club50plus.bg

Опит, толерантност, склонност към усъвършенстване и лоялност –
качества, които при младите са рядкост

 

Ние ви предлагаме работа в млад и амбициозен колектив, а очакваме от вас желание за развитие, енергичност и крайна мотивация.
Изискванията са задължително висше образование по специалността с минимум 3 години опит на подобна длъжност, отлично владеене на чужд език, компютърна грамотност.

Това е най-популярното клише от обявите за работа, които могат да се видят в специализираните интернет сайтове. Работодателят предлага винаги млад екип и търси човекът-чудо, който на 20 години трябва да е завършил висше образование и вече да има солиден опит зад гърба си. Английският пък е задължителен даже за обущарите.

Наскоро питах приятел-банкер защо банката е пуснала обява за човек за копирната машина на английски език, а той така и не може да ми обясни. Само се оплака, че търси млади хора, но те не искат да дойдат и за 1500 лв. месечна заплата.
Този мой приятел е на 46 години и осъзнава, че

младостта съвсем не е панацея

нито в банкирането, нито в която и да е друга професия. Точно обратното. Хората на възраст, която се доближава и надхвърля 50-те, са може би най-добрите служители – отлично смазана „машина" за дейността, за която са назначени.

А в същото време се оказва, че много хора с опит на тази възраст са безработни и проблемът е в отношението на работодателите, които не могат или не искат да назначават работници на такава възраст. Най-често те се отказват от услугите на опитните хора с мотива, че трябва да им плащат много.
„Защо да взема един възрастен и да трябва да му плащам 1500 лв. заплата, като мога да наема двама-трима стажанти на 300-400 лв. заплата?"

В моята професия съм срещал неизброим брой подобни случаи и никога, ама абсолютно никога, този подход не е сработвал. На първо място защото младеж назначен на 400 лв. заплата обикновено не му пука за нищо, камо ли за доброто на фирмата, и на второ, защото в по-засуканите професии никой не идва за 400 лв. заплата, даже и да е на 15 години.

Най-голямото предимство на служителите над 50 безспорно е опитът. Колкото една фирма има по-дълга история, толкова

опитът на служителите

има по-голяма тежест. Опитът съвсем не се равнява на стажа, особено когато правиш едно и също нещо, но той се трупа прогресивно, когато минеш постепенно през цялата йерархия в службата и съответно знаеш всичко за дейността на компанията – от най-дребния детайл, до най-важната система. Такъв опит човек на 25 години не може да натрупа. Няма как да стане.

Опитът от своя страна дава пряко отражение на производителността на служителя, независимо дали е зает в производство, или се занимава с научна или развойна дейност. Това, че знаеш всичко, ти дава предимство по отношение на скоростта на решаване на задачите и освен това чувствително намалява грешките. С годините просто не допускаш такива. А по-малко брак в работата на служителите автоматично означава, че фирмата ще има доста по-добри финансови резултати.

Затова е добре всеки работодател да гледа на работника си и от тази гледна точка, когато се чуди как да спестява от заплати. Защото както са казали англичаните „евтиното винаги излиза скъпо".
Опитът води след себе си друго изключително ценно качество на възрастния служител –

навикът да се дообразова

Хората над 45–50 години са изградили своя вътрешна система за справяне със задълженията в службата и в основата ѝ почти винаги е навикът да се запознаваш с всичко ново в твоята област. Не само в тясната си специалност, а и в съответния бранш. Тази склонност към самообразоване се е превърнала с години в необходимост и е в основата на правенето на кариера.

В същото време младите, които тепърва са постъпили на работа на същата или сходна позиция, не само че дълго време не се дообразоват, а обикновено минават минимум 6 месеца, докато успеят да свържат практиката с теорията от университети и техникуми. Което от своя страна означава, че работодателят плаща първите месеци на младите си служители не толкова за свършена работа, а за пре- и доквалификация, с което те да започнат да са полезни.

През това време, както можете да се сетите, работата на младите реално се върши от по-възрастните служители във фирмата.
Разбира се, тук в никакъв случай не искам да заставам на крайната позиция, че е лошо работодател на отглежда кадърни кадри от „ученическата скамейка". Това е полезно, но и много скъпо удоволствие.

Третият голям плюс на 50 годишните служители е свързан с

отношението към партньорите

от други фирми и вътре във фирмата. Опитът и в този случай се оказва неоценимо предимство.

Възрастните служители имат много по-гладка и безпроблемна комуникация с евентуални контрагенти. Това е златно качество за професии, при които нещата зависят изключително от преките продажби, реклама, както и най-вече в сферата на услугите. Тук трябва да имаш желязна самодисциплина, нужния такт, опит в установяване и поддържане на контакти, светкавична съобразителност и усет за водене на преговори. Всички тези неща стават по-добри с възрастта, точно както старото вино.

Може би това е причината на подобни позиции във фирмите възрастните служители да преобладават, с малки изключения разбира се, защото има и млади хора, които с амбицията си могат да компенсират повечето недостатъци на възрастта си.

Рутината в дейността и шлифовката в отношенията с контрагенти от други фирми, естествено дава отражение и върху отношенията на хората над 50 вътре в колектива,

спрямо колегите

Обикновено те са по-неконфликтни, което също е важно качество. Неконфликтността не бива да се бърка с обикновеното лакейство, което не познава възраст. Това е поведение, изградено с годините и натрупаната житейска мъдрост. При някои е вродено, но това е при много малък процент.

Склонността да не се създават конфликти и да се избягват такива помага много на работата на целия колектив. Това качество пази от взимане на прибързани решения и наистина пасва на клишето „сплотен екип", което използват фирмите за подбор на персонал.

Неконфликтността върви ръка за ръка с толерантността. Служителите над 50 обикновено са крайно толерантни към по-младите си колеги след като ги опознаят. Това качество се обяснява с факта, че възрастните вече са стигнали до или близо до апогея в своята професия. Някои от тях са на позиции, от които няма накъде повече да се расте и единственото, което им остава, е да ги защитават, което правят лесно, защото както знаем – имат достатъчно опит във всяко направление.

Може би нарочно на последно място съм оставил най-важното според мен качество на хората в службата, които са около 50-те –

тяхната лоялност

Дълъг стаж и кариера в дадена фирма се прави именно с вярност към работодателя, а той от своя страна изключително много цени това качество.

Да усетиш, че определен служител ти е верен, означава че не само можеш да разчиташ на него по всяко време и във всеки един случай, но че и няма да те подведе, защото ти вярва. Това е свойството да се разбираш с някого само от една дума, без излишни обяснения, изясняване на детайли и презастраховане.

Това обикновено го могат само и единствено служителите с опит и дълъг стаж, които вече гонят 50-те или са ги минали. Това са хората, които не само обичат своята професия, но обичат и фирмата в която работят. Те при почти никакви обстоятелства няма да напуснат за повече пари, да рискуват кариерата си и да предадат доверието на работодателя.

А всъщност доверието е на първо място!