Чували сме името на Павел Вежинов и го свързваме предимно с романа „Нощем с белите коне”. Малко са онези, които истински познават твореца. Павел Вежинов е литературен псевдоним на Никола Гугов, родил се преди век на емблематичната дата 09 ноември в София. И неговият живот, подобно на повечето български писатели, не е никак лек. Записва се за студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където учи философия, а през 1944 година заминава за фронта. Работи като редактор на вестник „Фронтовак”, а след войната е заместник главен редактор на в. „Стършел” и сп. „Септември”. Освен литературните си занимания той е здраво свързан с киното. По негови творби са направени няколко стойностни кинопродукции.
Първи стъпки в литературата
Макар и все още невръстната си възраст през 30-те години на ХХ век той активно се захваща с писане. Първият му сборник с разкази „Улица без паваж” е насочен към живота в столичните бедни квартали. За разлика от първия, вторият сборник – „Дни и вечери” се фокусира върху други лица от градската действителност. Това е и първият му по-сериозен опит в белетристиката, към който се връща в по-късните си разкази, писани през 60-те години („Дъх на бадеми” и „Момчето с цигулката”). Градът се явява основен топос и в романите му – „Сухата равнина”, „Нощем с белите коне”, „Синият залез”.
Основни теми
Вежинов се интересува от теми като самопознанието, философското тълкуване на битието, отношението между разум и интуиция, нарушеният диалог между поколенията, преодоляване на ограниченията, които самите ние си поставяме и не съумяваме да преодолеем.
Домът в прозата на Павел Вежинов
Белетристът изследва живота на хората в големия град и на фронта, като подхваща и темата за отношенията между поколенията. Според него диалогът между тях по-често е невъзможен и е централен проблем в „Момчето с цигулката”, „Нощем с белите коне” и „Баща ми”.
В разказа „Момчето с цигулката” детето стига до престъпление заради отношенията с бащата в на пръв поглед образцовото семейството. Още по-крайни са измеренията на отчуждението и неразбирателството между бащата и сина в разказа „Баща ми”, в който бащата се влюбва в приятелката на своя син, а младият човек отмъщава на постъпката му, като блъска човек. Именно липсата на диалог между поколенията е причина за необмислени постъпки. И в двата разказа родителите са виновни за това, че са подтикнали децата си към злото, а те водени от младежка наивност, са се поддали на гнева, който се оказва разрушителна сила.
Бариерите, които не можем да преодолеем
През 1976 година Вежинов пише своята повест „Бариерата”, в която е видян интересът на белетриста към странното и необяснимото у човека. Героинята Доротея е различна, тя не прилича на останалите и именно това й позволява да лети на крилете на своите мечти. Смъртта й в края на творбата показва, че човек не лети, защото не вярва, че това е възможно, не получава любов, защото не й позволява тя да достигне до него. Това е и равносметка на прекършения човешки живот. Именно нейното невписване в приетото за нормално човешко поведение изтъкава цялата рамка на повестта.
Последни творби
Последният му завършен роман е „Везни” от 1982 година, в който намират отражение психологическите проблеми и са синтезирани размислите на твореца за човешкия живот. На следващата година в сп. „Съвременник” е отпечатана новелата му „Дълъг летен ден”.
На 20 декември 1983 година белетристът внезапно умира, като за своя жизнен път ни остава богато литературно наследство.
Все още няма коментари