club50plus.bg

Изидора Петрова Габе е родена на 28 август 1888 г. в с. Харманлък, близо до гр. Добрич. От малка тя не харесва пълното си име и  предпочита да се обръщат към нея умалително с "Дора". Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич... 
И чаках аз с измъчено сърце,
към щастието поглед устремила -
и чаках го с копнеещо сърце -
сърце ми жажда беше изсушила.
И то дойде и с ангелска ръка -
и дивни се понесоха акорди.

И то дойде. Затворила очи -
от рози дъх аз сещах възхитена;
в неземен сън, затворила очи,
неземен химн аз слушах упоена.

От малка Дора е изключително чувствителна и сетивна личност, може би и това предопределя любовта й към поезията. Пише от ранна възраст, публикува и омайва всички с нежните си стихове.
От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл", „Златорог, „Полско-български преглед", „Демократически преглед", „Листопад", „Добруджански преглед", „Изкуство и критика" и др., във вестниците „Слово", „Епоха", „Вестник на жената", „Свободна реч", „Зора", „Женски глас", „Мисъл", „Съвременник", „Вестник на вестниците", „Дневник", „Заря" и др., в детските периодични издания „Светулка", „Детска радост", „Детски свят", „Другарче", „Детски живот", „Росица", „Славейче", „Весела дружина", „Прозорче".

Но това е просто статистика . Нейната личност е далеч повече от статистика и брой стихотворения. Съвременниците й често я споменават редом до другата голяма поетеса Елисавета Багряна, като под сурдинка говорят за тяхното вечно приятелство- съперничество, както в творчеството, така и в личния живот.

Дълги години Габе е вярна спътница на Боян Пенев, докато на хоризонта не се появява Елисавета и, както става често, омайва най-близкия човек на чувствителната Дора. Това е тежък удар, защото освен съпруг тя загубва и приятел.

След смъртта на Боян Пенев Дора Габе продължава напред. Преминала 50-те, тя цъфти и се радва, както на добър творчески живот, така и на разцъфтяващо лично щастие. Това се дължи на връзката й с Александър Ликов. Малко преди сватбата им, близки приятели решават, че е крайно време двете първи дами на българската поезия отново да си подадат ръка. Ръка подава Багряна, но не на Дора Габе, а на бъдещия й съпруг - Александър Ликов. Вместо да мине под венчило с годеницата си, той се врича във вечна любов на изкусителката Елисавета.

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени...
И ти до мен - и щаст'е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата -
и трепетно притисках аз ръка
до твоята... Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди...
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?

Дора е ранима е този удар е повече от това, което може да понесе. Но го понася. Събира се и продължава да твори. Повечето й творби са адресирани до най-малките. . Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца и принадлежат към класиката на детското литературно наследство. В тях тя влага цялата си любов и красота на душата си, като се старае да не носят следите на наранените й чувства.

Дора Габе се прощава с живота на преклонна възраст, напуска го сама, но до край запазила своето великодушие и изтънченост.