club50plus.bg

Рядко съм присъствал на драматичен спектакъл, след чийто завършек бурните аплодисменти на зрителите да се придружават с не по-малко бурни възгласи „Браво!"

Автор: Манлио Сантанели
Превод: Аве Иванова
Режисьор: Валентин Ганев
Сценография: Красимир Вълканов
Музика: Слав Бистрев

 

Участват: Невена Мандажиева и Владимир Пенев

 

Къде: Театър 199
Кога: 25 май, 2 и 20 юни от 19:30 ч

На подобно събитие присъствах наскоро в Театър 199, на чиято сцена бе представена пиесата на Манлио Сантанели Кралицата майка, постановка на известния актьор Валентин Ганев. Възторгът на публиката се засили, след като Владимир Пенев падна на колене пред своята сценична партньорка и целуна ръката ѝ.

Тя, Кралицата майка от представлението и Невена Мандаджиева – в живота, се посмути, макар „примадонството" да е абсолютно неприсъщо за актрисата. А всъщност жестът на Владимир Пенев бе знак не само на колегиално кавалерство, но и на нескрито признание за изключителното изпълнение на актрисата, на което до голяма степен се дължи и успехът на постановката.

По думите на френския драматург Йожен Йонеско в пиесата „става дума за смъртоносна схватка между майка и син“. Майката е успяла да си изгради свой илюзорен свят, който осмисля самотните ѝ старини. Затова и има основания да не допуска до себе си никой, който би могъл да наруши привидната хармония. А синът извършва точно това...

Без покана той се настанява в дома ѝ, твърдо решен да промени начина ѝ на живот – под претекста на загриженост за здравословното ѝ състояние. Всъщност, целта му е друга: да открие причината за провала на своя живот или по-право – да се убеди за сетен път, че основна вина за това носи неговата майка. Естествено, тя усеща подбудите за неговата „загриженост" и започва битка, за да защити житейския си избор.

Невероятно богати са изразните средства, с които актрисата Невена Мандаджиева щрихира своята героиня. Възрастта ѝ е „намекната“ деликатно чрез забавената походка и прибран жест. Присъщото ѝ чувство за хумор се проявява неочаквано, но много точно, и затова – заразително. А как само умее Невена Мандадиева да слуша партньора си: без мимика, без звук, без каквото и да било движение.

Всъщност, това е един от основните белези на майсторството на актрисата – никога да не спекулира с богатите си външни (стройна фигура, бистри светло-зелени очи) и душевни (мощен темперамент, дълбока емоционалност) природни дадености. Всяка роля на Невена, и особено тази на Кралицата майка на сцената на Театър 199, напомня за везбата на прочутата митична тъкачка Арахна, предизвикала злокобното отмъщение на богиня Атина. Но чий гняв би могла да предизвика актрисата и личността Невена Мандаджиева?

Та нали публиката ни години наред ѝ се възхищава и не спира да благодари за насладата, която създава чрез сценичното си присъствие. И макар тай обичана, тя е от актрисите, които не допускат ничий поглед да надникне във вътрешния ѝ и професионален, и личен свят. В този смисъл тя е достоен следовник на своите родители.

Години наред бях в един театър с нейната майка – прекрасната актриса Пенка Мандаджиева-Симеонова. Свидетел съм как дискретно отстъпваше примадонското място на по-младите си колежки. Постепенно преминаваше на характерно-комедийни роли, които ставаха все по-малки, след което тихо си тръгна от любимия Младежки театър, с душевна болка, но с гордо вдигната глава.

Бащата на Венчето – изтъкнатият режисьор и педагог Желчо Мандаджиев – бе обожаван от съсловието ни заради колегиалната си деликатност, но преди всичко заради упоритостта в търсене на освежителни промени в театрите, на които в известни периоди бе художествен ръководител.

Мисля си сега, какъв може да е девизът на династия Мандаджиеви? Със свои думи не бих могъл да го формулирам. Затова ще използвам изреченото преди много десетилетия от големия френски живописец Дьолакроа: „В художественото произведение има значителност, която човек няма!"

Проф. д.изк. Петър Петров