club50plus.bg

Петър Ценков се върна с купа от рали Oilibya Du Maroc, въпреки че се състезава само от две години

Двама българи летяха в Космоса, но нито един до ден днешен не е участвал в рали Дакар. А много мечтаят, повярвайте. Тази мечта са на път да сбъднат нашите топ пилоти на 4-колесни (ATV) мотоциклети Тодор Христов и Петър Ценков.

Вече ви разказахме за подготовката им за Дакар 2011. В момента 42-годишният Тодор Христов лекува травма в коляното, заради която не успя да участва в едно от най-тежките ралита в света Oilibya Du Maroc, състояло се от 17 до 23 октомври в пустинята на Мароко. Това е изключително трудно 6-дневно състезание, в което задължително участват основните претенденти за призови места в Дакар. Там беше съотборникът на контузения Тодор – Петър Ценков, и не само се пусна в мароканското рали, но и се пребори за второто място в генерална репетиция за Дакар 2011.

Броени дни след завръщането на Петър Ценков от Мароко разговарям с него в просторния му кабинет на аерогара София. Като управител на авиокомпания Cargo Air, 47-годишният вицешампион от Oilibya Du Maroc е сериозен и зает бизнесмен. Преди да замине на 27 декември за Южна Америка, той има да отметне множество служебни ангажименти. Достатъчно е обаче да хвърлиш и бегъл поглед на кабинета, за да усетиш, че Петър вече е обзет изцяло от предстоящото приключение в пустините на Чили и Аржентина: пред бюрото му са струпани цветните скици с екипа, с който заедно с Тодор Христов ще карат на Дакар 2011.

„Ето, това е окончателният вариант, решен в цветовете на националния трикольор – бяло яке със зелени ивици и червени панталони", сочи събеседникът ми една от рисунките на екипа, който ще бъде произведен от специална свръхлека материя. Разработената по космически технологии тъкан пази тялото на пилота от вятър и дъжд, но в същото време позволява на потта да се изпарява.

В противоположния край на стаята е подредено останалото бойно снаряжение – два чифта ботуши, подсилени с метални протектори, и фланелки с имената на пилота и спонсорите. „Разтъпквам ботушите всеки ден, за да омекнат и да легнат по крака ми до състезанието", пояснява Петър.

След като разглеждам екипировката, се насочвам към купите и медалите на домакина. Тук е и последното завоевание на Ценков – купата за второ място в ралито Oilibya Du Maroc. Преди да замине за Мароко, никой от световните експерти не слагаше нашия пилот в сметките с потенциалните претенденти за призово класиране. Затова ми е интересно да науча как стана това чудо на Oilibya Du Maroc.

„Една от предпоставките за успеха бе фактът, че пристигнахме в Мароко три дни преди старта на ралито. Това е добре изпитана практика на най-големия френски отбор MD Rallye sport, в чийто състав ще се състезаваме на Дакар 2011. Тези три дни не само ми дадоха възможност да се аклиматизирам добре, но позволиха на механиците да настроят и да подготвят машините за конкретните условия. Най-важното обаче бе, че през трите дни мениджърът и треньор на отбора, Антоан Морел, ми показа техниката за преодоляването на пясъчните дюни."

Според Петър Антоан Морел е един от най-добрите състезатели и треньори в класа на четироколките в световен мащаб – има една победа в рали Дакар и множество шампионски титли от други престижни състезания. Железният български тандем влиза в полезрението на френския експерт, след като Петър и Тодор поставят миналата година рекорд на състезанието „24-те часа на Атина" – там двамата карат 1000 километра офроуд нонстоп само по навигация.

По време на предварителната тридневна тренировка в Мароко Петър е обучен как да кара по азимут и навигаторски записки в условията на безкрайната пустиня.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

„Когато караш в Европа, например, все имаш някакъв репер – църковна камбана, телеграфен стълб или нещо подобно. А в Мароко има само пясък и камъни. В същото време трябва постоянно да сменяш направлението, за да заобикаляш препятствията и да атакуваш с оптимална траектория билото на поредната дюна. Затова дори и с GPS и навигаторски записки е много трудно да се движиш по зададения азимут", разяснява тънкостите на пустинното каране Петър.

Четириколесният му мотор CamAm Renegat затъва до рамата в ситния пустинен пясък на два пъти, независимо от широките грайферни гуми и 4х4 задвижването. В същата ситуация пилотите на двуколесните мотоциклети „хвърлят" машината по склона на дюната, след това натискат седалката надолу, за да освободят колелата от пясъка. Тази техника обаче е неприложима при тежащия над 320 кг четириколесен мотоциклет.

„Изпаднеш ли в такава ситуация, слизаш и започваш да разриваш пясъка. Изморяваш се много бързо, сърцето ти започва да лупа яко, а песъчинките влизат под екипа и полепват по потното ти тяло. Дори и да успееш да потеглиш, след такова 15-минутно преживяване си абсолютно неадекватен от умора и притеснение, че си загубил много време", припомня си пустинните неволи състезателят.

Освен да затъва по дългия 2300 км маршрут през дюните и каменните пустини на Мароко, на Петър Ценков му се случва и нещо по-неприятно. Докато се радва на лидерската позиция в един от етапите в средата на състезанието, изведнъж задното дясно колело на четириколката се откъсва от рамата на ATV-то и се търкулва напред. В последствие се оказва, че аварията е причинена от шупла в рамото на окачването.

„Опитах се да карам на заден ход, след това вързах падналото колело към противоположната предната лява част на рамата, за да балансирам и да карам някак. Но нищо не се получи..." Заради оказаната му помощ на трасето е наказан с 6 часа.

Съдбата обаче е далеч по-сурова към някои от съперниците на нашия човек. Един от руските пилоти постоянно разменя с Петър лидерската позиция. На етапите с дюни българинът излиза напред, но на тези с каменното трасе руснакът навива яко масура на газта и го изпреварва.

„Виждах, че кара на ръба на риска по камъните. По едно време той се движеше на петдесетина метра пред мен, когато четириколката му излетя във въздуха от един праг. Машината се приземи тежко на предна лява гума, преобърна се и започна да се търкаля по земята, мачкайки тялото на пилота. Едва успях да спра, скочих от седалката, подадох сигнал за аварията и се втурнах да помагам. След десетина минути пристигна спасителен екип. Продължих състезанието, след като се убедих, че колегата ми е в сигурни ръце и че започва да дава признаци на живот. В последствие научих, че е със счупен прешлен и други тежки травми."

След успешното си представяне на генералната репетиция в Oilibya Du Maroc Петър Ценков очаква далеч по-спокойно предстоящия старт на Дакар 2011. Тук му е мястото да го попитам за неговата „програма минимум“ в най-тежкия рали рейд на планетата, дълъг 9000 километра.

„Най-вече искам с Тодор да завършим живи и здрави ралито. Сигурен съм, че ако това стане, ще можем да постигнем и добро класиране“, преценява реално шансовете си българският пилот. В момента Петър се опасява повече от битовите неудобства, отколкото от опасностите по трасето в Южна Америка. „Ще трябва да спим в палаткови лагери на терена, докато наоколо блъскат с чуковете и ремонтират машините. За последно съм спал на къмпинг преди много години с родителите си. Със сигурност обаче ще бъда толкова уморен, че едва ли ще обърна внимание на тези затруднения", не крие опасенията си пилотът, който едва от две години кара състезателно ATV.

Кратката състезателна кариера и многото спечелени отличия на Петър Ценков са доказателство за безспорен талант, подплатен с много хъс и упоритост.
Двама от тримата сина на сбъдващия мечтата си българин също тръгват с четириколки по следите на баща си. Третият е прекалено малък, за да направи това.
„Като порасне, и той ще кара, ако има желание“, надява се Петър, единият българския тандем за Дакар 2011.

Снимки: Авторът и личен архив на Петър Ценков