club50plus.bg

 Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка.    

С това четиристишие започва ботевото стихотворение "Хаджи Димитър", Жив е той, жив е - това са думи, които всеки българин изрича, почитайки паметта и героизма на всеки един герой, който живее в сърцата на нацията. А Христо Ботев е един от най-големите.
На 25 декември  1847г. по стар стил или 6 януари 1848 н.с.  в  будното балканско градче Калофер се в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева се ражда Христо Ботев. Той е първият им син. 
Бащата  Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години и Христо започва да учи в Карловското основно училище. През 1858 г.   Семейството на даскал Ботьо се завръща в родния Калофер и Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща. Майка му обича да пее народни песни и момчето я слуша в захлас, в захлас слуша и разказите за хайдушките подвизи. Пред очите му е целият живот на българина и така се оформя и неговия характер, отношението му към родното, към свободата и човешките взаимоотношения.
През юни 1863 г.  Завършва калоферското трикласно училище. През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. В Русия Христо се докосва до руската литература и творбите на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов оказват силно влияние, както върху творческия му натюрел, така и върху личността му. В Русия са и първите поетични опити на младежа. През септември 1865 г. Христо Ботев е изключен от гимназията с аргумента, че демонстрира  липса на интерес към учебната програма. Това донякъде е така, но Христо чете много странична литература, поглъща томове книги и трупа знания. По същото време е и тясното му свързване  с руските революционни среди. През януари 1867 г. баща му заболява, което  налага завръщането му в родния град. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от Петко Рачов Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев — „Майце си“.
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.

Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители, братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за чистач. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букуререщ

На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли се жени за Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година, съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. 
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Христо Ботев.

На 5 май 1876г . Ботев здава бр. 1 на в. "Нова България", където излизат съобщения за Априлското въстание,в организацията на което поетът играе голяма рола, развива трескава дейност по организиране на четата, взимайки решение да стане войвода.На 13 май се сбогува с близките си и без да им каже накъде отива,  се отправя към Гюргево. На 16 май  от Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки".На 17 май    Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва"  пише поетът-революционер в писмото до БРЦК. "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" това са думите, които той изпраща до жена си Венета. На Радецки заставя капитана  да спре на българския бряг при Козлодуй, където 205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.
Ден по-късно, на 18 май  е  първият сблъсък на четата с турски войски в местността Милин камък. На следващия ден,19 май , четата е на Веслец и се  готви  за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.
1876 г., 20 май (1 юни нов стил) води се последното тежко и гибелно сражение. Вече се смрачава, когато   единичен куршум пронизва фатално Ботев в гърдите. Отнет е един живот, отнета е една пътеводна звезда, която окрилява българите. Но примерът му бива продължен и паметта му остава да свети.

Завет

• Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е продал совестта си и перото си на японците, на абисинците – тава е се едно, – и помолете публиката да го не слуша и да не принимава думите му за факти. Разбира се, че публиката има свои слабости, следователно, вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място, сте длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: "сахарчица", "халвица", "високоблагородия" и пр.

из "Длъжностите на писателите и на журналистите"

• Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои.

из "Народът – вчера, днес и утре"

•  "както за една личност отделно, така и за цял народ въобще – за да може той да се развие и да достигне до известна степен в своето нравствено и материално благосъстояние, – преди сичко е потребно такова едно условие, което се нарича свобода; а защото това условие не съществува у нас, то и никакъв прогрес, като-речи, е невъзможен".

из "Единственото спасение на нашия народ е в революцията" 

• Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!

— из писмо до приятели

• Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.

— из негово писмо

♦ Използвани са данни от Уикипедия