те са златен стандарт. Ако искаш да си женствена и неустоима. Та нито една старлетка /холивудска звезда/ няма да намериш снимана с обувки с по-нисък от 12-сантиметров ток. И това ги прави секси, дава им усещане, че светът е в краката им, че нещо може и да прочетеш в погледите им. Контакът е супер важен.

Сега младите не умеят да общуват, да са внимателни,

да излъчват стил и миловидност, да говорят изискано и интересно. Макар и говорейки за обикновените неща от живота. Та те също са важни. Като онези момичета от лъскавите корици на списанията. Те гледат право към теб. Изражението им излъчва сила и увереност. Сякаш очакват незабавно да им отговориш и да кажеш как ги намираш.
Добро попадение в личния им живот е, ако умеят да открият точната си визия. – Обръщам се към момичетата от магазина. -Например "сладка и сочна" би било входен билет за представяне на социалната им сцена, да бъдат видяни и запомнени. Пожелани и поканени да останат.

Продължавам нататък. Момичетата от празните бутици се оживяват. Започват активно да говорят, да обсъждат, да показват това и онова. Разговорът ги увлича. Те го желаят. Досега не са се сетили да обсъждат тези неща помежду си, да събудят сетивата си и да говорят за нещата, които виждат и усещат по този начин. Още повече с жена, която е на възрастта на техните майки, очевидно все забързани през деня и толкова уморени вечер у дома, че не им остават сили и желание да поговорят с вече порасналите си момичета.
Продължавам да насочвам разговора. Установявам, че накъдето и да тръгна, те, момичетата, с готовност ме следват. Имат интерес навсякъде, където ги привлича животът.

Изисквай от себе си, но и се забавлявай – продължаваме. И се възнагради. Защото усилията се заплащат. Нали знаят, че и най-красивите жени по света не постигат целта си без пълния арсенал на козметичната индустрия, дори за да излязат красиви само на една снимка. Без грижа и грим можеш да обядваш с приятелите си. Но, ако имаш желание да направиш някъде някому впечатление, сложи цветове, приложи изкуството на макиажа, вдигни с няколко мегавата обема на косата си. Усмихни очите си и тръгни смело напред.

Уроци за нещата от живота. Досега неказвани от вечно бързащите, изнервени и изцедени от трудностите на живота майки. Затова и не са звучали като особено значими. Но те вършат работа в ежедневието.
Виждам го в признателните очи на момичетата, с които съм поспряла да поговоря. Като се замисля, какво се случва в нашия град и навсякъде по света. Как живеят порасналите ни вече деца, тръпки ме побиват от тревожна грижа за бъдещето им. Дали са продавачки в магазин, или сервират по кафенетата, разчитат не толкова на заплатата си, колкото на бакшиша, каквото и да са учили, дотук са стигнали. Дано се изкачат по личната си стълбица в попрището на живота. Дано им стигнат сили, воля и хъс. А тези срещи после ще опиша с помощта на компютъра. Там, където е моето откровение, ровейки в смисъла на живота, в търсене на усещането за перспектива.